Цифрички ІІ

Анонимен блогър, на когото явно доста е доскучало, е събрал данни за разпределението на мъжете от американската столица Вашингтон, които са се регистрирали в популярния сайт за запознанства (хм, по-скоро секс) Manhunt.
Роля в секса :
Активна 18,8%
Активноуниверсална 20%
Универсална 37,4%
Пасивноуниверсална 15,6%
Пасивна 8,2%.
Близо 75% от регистриралите се мъже предпочитат универсалната роля в секса до известна степен.
ХИВ и СПИН статус :
Отрицателен 79,5%
Без отговор 9,8%
Положителен 4,3%
Попитай ме лично 6,4%.
Изхождайки от факта, че последните три отговора могат да бъдат обединени под една обща вероятност за положителност процентът нараства до внушителните 20,5%.
Нетрадиционни интереси :
Водни спортове (определено не става въпрос за водна топка) 11,8%
Фистинг 6,8%
Групов секс 34,3%.
Източник тук.
А как ли е у нас?
Роля в секса :
Ебнеш, па попегнеш
Жена ми ме чака
Не си мой тип
О, аз не правя такива неща.
ХИВ и СПИН статус :
Бог ме пази
То от веднъж не се хваща
Какъв статус?
Нетрадиционни интереси :
В градската тоалетна
Във входа
О, аз не правя такива неща.
Попълнете процентите сами!

Cher - Believe

No matter how hard I try
You keep pushing me aside
And I can't break through
There's no talking to you
So sad that you're leaving
Takes time to believe it
But after all is said and done
You're going to be the lonely one, Ohh Oh

Do you believe in life after love
I can feel something inside me say
I really don't think you're strong enough, now
Do you believe in life after love
I can feel something inside me say
I really don't think you're strong enough, now

What am I supposed to do
Sit around and wait for you
And I can't do that
There's no turning back

I need time to move on
I need love to feel strong
'Cause I've had time to think it through
And maybe I'm too good for you, Ohh Oh


Do you believe in life after love
I can feel something inside me say
I really don't think you're strong enough, now
Do you believe in life after love
I can feel something inside me say
I really don't think you're strong enough, now

But I know that I'll get through this
'Cause I know that I am strong
I don't need you anymore
Oh I don't need you anymore
I don't need you anymore
No I don't need you anymore

Do you believe in life after love
I can feel something inside me say
I really don't think you're strong enough, now
Do you believe in life after love
I can feel something inside me say
I really don't think you're strong enough, now

Do you believe in life after love
I can feel something inside me say
I really don't think you're strong enough, now
Do you believe in life after love
I can feel something inside me say
I really don't think you're strong enough, now

"Бабата на съвременната музика" Шер е родена на 20 май 1946 година като Шерилин Саркисян. Носителка на награди "Оскар", "Еми", "Грами" и три "Златен глобус". Изгрява на небосклона през 1965 година като част от дуото Сони и Шер, където си партнира с бъдещия си и вече бивш съпруг Сони Боно. По-късно започва самостоятелна кариера, през 70-те вече е телевизионна звезда, а през 80-те и филмова такава. Участва във филмите "Вещиците от Истуик", "Силкуд", "Маската" и "Лунатици", за който получава награда "Оскар" за главна женска роля.
Believe е най-успешният й сингъл с продажби от над 10 милиона копия. Издаден е през 1998 година. Тя е единствената певица с песни в топ 10 на американските класации във всяко десетилетие от 60-те години досега и най-възрастната певица, заемала челната позиция.
Шер е имитирана на всички травеститски шоута от десетилетия. Ролята й на лесбийка във филма "Силкуд", приносът й към танцувалната музика и обществената й ангажираност допринасят за възприемането й като гей-икона. Два пъти се появява в сериала "Уил и Грейс", единият път като самата себе си. Героят там я обвинява за травестит и заявява, че той самият може да се направи по-успешно на Шер.
Дъщерята й Честити Боно е открита лесбийка и активистка. Шер я подкрепя в начинанията й.
Звуковите модулации на гласа й в Believe се нарича ефекта на Шер.
Както казва един музикант "След атомна катастрофа единственото, което би останало, са хлебарките и Шер."
Източник тук.

Гей-войната в Ирак

В ужасните дни на робството в САЩ, там е съществувала т.нар. подземна железница - мрежа от тайни пътеки и квартири, които са дали възможност на хиляди роби от юга да избягат в свободния север.
Днес, 200 години по-късно в Ирак, модерен вариант на същата схема спасява живота на гей-хора, които бягат от наказателните отряди на ислямистите. Осигуряват се безопасни убежища в Багдад и други иракски градове и помагат на хората да избягат в съседни страни, където могат да кандидатстват за хуманитарна защита от органите на ООН. Тази нелегална мрежа, която се координира от иракски изгнаници в Лондон, е спасила десетки животи.
След падането на Садам Хюсеин, хомофобията и тероризирането на ЛГБТ-хората са се увеличили. Западната инвазия в Ирак през 2003 година сложи край на тираничната диктатура на баатистите. Но освен това разруши една подредена държава, създаде хаос и беззаконие и позволи процъфтяването на религиозния фундаментализъм. Резултатът се изразява в кампания на хомофобен терор, възпламенен от исляма.
Кампанията беше подкрепена от духовния лидер на шиитите в Ирак великия аятолах Али ал Систани. През 2005 година, той издаде фатва (религиозен присъда) за убийство на ЛГБТ-хора по възможно "най-лошия и жесток начин".
Това е същият Систани, когото президента на САЩ Буш описваше като "умерен лидер". Лекувахме го във Великобритания. Той беше против Садам, затова западът го подкрепи, дори и след издаването на убийствените си религиозни заповеди.
Въпреки че общата ситуация със сигурността в Ирак се подобри, за ЛГБТ-хората се влоши ужасно. Систематичните убийства на гейове се координират от полицията и тайни агенти във вътрешното министерство, много от които са бивши членове на милицията.
Гейовете ги застрелват в домовете им, на улицата и на работните им места. Дори заподозряни деца се убиват. Убийците оправдават действията си със заповеди от "демократичното" иракско правителство, които имат за цел да заличат неморалното, неислямско поведение.
Тази програма на целеви убийства има една цел според отрядите на смъртта - цялостното заличаване на всички гейове в Ирак. Това всъщност си е форма на етническо прочистване. Убийците отчитат, че повечето "содомити" са били елиминирани.
Вътрешното министерство разбира се е подкрепено от САЩ и Великобритания. Каква демокрация! Няма никаква демокрация по отношение на правата на хомосексуалните. Дори и да не подтиква към убийствата, официалната власт позволява на полицията и ислямистите да ги извършват.
За да предпази хората от терора и да им запази живота, иракска организация е създала подземна гей-железница, изградена от убежища и пътища за бягство.
"След началото на дейността ни през 2006 сме спасили десетки хора, преследвани от отрядите на смъртта", споделя Али Хили, координатор на организацията.
"Също така сме помогнали на хора да избягат от Ирак в съседните държави, където имаме проекти за тяхното осигуряване. Регистрираме ги като бежанци във Върховния комисариат на ООН за бежанците и ги местим в трети безопасни страни в Европа и Северна Америка. Тези късметлии сега започват наново живота си.", казва Хили.
К. е 33-годишен архитект, който бяга в Аман в Йордания. Там помага в управлението на организираните бягства от Ирак. Досега 7 от 23 бегълци от Ирак, които са се измъкнали в Йордания, са получили статут на бежанци и са преместени в сигурни убежища в страни като САЩ, Швеция, Германия и Холандия.
Героичната дейност крие своите рискове и саможертви. Много от тайните активисти са били убити в поредица от показни хомофобски убийства.
Две лесбийки, които са управлявали убежище в град Наджаф са били заклани заедно с младо момче, което те са спасили от проституция. Миналото лято координатора на багдадското убежище Башар е застрелян в местна бръснарница от ислямистки ударен отряд. Преди това петима гей-активисти, организиращи убежище около Багдад, са били убити.
Липсата на финанси също е голям проблем. Три от петте убежища в Багдад трябваше да затворят врати миналата година поради липсата на дарения, които да ги издържат. Две от тях са били отворени отново след това, но постоянно има проблеми с финансирането им. Парите са нужни за заплащането на наеми, електричество и храната на 10-12 бегълци, настанени във всяка къща. Повечето ЛГБТ-иракчани все още имат нужда от скривалище.
Статията е публикувана на интернет-страницата на английския вестник "Гардиън".
Източник тук.

