1. Страни, които имат антидискриминационно законодателство по отношение на сексуалната ориентация,
1.1 записани в конституцията на страната - Португалия и Швеция ;
1.2 засягащи правото на работа - Италия, Австрия, Чехия, Полша, Латвия, Естония, Гърция, Кипър, Грузия, Босна и Херцеговина, Черна гора, БЮРМ, Малта ;
1.3 засягащи правото на работа и достъпа до стоки и услуги - всички останали страни от ЕС, включително и България (уау), Хърватска, Норвегия и Исландия.
2. Инкриминализиране на говора на омразата по отношение на сексуалната ориентация - Обединеното кралство, Ирландия, Португалия, Испания, Франция, Белгия, Дания, Норвегия, Швеция, Литва, Естония, Хърватска и Румъния.
3. Форми на партньорство на еднополовите двойки
3.1 пълноправен брак - Испания, Белгия, Норвегия и Швеция ;
3.2 регистрирано партньорство - Обединеното кралство, Люксембург, Нидерландия, Франция, Исландия, Финландия, Германия, Швейцария, Чешката република, Унгария и Словения ;
3.3 съвместно съжителство - Обединеното кралство, Португалия, Нидерландия, Белгия, Франция, Германия, Дания, Норвегия, Швеция, Чешката република, Австрия, Унгария и Хърватска.
4. Права за осиновяване от еднополови двойки
4.1 съвместно осиновяване от двамата родители - Испания, Белгия, Нидерландия, Обединеното кралство, Исландия, Дания, Норвегия и Швеция ;
4.2 осиновяване от страна на втория родител - горните страни, както и Германия и Финландия ;
4.3 помощ при изкуствено оплождане - същите страни без Германия, както и Румъния.
5. Страни, в които минималната законова възраст при хетеросексуален и хомосексуален полов контакт е различна - Гърция, Кипър, както и британската територия Гибралтар, въпреки че Европейският съд по правата на човека се е произнесъл по въпроса още през 1997 година.
6. Страни, в които хомосексуалният контакт е забранен - Северен Кипър.
7. Страни, които са забранявали свободата на събирания на хомосексуалните общества (т.нар. "прайдове" или "паради") - Русия, Беларус, Украйна, Молдова, Литва, Латвия, Полша и БЮРМ.
Къде сме ние?
Картата като на карта ето тук.
29 юли 2009
28 юли 2009
Скот Нийл
Скот Нийл (Scott Neal) е британски актьор, роден на 10 юни 1978 година. Постъпва в театрално училище още на 12 години. Скот Нийл става гей-икона с ролята си във филма "Красота" (Beautiful Thing). За него вече писах. Тогава актьорът е почти на 17. Филмът представя драмата на двама тинейджъри в южен Лондон - сексуално неориентиран и тормозен от баща си и брат си, героят на Скот намира успокоението при своя съсед и съученик, в ролята е Глен Бери. Със Скот се познават още от театралното училище. Филмът е създаден само за телевизионно излъчване, но поради големия интерес към него, е прожектиран и по кината във Великобритания. Първоначално това е театрална постановка, по нея после авторът Джонатан Харви пише сценария за филм (не ме питайте дали е гей). Режисьор, обърнете внимание, е Хети Макдоналд - жена! Може би това придава специфичното излъчване на историята.
Популярността на Скот нараства неимоверно, той е преследван от фенове, постоянно мъже му обясняват доколко неговият герой им е помогнал да разберат себе си. Самият той признава, че е бил ухажван от много мъже. Това не го притеснява, въпреки че твърди, че е чистокръвен хетеросексуален мъж. Но само година по-късно той е на почивка в Австралия, където бяга от собствената си популярност. Партньорът му в продукцията Глен Бери почти не снима след този филм и всъщност в момента продава коли в английската провинция.
Две години след премиерата на "Красота" Скот се завръща по-силен от всякога и то не къде да е, а на корицата на най-популярното гей-списание на английски език "Атитюд". Скот се появява махмурлия към обяд и почва да разказва за бурната вечер, която е прекарал и момичетата, с които се запознал, което не му пречи да направи страхотна гореща фотосесия за списанието.
Следващата стъпка в професионалната кариера на Скот Нийл идва няколко години по-късно. През 2002 година той става част от актьорския екип на английския сериал "Законът" (The Bill). Разказва се историята на един полицейски участък - общо взето криминален сериал с елементи на сапунена опера, която продължава вече 25 години с повече от 2300 епизода. Героят на Скот, Люк Аштън, е прилежен служител, който е сгоден и ще има бебе. Но тогава идва новият сержант в участъка и след една алкохолна нощ той се оказва в едно легло с нашия Люк, а сватбата е на сутринта. Следват бурни моменти на раздели и събирания и първата за британската телевизия хомосексуална целувка между двама униформени.
Още в самото начало лъсват задните части на Люк. Пристигайки на работа той попада в локва и целият е в кал. Сержантът идва да го търси и го намира под душовете в този вид :
Линк за снимка.
Линк за клипче.
И още малко снимки :
Ти играй такива роли, пък после върви доказвай, че не си гей!
27 юли 2009
25 юли 2009
Бифобия
WTF?
Някакъв мъгляв термин описва неясното отношение към бисексуалните. Сякаш никой не ги обича. Защо ли? Ами ако си жена и съпругът ти има връзка с мъж, това брои ли се изневяра? Ако си мъж и мъжкото ти гадже реши, че трябва да се доказва като всеки обикновен мъж с някоя жена, това краят на света ли е?
Бифобия - страх от бисексуални. Посрещаме ги със страх от неизвестното. Днес са тук, но утре могат да бъдат на другия бряг. Няма как да се борим с потенциалните им любовници от другия пол. Не можем да си помислим как човекът в леглото следващата вечер