Хайде сега и Шерлок Холмс

Джъд Лоу, Робърт Дауни младши и Гай Ричи на снимачната площадка. Снимката е на WENN.

След известен период на съвместен живот с Мадона, Гай Ричи отново снима. Този път на фокус е един от класическите английски герои Шерлок Холмс. След като се наложило преснимането на 5 седмици поради "нереалността" на сцените, се оказа че в новия филм Шерлок Холмс (в ролята Робърт Дауни младши) и доктор Уотсън (Джъд Лоу) имат нещо общо.
Холмс споделял едно легло с Уотсън, даже двамата обичали да се борят. Боричкали се, разбираш ли. Според Джъд Лоу, филмът е за отношенията между двамата велики герои, които били сложни. Робърт Дауни ги определя просто като лоши момчета.
Филмите за Шерлок Холмс обикновено обръщат внимание на вътрешните демони на супердетектива, а не на взаимоотношенията му с другите.
Въпросът "Дали Шерлок Холмс на Гай Ричи наистина е гей?" ще получи отговор през ноември, когато е премиерата. Ясно е, че Холмс ще влезе в ролята на Джеймс Бонд, разплитайки заговор срещу британската империята.
Източник тук.

Бъд Бънди

толкова не го харесваха жените, ами да дойде при нас!

Дейвид Фостино показва дадености в някаква нова световно-неизвестна продукция. Вижте го : Gay Daily Hot!: David Faustino. Не е ли сладък?
Внимание, линкът е към порно-блог.

Оскари

Дъстин Ланс Блек спечели наградата "Оскар" за оригинален сценарий за филма "Милк", посветен на Харви Милк. Неговите думи:
"Когато бях на 13, прекрасната ми майка и баща ми ме преместиха от консервативния ни мормонски дом в Сан Антонио, Тексас в Калифорния и там чух историята на Харви Милк и тя ми даде надежда. Даде ми надежда да живея живота си. Даде ми надежда, че един ден ще мога да живея открито такъв, какъвто съм и може би дори ще се влюбя и един ден ще се омъжа. (аплодисменти)
Искам да благодаря на мама, която винаги ме обичаше какъвто бях, дори когато я притискаха да не го прави. Но най-вече, ако не ни бяха отнели Харви преди 30 година, смятам, че той би искал да кажа на всички деца - гейове и лесбийки, на които им е казвано, че са "втора ръка" от църквите им, правителството им или семействата им - всъщност вие сте красиви, чудесни безценни творения и независимо какво ви казват, Бог ви обича. И да ви обещая, че много скоро вие ще имате равни права в щатите и великата ни нация. (аплодисменти)
Благодаря Ви и Ти благодаря, Господи, за Харви Милк."
След като Мики Рурк отмъкна "Златния Глобус" и наградата "БАФТА" за главна мъжка роля, "Оскар" спечели Шон Пен за ролята си на Харви Милк в едноименния филм.
"Смятам, че е крайно време тези, които гласуваха за забраната на гей-сватби, да седнат и да помислят и да оценят големия срам и срамът в очите на внуците им, ако продължат с подкрепата си.", бяха думите на Шон Пен.
Източник тук и тук.
За Дъстин Блек повече при Цветно на този линк.

Мъжко приятелство и хомосексуалност

или как от играчка става плачка

"Няма по-истинско от мъжкото приятелство!" Това изказване дошло от устата на приятел може да те изненада и да постави доста въпроси. Какво всъщност е мъжкото приятелство?
Вариант 1. Наливане с бира и обсъждане на курви. Стремеж за доказване, че жените не са хора. От време на време някоя псувня за това колко малко са парите, пък и жените. И отново наливане с бира. На по-късен етап се преминава на по-твърд алкохол с евентуалната възможност за обяснения във взаимно уважение или мерене на пишки. Всъщност определянето на най-голяма пишка е доста гейско.
Вариант 2. Съвместно реализиране на дадено хоби. Като например гледане на футбол. Всъщност наблюдаването на всякакви спортни събития накрая води до вариант 1, описан по-горе. Или пък разходки, ходене на ски, посещаване на интересни места, екскурзии. Бягството от обичайното с човек от същия пол може да бъде окачествено като латентно гейско.
Вариант 3. Говорене или по-скоро философстване от типа на дървения философ. Търсенето на смисъла на живота идва малко като търсенето на теле под вола. Но пък какво друго да правят два вола? Боравенето с абстрактни философски понятия може да бъде прието за доста гей.
Вариант 4. Обсъждане на актуалности в музиката, киното или телевизията. Всъщност един хетеросексуален мъж не се интересува от такива неща. Той не ходи на кино и не слуша музика. Това е прекалено изтънчено. А да не говорим за опера, оперета или мюзикъл. Това е толкова гейско.
Мъжко приятелство? Какво могат да правят двама мъже заедно освен секс? Ами да седят и да си мислят за секс, но никой да не смее да си го поиска от другия. Тогава се поражда мъжкото приятелство.
Тази седмица се запознах по работа с едно момче. Познавах го само от десет минути и нямаше да го видя никога повече след около два часа, когато разбрах че си имал гадже (без да уточняваме пола) от другия край на България. Беше ми смешно, начинът по който ме гледаше подсказваше латентната му хомосексуалност. Начинът, по който говореше за майка си, показваше голяма привързаност към нея. Всъщност защо трябваше да ми казва за гаджето. Това беше информация, несвързана по никакъв начин с работния процес. Нито с разговора. Звучеше като най-изтъркания начин да заявиш на всеослушание "Аз съм хетеро." И едновременно с това беше толкова гейско. А може пък още да има такива мъже, които си вярват и разчитат на мъжкото приятелство. Те са само на една крачка от хомосексуалността.

Цифрички

Към края на 2007 година болните от СПИН или заразени с вируса на ХИВ по света са 33 милиона по официални данни. От тях 15,5 милиона са жени, а 2 милиона са деца под 15 години.
Новозаразените с вируса на ХИВ през 2007 година са 2,7 милиона души, от тях 370 хиляди деца. Починалите от СПИН през 2007 година са 2 милиона души, от тях 270 хиляди деца.
Повече от 21 милиона души са загинали от СПИН след 1981 година. Само в Африка заради болестта 11,6 милиона деца са останали сираци. Половината от новозаразените с вируса на ХИВ са млади хора под 25 години.
В развиващите се страни 9,7 милиона души имат нужда от лекарства. От тях само 3 милиона ги получават.Броят на заразените е нараснал от 8 милиона през 1990 година да над 33 милиона днес. Най-висока е честотата на заболелите в района на Сахара и Карибския басейн.
Това са последните официални статистики.
А вие предпазвате ли се от СПИН?
Източник тук.

Развинтена фантазия

Фестивалът на италианската песен се провежда в Сан Ремо от 1951 година. Счита се за предшественик на песенния конкурс на Евровизия. Дълги години излъчва италианския участник на Евровизия. От известно време Италия не участва на този конкурс. Тази година също има Сан Ремо. Ето една песен от там. Изпълнителят е 36-годишният Повия от Милано. Той печели конкурса в Сан Ремо преди две години с песен за сватбата. Тогава Ватикана беше замесен в обвинение за влияние върху крайните резултати. Сега песента се казва "Лука бе гей" :

Части от текста :
Лука бе гей преди, но е с нея днес. Когато Лука говори, тя държи сърцето му в ръцете си. Лука казва "Днес съм различен човек.
Днес съм различен човек, но преди имах нужда от отговори. Бях много засрамен, така че пазех всичко в тайна. Имаше хора, които ми казваха "Това е естествено", но аз изучих Фройд и знаех, че той не е виждал така нещата.
Завърших гимназия без да зная какво е щастие. По-възрастен мъж ме съблазни и тогава разбрах, че съм хомосексуален.
С него летях в небето. Той ми обръщаше внимание и си мислех, че това е любовта. Със сигурност можех да бъда себе си, но тогава сексът стана състезание.
Чувствах се виновен. Бях наясно, че ще го хванат рано или късно, но можех да прикрия истината и така да не му създавам проблеми.
Търсих баща си във всички тези мъже. Бях с него, за да не предам майка си."
Покъртително!
Тъй като италианският език ми е доста близък, текстът е от тук.

Гледна точка

Как тихичко си капеха листата...

Един блог разказва :
Трудно хората биха разбрали за какво му е на един гей да постъпва в армията. В случая на Клей, той беше цивилен дълги години и отново попадна там след като навърши 30. Тренирахме в задния двор един следобед, когато ми каза, че иска отново да се запише в армията. Помислих го за луд. Вече бяхме заедно от 10 години.
Когато срещнах Клей за първи път, той служеше в националната гвардия. Познавахме се от около месец, когато дойде да ме вземе от летището в униформа. Краката ми се подкосиха, когато го видях. Закара ме с приятелите му в най-близкия гей-бар на два часа път с кола. Те танцуваха, а ние просто седяхме на масата и се държахме за ръка. Можех да се загубя в очите му, докато приятелите му ни обикаляха и се шегуваха с нас.
Всъщност Клей ми спаси живота. Бях на 25, все още студент и си борех с трудностите на сексуалността си. Бях в депресия и склонен към самоубийство. От момента, в който влезе в живота ми, някъде дълбоко знаех, че нещата щяха да се оправят и всичко щеше да бъде наред.
Но тогава бяхме доста безпарични. Често трябваше да избираме между яденето или плащането на сметките. Имаме богата колекция от писма и телефонни обаждания, но тогава бяхме млади и влюбени, и загубени.
Клей напусна гвардията малко след като се срещнахме. Беше ме прекалено трудно да води двойствен живот. Клинтън тъкмо беше въвел политиката "не питам - не казвай" и това направи нещата много по-лоши за него. Тогава на повърхността изплува проблемът с гейовете в армията, който дълго време беше потулван. Никой не беше подготвен да се справи с него. Момчетата от неговата част поставяха плакати върху танка с надпис "Розовата армия на Клинтън" и разпространяваха ксерокопирани листовки с наистина обидни гей-шеги. В автобуса на връщане от годишния им лагер, колегите му са били особено настървени. След като ги е слушал с часове, той се е изправил и е изкрещял "Може ли да млъкнете?". Тогава е обявил сексуалността си.
И така, бяхме в градината на първия си съвместен дом. И двамата имахме добра работа и се трудехме здраво, отстоявайки малкото ни парченца от американската мечта. Когато ми каза, че иска да се върне обратно в армията, бях потресен. Лицето му беше напрегнато и аз знаех, че ще говори по работа. Казах му, че не разбирам как един гей-мъж може въобще да си помисли да се върне в гардероба, след като веднъж вече е излязъл от там. Той остави уреда, с който се упражняваше и ми обясни как докато е растял, никой не го е хвалил за това, което прави, нито го е потупвал по гърба. Наричали са го само глупак, идиот или копеле. Но е бил добър войник, награждаван е и е получавал потупвания по гърба - хората са го оценявали. Каза, че все още има нещо да свърши, да докаже на себе си.
Клей е бил обкръжен от беднотия и насилие, от която само той и малката му сестра са се измъкнали, като са постъпили в армията още след завършване на гимназия.Нещата, които е преживял могат да накарат косата ти да настръхне, но това не е моя работа.
Оказах му нужната подкрепа и нещата вървяха добре с години. Но сега той е в Ирак на война за първи път, когато е два пъти по-възрастен от повечето войници. И аз чувствам, че бавно се разпадам.
Източник тук.

Heather Small - Proud

I look into the window of my mind
Reflections of the fears I know I've left behind
I step out of the ordinary
I can feel my soul ascending
I am on my way
Can't stop me now
And you can do the same

What have you done today to make you feel proud?
It's never too late to try
What have you done today to make you feel proud?
You could be so many people
If you make that break for freedom
What have you done today to make you feel proud?

Still so many answers I don't know
Realise that to question is how we grow
So I step out of the ordinary
I can feel my soul ascending
I am on my way
Can't stop me now
And you can do the same

What have you done today to make you feel proud?
It's never too late to try
What have you done today to make you feel proud?
You could be so many people
If you make that break for freedom
What have you done today to make you feel proud?

We need a change
Do it today
I can feel my spirit rising
We need a change
So do it today
'Cause I can see a clear horizon

What have you done today to make you feel proud?
So what have you done today to make you feel proud?
'Cause you could be so many people
If you make that break for freedom
So what have you done today to make you feel proud?
What have you done today to make you feel proud?
What have you done today
You could be so many people?
Just make that break for freedom
So what have you done today to make you feel proud?

Гейове в политиката ли?

Откъси от книгата "Български хроники", том ІІІ на Стефан Цанев, издателства "Труд" - София и "Жанет 45" - Пловдив, 2008 година, стр. 240-241

...князът [Фердинанд] беше бисексуален през целия си живот...
...Фердинанд бил постоянен дискретен посетител на остров Капри, чиито благосклонни млади лодкари бяха превърнали острова в ловно поле на богатите хомосексуалисти в Европа.
...таз негова невероятна и необяснима симпатия към млади момчета със сини очи и руси коси, доходяща до подозрителна страст.
Види ли млад момък със сини очи и руси коси, втренчи се в него и веднага заповядва:
-Да се преведе за ординарец в двореца!
...и по цели часове са заедно затворени в кабинета...
...поручик М., който се скарал с поручик С., друг Фердинандов любимец, нарекъл го "курва"
друг един млад човек, немец по народност, Фанищел, открил го нейде в Германия, кантарщик в някой си магазин...
Вайх бе последният Фердинандов любимец измежду чужденците, доведе го в България като шофьор, а го издигна до длъжността хаусмаршал,
не е важна дворцовата му служба, важна е интимността между шофьора и господаря, а оттук и силата на влиянието му-
г-н Вайх можеше както си ще да мести и уволнява неугодните нему чиновници...
...Фердинанд провожда да викат М. да се яви при него в банята, ординарецът отива като по служба, почуква и бутва вратата: пред него Фердинанд гол-голеничък, седнал на плетен стол, хили се, кани ординареца да се съблече...
Разказват, че веднъж Стамболов, като отишъл в двореца, пошепнали му многозначително, че князът е в банята с двама ординарци, нашият дивак [Стамболов] нахълтал в банята и що да види:
Фердинанд и ординарците, голи-голенички, направили си древногръцко влакче: Фердинанд по средата, Свиленчо отпред, отзад Сюлейманчо, пуф-паф,пуф-паф...

Авторът цитира буквално исторически извори в текстовете, представени с наклонени буквички. Текстът засяга истински личности от българската история. Всъщност гореспоменатия е дядо на Симеон Втори, който беше министър-председател на страната допреди четири години.
Авторските права за този текст са на Стефан Цанев. Аз не съм техен автор и не притежавам правата върху тях. Надявам се да не ме съди.

Остава споменът

и още нещото

След определен период от време вече не знаеш дали го обичаш. Знаеш всяка стъпка, дума и постъпка предварително. Не можеш да си обясниш как се стигна до тук. Всъщност какво остава на края?
Сценарият "Дай ми кукличките - вземи си парцалките" е повече от изтъркан. Какво трябва да се дели? Кърпите, вилиците или пък порно-филмите. О да, проблемът е с колата!
Положението с приятелите е по-сложно. Кой чия страна ще заеме? Сценарият "Между чука и наковалнята" не е най-приятният за околните. Но конкуренцията за всеки човек от съвместния живот е жестока.
След това осъзнаваш, че всъщност го обичаш. Все още го обичаш? След всичко, което си наговорихте? Всъщност въпросът е дали можеш да преглътнеш последните тежки моменти. Има ли втора възможност? В повечето случаи - не. Взаимният егоизъм просто не го позволява.
Снимките са много голям проблем. От тях те гледа точно неговата физиономия - лице, което искаш да забравиш. Всъщност той е навсякъде - миризмата му е по дрехите ти, четката му за зъби още е до твоята, снимката му е в портфейла ти (кой пък измисли, че любимите хора трябва да седят при парите?). Помниш ли още как те гледаше нощем? Как ти го гледаше, докато той спеше?
Какво остава накрая? Празнина. Усещащ споделеното време като загубено. Цял период от живота ти безвъзвратно е отлетял. А какво можеше да постигнеш за това време? Вече щеше да си на върха. Ти пак си на върха, но не можеш да го оцениш, защото няма кой да ти се възхищава. Останал си без подкрепата, която тайно си получавал не от кого да е, а от него.
Трябва да продължиш с живота си. Кой ще е следващият? Без да си разбрал, си попаднал в спиралата на "еднократното чукане". Прекарваш повече време в сайтовете за запознанства, отколкото с приятелите си. С всеки изминал ден увеличаваш бройката, но от това не ти става по-добре. Почваш да възприемаш себе си като "неспособният за връзка". Иначе не желаеш връзка, защото не знаеш кой ще е следващият, който ще ти разбие сърцето.
Ставаш мнителен. Виждаш само минусите на мъжете около себе си. Не оценяваш предимствата им, въпреки че си наясно, че те са много по-големи отколкото на бившия. Но той до такава степен е идеализиран, че никой не може да заеме мястото му.
Срещаш някого. За какво да му даваш "кредит на доверие"? Той да не е министър-председател. Пък и нямаш намерение да чакаш "800 дни" той да разкрие красотата в себе си. Ти я искаш сега на мига. Нищо, че "хубавите неща стават бавно". Оказва се, че си с промит мозък до такава степен, че ще ти е изключително трудно да продължиш живота си. И какво ти остава? Споменът! И нищо друго.

Лирическо отклонение. Не визирам пряко собственият си живот.

Райън без дрехи ІІ

Райън Куонтън (Ryan Kwanten) е австралийски актьор. Роден е на 28 ноември 1976 година в Сидни. След участие в няколко сапунени опери в долната земя, се превръща в секс-символ. Решава да се премести в САЩ. Актуална изява в сериала "Истинска кръв" по НВО. Основно се появява гол в секс-сцени с почти всички героини. "Истинска кръв" е фантастична история за разкриването на вампирите и излизането им "на светло" (все пак те се движат само нощем). След откриването на заместител на човешката кръв, с която да се хранят, те стават пълноценна част от обществото и се борят за правата си. Нашето момче е задръстен човек, който освен с патката си, с друго не мисли. И нещо има проблеми с вампирите. Между другото, вампирите били бисексуални. Идеята е на Алън Бол, създателя на най-правдоподобната гей-двойка на телевизионния екран - Дейвид и Кийт от "Два метра под земята".
За повече впечатления от Райън Куонтън се разходете из блоговете 1, 2, 3 и 4, както и галерията от снимки тук.
Официален сайт на сериала тук. Българският вариант на сайта тук.

Осем прости правила

за справяне с празника на влюбените, известен у нас като Трифон Зарезан.

Номер 8. Изведете се сами на среща и се погрижете за себе си. Отнесете се добре към себе си. Направете това, което ще ви отпусне и подмлади. Отидете на масаж или спа-процедури, сауна, изпратете си цветя, четете книга, отидете на кино, пазар или някоя спортна игра, мастурбирайте. Опознайте уникалните си действия, които ви водят да екстаз. Не се мъчете с угризения. Потрудили сте се достатъчно и заслужавате удоволствие.
Номер 7. Размажете се в нощния живот. Можете да го правите като всички останали, затова се присъединете към тях. Слагайте новите дрешки по модата и с рогата напред. Независимо дали на клуб или купон, ще се оживите от тези форми на забавление. Вкарвайки малко приключенски дух в живота си, ще го подлютите подходящо и ще се чувствате обогатени.
Номер 6. Обърнете се към тези, които ви подкрепят. Прекарайте повече време с приятели и семейството. Този празник въобще не е свързан с показването на любов към точно определен екземпляр. Трябва да показвате любовта си към всички, на които държите. Свържете се с всички от най-близкото обкръжение и им покажете колко високо ги цените и държите на тях.
Номер 5. Врътнете собствен купон. Организирайте собствен начин за убиване на уикенда и поканете всички необвързани приятели. Всеки да носи собствен подарък за празника и след жребий го подарява на когото му покаже късмета. Подаръците може да са приятелски или смешни. Изберете тема за цялата работа, която отговаря на уникалността и стила ви.
Номер 4. Помощ на някого в нужда. Нищо не помага по-добре да се отървете от глупавото настроение, колкото доброволното отдаване на благородна кауза. То прогонва всички отрицателни мисли, разсейва от ежедневието. Преценете какво около вас може да ви осигури чувство на удовлетворение. Допринесете за собственото си благоденствие и това на хората около вас.
Номер 3. Дневник на чувствата и мислите. Запишете в една тетрадка всичко свързано със самостоятелния ви живот. Ако сте разочарован от ваканцията и липсата на човек за нея, освободете негативните емоции, като ги изсипете на хартия. Но не спирате дотам. Това е само временно спасение от натрупаното напрежение. Продължете с разсъждения как ще постъпите, за да се справите с неудовлетвореността. И след като намерите решенията, не ги оставяйте само на хартия, а ги направете в действителност.
Номер 2. Отбележете самостоятелността си. Не се сравнявайте с хората, които са обвързани. А и не всички от тях имат перфектната връзка. Оценете всички предимства на самостоятелността, запишете си ги в дневника и измислете как да ги използвате, за да станете най-добрият. Оценете нещата, които вземате за даденост. Грижете се за тях.
Номер 1. Съставете си цели и официален план за ходене по срещи. Това е един продължителен ангажимент, но отделете малко време тази вечер за обмисляне на стратегията на успешната среща. Какво изисквате от партньора, начина му на живот и качествата, които притежава? Какво бихте отстъпили и какво не? Какво досега е саботирало намирането на перфектния? Какви са собствените ви способности? Как е собствената увереност? Подобрете нещата там, където има нужда. Съставете план и постигнете целите си.
Източник тук.

Празници да има.

Мерси за нищото

казва един гей-фен на създателите на "Бойна звезда Галактика" в коментар на сайта AfterElton.

Героят Гейта поведе бунт, който доведе до смъртта му. Той беше разстрелян. Това по никакъв начин не се отрази на личните му отношения. Всъщност отношения нямаше.
Всеки от героите в "Бойно звезда Галактика" е изправен през тежки избори и действия. Някой трябваше да екзекутира собствената си жена, някой трябваше да крият силонската си природа от собствените си съпруги.
Всичко започна много хубаво и за лейтенанта Гейта в уеб-епизодите преди този сезон. Уеб-епизодите са малки епизодчета, правени с рекламна цел, основно за интернет-пространството. Там Гейта, въпреки че пострада и загуби единия си крак, намери любовта на живота си - Луис Хоши.
Гей-героят Феликс Гейта...

...и неговата любов Луис Хоши :

Така де, няма изненади в подобни случаи - все пак в "Бойна звезда Галактика" хора съжителстват с андроидни роботи, дори има любов помежду им. Между другото, между две силонки имаше сериозна връзка е елементи на лесбийство.
Разочарованието дойде със старта на новия сезон. Набързо нашият герой беше убит, без всякакъв намек за неговата сексуалност.
Създателят на сериала Робърт Мур казва, че се чувства виновен. Съжалява, че не е направил повече по въпроса. "Винаги си казвам, че ще го направя (включването на гей-герой), но то така и не става."
За съжаление Гейта се оказа второкласен герой, за когото екранното време не стига. Въпреки че в "Бойна звезда Галактика" има място за всички останали герои и техните взиаимоотношения.
Всъщност фактът, че хомосексуалността на Гейта остана скрита не е толкова лош. Оказа се,че Гейта е лошият, който иска да свали от власт добрите. Което не е изненада.
Логичен е въпросът защо трябва да има въобще гей-герой във фантастичен сериал. Това е редовният хетеровъпрос, който се появява в дискусиите по въпроса отвъд океана. "Ами защо трябва да търпим да ни навират под носа хетеросексуалната природа на бъдещето във всеки епизод?", пита авторът. "Независимо дали ви харесва или не, телевизията е отражението на всички форми на живот. Присъствието ни в телевизията е показател за успеха в борбата за гей-права. В сериал с толкова сложни и оплетени междуличностни отношения, лесно се вижда, че това, което се случва с Гейта е определено като незначително и поставено настрани от деликатната чувствителност на зрителя."
Източник тук.

Мистър Гей Свят

Конкурсът се проведе в планината Уислър в Канада, където след една година ще се проведат зимните олимпийски игри. Участниците :

Участниците се забавляват на открито. Можете да видите и Деян Колев тук-там :

И по бански :

За Мистър Гей Свят беше обявен представителят на Ирландия Макс Кжижановски. Той е на 37 година от Дъблин и работи като охранител. Освен това е инструктор по кик-бокс. Дядо му е полски имигрант :

Райън без дрехи

Райън Филипи (Ryan Phillippe) е американски актьор. Роден е на 10 септември 1974 година. За първи път се появява на телевизионния екран през 1992 като гей-тинейджър в сапунената опера "Един живот живеем". Това е първият гей-герой в американските сапунки. На вашето внимание една от първите му екранни изяви. Райън е гол през цялото време, защото...рекламира дънките на "Армани". Режисьорът Дейвид Лашапел го открива в нюйоркска закусвалня. В ролята на лошата е родената като мъж Аманда Липур.

Клипчето става много популярно, след като Джей Лено го показва преди две години, когато Райън гостува в шоуто му.

NOHA - TU CAFE

Cuando tomes tu café toma tu café con caña
Cuando tomes tu café toma tu café con caña
(sólo la caña da el aroma)
Cuando tomes tu café toma tu café con caña
(sólo la caña da el aroma con azúcar y con caña)
cuando tomes tu café toma tu café en España
(no te lo tomes sin la caña)
cuando tomes tu café toma tu café en España
(Tomay hasta caña en España y con caña)

cuando tomes tu café toma tu café en la playa
(y tumbate sobre tu toalla)
cuando tomes tu café toma tu café en la playa
(tumbate en tu toalla en la playa y con cana)
(tumbate en tu toalla en la playa y con cana)

Ако все още не сте оглушали от тази песен.

Що е маке, не дискриминира

Кандидатът за президент на Бившата югославска република Македония Георги Иванов заявява в интервю, че дискриминацията срещу гейове и лесбийки в страната му е мит. "Нашата система не дискриминира никого. Хомосексуалните сами се дамгосват и си мислят, че се в непривилигерована позиция."
Георги Иванов е професор по право и представлява управляващата партия ВМРО-ДПМНЕ.
Хм.
Източник тук.

За армията

Оуен Уест е търговец, който е служил две години като пехотинец в Ирак. Статията му е публикувана на страницата за мнения на вестник "Ню Йорк Таймс". Със съкращения.

Ако президентът Барак Обама иска да изпълни обещанието си за разрешаване на гейовете да служат в армията, той трябва първо да прецени опитът на Бил Клинтън отпреди 16 години.
Аргументът на Клинтън беше за спазване на гражданските права на хомосексуалните. Военните обаче обръщаха внимание на това как ще се отрази присъствието ни на бойната готовност. Разпространяваха се видеоматериали, създадени от консервативни формирования, засягащи стила на живот на гейовете. Конгресът стигна до странен компромис - законът определяше хомосексуалността несъвместима с военната служба, но не забраняваше на гейове да служат като спазват политиката наречена "не питам - не казвай".
Урокът за Обама трябва да е, че тук става въпрос не за борба за права, а за бойна готовност. Моментът за търсене на промяна е удачен - държавата е във война от години и има нужда от най-талантливите си войници. Миналата година авторите на политиката "не питам - не казвай" тогавашният генерал Колин Пауъл и бившият сенаторът Сам Нън изказаха мнение, че тя трябва да се преразгледа.
Това е заобиколен начин да кажат, че са променили мненията си. Както и много от нас, които носеха униформи през 1993 година и които видяха как много от бойните им другари живеят в лъжа и хилядите отхвърлени, които бяха признали истината.
Още през 1948 при Хари Труман стана ясно, че най-добрата сила се ражда при размесване на обществено-икономическия спектър на войската. Сегрегацията на расите в американската армия продължава по-дълго отколкото в цивилния живот.
Военните продължават да вярват, че разнообразието води до силата, въпреки че по време на опита на Клинтън много от нас не искаха да сравняват това с расовото обединение на армията. Хомосексуалната заплаха за добрия ред и дисциплина е поведенческа, а не физиологична и поради това двата въпроса за расовата сегрегация и сексуалната такава нямат нищо общо.
Но и този аргумент е безсмислен. Хомосексуалните не застрашават сработването на армейските части. Много по-голям проблем са ксенофобски-настроените групи, които не искат да служат с различни от тях.
Политиката на Хари Труман от средата на миналия век е одобрявана само от 26 процента от американците. Предложението на Клинтън е подкрепяно през 1993 година от 44%. Това донякъде обяснява и приетите тогава закони.
Днес това одобрение е нараснало до 80%. И тъй като армията трябва да е отражение на ценностите на обществото, отмяната на забраната трябва да е много лесна днес.
Като допълнение, шестте години война избистриха приоритетите ни. Бойното поле има свои собствени ценности начело със смелостта. Сексуалната ориентация се класира някъде след музикалния вкус. Какво войникът е решил да върши у дома, когато не е на служба, обратно в родната страна, няма никакво отношение към боя. Месеци наред аз живях с други 12 американски войници на преден пост в Ирак. Там имаше само един душ над дупката, която играеше роля на канал. Но действителността на бойното поле е над предразсъдъците - никой там не се интересува от сексуална ориентация.
Повечето армейски служби са в кабинет и осигуряват нужното уединение. Дори в Ирак много от бойните ни сили бяха настанени удобно с отделни душове.
Изследване през 2006 година сред бойци от Ирак и Афганистан показа, че 72 процента нямат проблем в личните отношения с гейове. Данните показват, че няма никаква връзка между различната сексуалност на отделен войник и цялостната готовност на бойната част. От много по-голямо значение са способностите за водачество и добрата екипировка за постигане на целите.
Друг важен аргумент е набирането на войници. За да запълни свободните щатове армията наема едва един от пет кандидата. Причините за отхвърляне варират от лоша концентрация, затлъстяване, дори присъда за въоръжен грабеж. На пресконференция миналата есен началникът на службата по набиране на бойци зададе въпроса "Дали тези хора заслужават да получат възможността да служат на страната си?". Въпросът е правилен. Наемането на неспособен вместо доказан войник на базата на сексуална ориентация е безумие. Попитайте всеки командващ.
Все пак накрая трябва да отбележим фактът, който е от по-голямо значение от общественото мнение, моралът сред войската или запълването на щата. Армейският живот е форма на диктатура, а не на република. Армията е създадена да печели в битка. Стриктният й устав залага на реда и дисциплината.
Ако "не питам - не казвай" се промени, военните лидери ще осигурят мълчаливо одобрение. Това заяви председателят на съвместното командване адмирал Майк Мълен. Сработването зависи от водачеството. Войските ни ще последват командващите в битка, а те са опитни професионалисти, за които от значение е доколко боецът е полезен в битка и нищо друго.
“Don’t ask, don’t tell” не е просто заглавие на порно-филми с униформи. Поздрав на всички, които сме служили под знамената на родината.
Източник тук.

The Rasmus - In the Shadows

No sleep
No sleep until I am done with finding the answer
Won't stop
Won't stop before I find a cure for this cancer
Sometimes
I feel I going down and so disconnected
Somehow
I know that I am haunted to be wanted

I've been watching
I've been waiting
In the shadows all my time
I've been searching
I've been living
For tomorrows all my life

In the shadows

In the shadows

They say
That i must learn to kill before i can feel safe
But I
I rather kill myself then turn into their slave
Sometimes
I feel that I should go and play with the thunder
Somehow
I just don't wanna stay and wait for a wonder

I've been watching
I've been waiting
In the shadows all my time
I've been searching
I've been living
For tomorrows all my life

Lately I been walking walking in circles, watching waiting for something
Feel me touch me heal me, come take me higher

I've been watching
I've been waiting
In the shadows all my time
I've been searching
I've been living
For tomorrows all my life
I've been watching
I've been waiting
I've been searching
I've been living for tomorrows

In the shadows

In the shadows
I've been waiting

"Размус" на 12 февруари в зала "Универсиада". Спорът за сексуалната ориентация на вокалиста на финландците Лаури Ильонен винаги е актуален.

Торпедото

За Матю Мичъм знаем всички. Той е спортист, австралиец, олимпийски шампион и...гей. За неговия сънародник Йън Торп знаем, че е спортист, австралиец, олимпийски шампион и...от много време се говори, че е гей. Вестник "Дейли Телеграф" от долната земя разследва и открива :

Тайнственият приятел на Йън Торп беше разкрит - това е бразилският плувец Даниел Мендес. Двамата са снимани докато са на плажа и карат сърф във Фернандо де Нороня в средата на януари.
Мендес живее с Торп от три години като негов съквартирант. Двамата са се запознали с цел съвместни тренировки. По-късно между тях възникнало приятелство.
Снимките били направени в края на близо едномесечна ваканция в Бразилия. Двамата долетели там в края на месец декември, за да отпразнуват Коледа, след като първо са празнували със семеството на Торп в Австралия.
"Това беше семейна ваканция на Мендес с много, много хора. Те се гмуркаха, сърфираха. Почиваха на плажа докато не дойде време Йън да се върне в Австралия и да продължи обучението си.", твърди мениджъра на Торп Дейвид Фласкас.
По това време започва академичната година в Австралия. Торпедото учи психология и лингвистика. Самият Мендес е студент в Австралия. Тази година ще му бъде последна. Наближаващото му завършване повдига въпроса дали бразилецът ще остане в Австралия или ще се завърне в Бразилия, където баща му е успешен бизнесмен. Или пък ще преследва възможностите на САЩ, където Торп има жилище в Лос Анджелис.
Това пътуване е второто на Торп заедно с Мендес до Бразилия за последната година. Мендес и двамата му братя пък са чести гости в дома на торпедото в Австралия. Там те са посрещнали заедно 2006 година. Двамата са присъствали заедно на финала на риалити-шоуто "Новият топ-модел на Австралия" през 2007 и наградите на МТВ през 2008 година.
Преди половин година Торп официално обяви, че е влюбен и че обектът на любовта му не живее в Австралия. Според мениджъра Фласкас двамата с бразилеца били просто приятели.
Източник тук.

Убийство от чест

Никълъс Бърч е кореспондент на британския вестник "Индипендънт" в Истанбул. На снимката е Ахмет Илдиз.

Ахмет Илдиз е 26-годишен студент по физика, който представлява родната си Турция на международна гей-конференция в Сан Франциско през 2007 година. През юли 2008 година е прострелян, докато излиза от кафене в близост до Босфора в Истанбул. Фатално ранен, той се опитва да подгони нападателите с колата си, но загубва контрол, катастрофира като излиза извън пътя и умира малко след това в болница. Приятелите му вярват, че Илдиз е станал жертва на първото гей-убийство за запазване на честта.
"Той се чувстваше жертва на война между старите порядки и развиващите се граждански свободи. Чувствам се безпомощен, ние се опитваме да обърнем внимание на правата на хомосексуалните в страната, но колкото по-открити ставаме, толкова повече сме изложени на опасността от подобни нападения", казва Седеф Чакмак, активист от групата за гей-права Ламбда, забранена през 2008 година. Наскоро Апелативният съд в Турция отмени тази забрана, но се очаква ново обжалване.
Турция до 1980 година остава до известна степен затворена страна, където членовете на обществото биват следени изкъсо. С желанието за членство в Европейския съюз на преден план излизат правата на малцинствата, на жените и хомосексуалните. Но промените са довели до разцвет след някои традиционалистки кръгове, отдадени на стария режим.
Според Чакмак, престъплението на Илдиз е, че открито е споделил със семейството си сексуалната си ориентация. "От деня, в който се запознахме, не съм чувал Ахмет да е провел приятелски разговор с родителите си. Караха се постоянно, най-вече за това какъв е, с кого е или какво прави. Те искаха да се прибере вкъщи, да отиде на лекар, който да го излекува и да се ожени." След като се разкрива като гей, Илдиз посещава следовател с оплакване за отправени към него смъртни заплахи. Делото не получава ход. Пет месеца по-късно той вече е мъртъв. Полицията сега разследва убийството му. Според гей-активисти невъзможността на младия студент да получи защита е следствие на незаинтересоваността, дори грубостта, с които турското общество гледа на хомосексуалните. Военните например все още описват това като болест. Мъже, които искат да бъдат освободени от военна служба по тази причина трябва да представят доказателство - или чрез анален преглед, или снимков материал.
"Медиите игнорират или се надсмиват на насилието срещу гейове. Делото на Илдиз ще бъде завряно под килима и забравено като подобни случки в миналото.", казва Бузе Киличкая от друга активистка организация. Турция има дълга история на убийства за запазване на честта. Правителствено изследване оповестява, че един човек всяка седмица умира в резултат на такова убийство само в Истанбул. През 2007 година общият брой на жертвите в страната е 220. В повечето случаи жертвите са жени, но приятелите на Илдиз предполагат, че той е първата жертва на хомосексуално убийство от чест.
"Опитваме се да се свържем с родителите на Ахмет от три дни, за да се погрижат за погребението му. Няма отговор и не очаквам да има.", споделя приятел на жертвата пред моргата, където е трупът. Отказът на семействата да погребат роднините си след такава смърт е обичаен.
"Тези убийства разчистват неудобни взаимоотношения. При жените това е доста обширно понятие. Въпреки че на мъжете е позволена по-голяма сексуална свобода, хомосексуалността се възприема като нещо отвъд границата." - Мажар Багли, турски социолог, занимавал се с извършители на такива покушения. Той не е чувал досега да има убийство на хомосексуални, но няма съмнение, че това може да бъде използвано като причина за отнемане на живот.
"Той (убитият) можеше да крие какъв е, но той искаше да живее честно. Когато започнаха да му отправят смъртни заплахи, приятелят му се опита да го накара да напусне Турция. Но той остана. Беше прекалено смел. И прекалено открит.", споделя съсед на жертвата. Според него точно откритостта на младежа е била най-големият проблем за семейството му.
Източник тук.

Гейско ли е...

...когато влезеш някъде да кажеш "Добър ден"?
...когато искаш нещо да кажеш "Моля Ви за..." вместо "Може ли" или "Дай ми"?
...когато говориш с хората да ги гледаш в очите?
...да се бръснеш редовно и то не само лицето?
...да имаш собствен фризьор, масажист и евентуално козметик?
...да имаш повече от един чифт дънки, а и да нямаш анцуг в гардероба си?
...да умееш по-добре да готвиш, отколкото да ремонтираш личния си автомобил?
...да боравиш по-добре с пилата за нокти, отколкото с кухненския нож?
...да гледаш мюзикъли или опера?
...да си фен на Мадона или Кайли?
...да си гей?
Как да различим един "мъж, който спи с мъже" от един гей?
Как да различим един метросексуален от един хомосексуален?
Бисексуалният мъж гей ли е?
Дядо Йоцо гледа иде ли една българка по жицата.

Млад талант

Ръсел Тоуви (Russell Tovey) е британски актьор. Роден е на 14 ноември 1981 година. Играе още от дете. Става известен с ролята на Радж в "Клас по история" (The History Boys) - най-непотенциалният от всички кандидати за светло бъдеще. Момчето със стърчащите уши официално е гей от 2007 година, след като се разкри в интервю.

С Джейми Паркър в "Клас по история" :

Със Самюел Барнет в "Клас по история" :

Ръсел Дейвис го предлага за единадесетия доктор Ху при поредната смяна на актьора в ролята на злия доктор, който спасява мъглява Англия от извънземно нашествие. Но нещата нещо не се получават. За сметка на това, Ръсел играе върколак в новата продукция на ВВС "Просто човек", където се съблича, докато се превръща от човек в животно. Явно с дрехи не става.

В ролята на гей-продуцент също по ВВС :

Judy Garland - Somewhere Over The Rainbow

Somewhere, over the rainbow, way up high.
There's a land that I heard of Once in a lullaby.
Somewhere, over the rainbow, skies are blue.
And the dreams that you dare to dream
Really do come true.
Someday I'll wish upon a star and wake up where the clouds are far Behind me.
Where troubles melt like lemon drops, Away above the chimney tops.
That's where you'll find me.
Somewhere, over the rainbow, bluebirds fly. Birds fly over the rainbow,
Why then - oh, why can't I?
If happy little bluebirds fly beyond the rainbow,
Why, oh, why can't I?

Песен от "Вълшебника от Оз" - фантастичен мюзикъл от 1939 година, създаден по книгата на Франк Баум от 1900 година. Малко момиченце е отнесено от ураган заедно с къщата си от родния Канзас и попада във вълшебната страна Оз, където среща странни създания, бори се със злото и накрая побеждава, разбира се.
В главната роля е Джуди Гарланд (1922-1969). Тогава в тинейджърска възраст, тя вече е известна актриса. Една от най-големите звезди на киностудията "Метро Голдуин Майер", въпреки че по-късно скандално ги напуска. Носителка на награди "Златен глобус" и "Тони", през 1997 година получава "Грами" за цялостно творчество посмъртно. Жени се пет пъти. От един от браковете й се ражда Лайза Минели. В последните години от живота си се бори със зависимост от лекарства, прави няколко опита за самоубийство и умира на 47 от свръхдоза.
Възприемана като "гей-икона" заради таланта си, борбата с пороците си, а и заради тази песен, която се свързва със знамето на гей-движението в САЩ, което е като дъга.
Първоначално песента е била изрязана от филма, тъй като нежната лирична балада не се връзва с останалата част от музиката, която е по-енергична. По-късно обаче е върната и попада сред песните на столетието.

И като си говорим за сватби

712 хомосексуални двойки, в това число 510 мъжки и 202 женски, са сключили граждански съюз в Чешката република, след като законът, разрешаващ това, влиза в сила на 1 юли 2006 година. Най-голяма част от съжителствата, около една трета, са сключени в Прага.
Едва 13 съюза, около 2 процента, са били прекъснати след това. Наблюдава се много по-голяма успеваемост при тях, отколкото при хетеросексуалните бракове по отношение на броя на разводите. Броят на разводите е стигал до 50 процента от браковете в Чешката република през последните години.
В 65 от сключените съюзи един от партньорите е чужденец, основно от Словакия, но и от Аржентина, Армения, Австралия, Бразилия, Китай, Куба, Грузия, БЮРМ, Молдова, Тринидад и Тобаго и Турция.
Няма статистика за броя на хомосексуалните в Чехия, но според експерти той е около 4 процента от населението. Броят им е по-голям в градовете и доста по-малък в провинцията.
Ами такива сме си ние в провинцията - заспали.
Източник тук.

Тя ни обича

Пош Спайс или Виктория Адамс, по мъж Бекъм, пред италианското издание на списание "Венити феър" :
"Чуствам се като гей мъж. Обичам жените. Харесвам ги като приятелки, интересни хора, с които да разговарям. Но обичам гейовете. Винаги съм го казвала. В мен има гей мъж, който иска да се разкрие. Предпочитам да съм приятелка с гей. С хетеросексуалните мъже нямам нищо общо - с изключение на съпруга ми, братята ми и баща ми, разбира се."
Още бисери :
"Не знам много за футбола. Знам какво е гол, което със сигурност е най-важното нещо във футбола." Доста гейско изказване.
Спете спокойно, деца, Пош Вики е с нас.
Източник тук.

Излагация

Предистория : През 2001 година седем гей-двойки завеждат дело, което завършва през май 2004 с решение за разрешаване на еднополовите бракове в щата Масачузетс. Така този щат става първия в САЩ, който легализира гей-браковете.

На снимката - на 17 май 2004 година една от тези седем двойки става една от първите,сключили такъв брак. Джули и Хилари Гудридж вече като семейство напускат църквата в Бостън, където са се венчали.

На 17 май 2005 година Джули и Хилари празнуват първата годишнина от сватбата си заедно с други двойки, последвали примера им.
През 2006 година двете обявяват, че са се разделили.
На 29 януари 2009 година семейство Гудридж подава официално молба за развод.
Семейството имат дъщеря Ани на 12 години. Джули е на 51 години, а Хилари на 53. Запознават се през 1985 година на курс в Харвард, който и двете са посещавали. Още след раждането на дъщерята им, двете уеднаквяват фамилиите си по съдебен път.
Източник тук.

Елио е име на мъж

Елио Гонзалес (Elio González) е испански актьор. Роден е на 20 октомври 1984 година в Швейцария. Живее в Мадрид. Снима се в испански телевизионни продукции от крехка детска възраст. Участва в испанския сериал "Моите щури съседи" (Aquí no hay quien viva), който се излъчва по НВО Комеди.




В сцени от "щурите съседи", където испанците доказват, че могат да говорят повече и от италианци :


Много е симпатичен с отворената уста тип "ела, натъпчи го".
Ето перфектното му тяло в цял ръст в клип от трети сезон :

Знаех си

Ами те умните глави го били проучили вече. Още през 1996 година трима учени от катедрата по психология на университета на щата Джорджия в град Атина, правят изследване за връзката между хомофобията и наличието на хомосексуално привличане. Използвани са две групи от хора, 35 хомофоби и 29 мъже, които не проявяват хомофобни пориви. Те са класифицирани според създадения още през 1980 година хомофобен индекс. Мъжете от двете групи били подложени на еротични стимулации под формата на видеозаписи на хетеросексуален секс, секс между двама мъже и секс между две жени. Наблюдавана е промяната на диаметъра на пениса като проява на ерекция. И при двете групи се наблюдавало увеличение при хетеросексуалния и лесбийския секс. Единствено при групата на хомофобните мъже се наблюдава увеличение на ерекцията на пениса при наличие на мъжки хомосексуален стимул. Направен е извод, че очевидно хомофобията е свързана с хомосексуална възбуда, която хомофобски настроените индивиди или не усещат или отричат.
Индексът на хомофобия се определя посредством въпросник с 25 въпроса. Тяхната цел е да се оценят познавателните и поведенческите реакции, свързани с появите на хомофобия. Този индекс се оформя от 3 компонента фактори, засягащи отношението към хомосексуалността, избягването на хомосексуални индивиди и агресията спрямо тях.
Спете спокойно, деца, който говори против нас, значи е с нас.
Източник тук и тук.

Гей-рекламата на "Пепси"

Хетеросексуалните пият "Кока-кола". Ние пък гледаме рекламата на "Пепси". Гледам и не вярвам на ушите си! Тази реклама дали ще я пуснат в България?

Честит втори февруари,

драги хетеросексуални (защото в България други няма). Замисляли ли сте се някога по каква безумна причина празник, считан за изцяло мъжки, почва да се възприема като хомосексуален? Ами може би защото мъжете са на привършване?
Поздрав по случай празника със следващия клип. Всички учим чужди езици, така че една гей-азбука няма да ни дойде в повече!

Апокалиптични размисли

Срещнах в нета в неофициални изказвания, че българска телевизия е закупила правата за излъчване на сериала със звучното българско име Queer as Folk. Опитах се да си представя как този сериал ще бъде излъчен в нашата страна.
Разбира се, времето за излъчване ще бъде съобразено извън най-гледания часови пояс. Някъде между времето за заспиване и началото на порното. Кой още гледа порно по "талавизора" при наличие на интернет? Пускаме няколко червени точки и предупреждения от рода "Неприличен език, открити сексуални сцени, препоръчителен родителски контрол" и т.н. И се започва...
Мъже се прегръщат с мъже, мъже правят секс с мъже (в задната стая на "Вавилон"), мъже пак правят секс с мъже, само че орално, мъже правят секс с женени мъже (в тоалетната на офиса), жени раждат бебета и (о,ужас) бебето има две майки. Продължаваме с хомосексуален секс с непълнолетни (дори по българските закони Джъстин си е на 17), отново следва секс между мъже. А, и малко по-късно следва лесбосцена, и то в присъствието на гореспоменатото бебе. Тове се случва само в първата серия.
Цензуририрането на подобен сериал е неуместно, защото ако почнем да го цензурираме, то от 90 минути може би ще останат 5-6. Значи излъчваме го така, както си е. И следват две възможности...
Първа възможност, никой не му обръща внимание. Ние като гей му се кефим много, гледаме го и на повторенията, въпреки че сме го научили наизуст. Телевизията гледа как да претупа бързо излъчванията, защото няма рейтинг и реклами. Спират го примерно след втория сезон (както се случва и със сериалите за хетеросексуални).
Втора възможност, случайно докато си "щрака по каналите", човекът с фамилия на бивш български цар, попада на ужаса с човешко лице. Той е потресен, звъни в няколко близки нему издания и телевизии, например "Скат". Изнася телевизор пред офиса на телевизионната компания и настанява пред него невръстната си дъщеря с обяснението, че я е довел просто да погледа "каквото дават". В протестите се включва и Комитетът за управление на разходите на "Атака" при междуселската инициатива за явяване на неканени коледни опортюнисти, съкратено КУРА-МИ-ЯНКО. Кметът на София с бивш генералски чин изказва мнение телевизията да се изнесе от територията на подопечната му община. Националистите от ВМРО издигат лозунга "Всички гейове в Македония - така ще им закопаем държавата!" Вече цялата страна знае за излъчването на Queer as Folk, всички гледат "онова за педалите". Почти всички са погнусени, но сега всички "прикрити" гейове имат възможност да хвърлят спокойно по едно око на Брайън и компания. Всъщност "Брайън" става нарицателно за "манаф". Сериалът се радва на добър рейтинг, затова от конкурентна телевизия го закупуват с цел "повтаряне до втръсване".
Хумористична възможност, Митко на мама Капка като "евродепутатин" внася предложение в европарламента за забрана на Queer as Folk като увреждащ крехката му психика. От там му отговарят, че няма как да ограничават правата на различните от него, само заради неговите нужди. Той заплашва, че ще ги напусне (парламента, де), защото не го защитават.
Логична възможност, всички гей-заведения в големите градове (разбирай София, Варна и Пловдив) веднага се преименуват на "Вавилон" или "Бабилон", както е на английски. Обстановката там се променя като в култовия клуб, който всъщност се намира в Торонто. Всички гейове на 30 и повече години се насочват към опорочаване на 17-годишни, за да приличат на Брайън (всъщност аз съм повече фен на Майкъл). Девойките започват да кроят планове кой от многото им гей-приятели е подходящ да се изпразни в чашка, за да стане баща на детето им. Просто в България обичаме да копираме.
Не отричам значението на сериала "еЛ връзки", който в момента се излъчва у нас по "Фокс лайф". Просто го определям като доста по-смекчен от Queer as Folk. И чакам да чуя най-остроумният превод на заглавието на последния.
Имаме ли място в българския телевизионен ефир? Отговорът предстои.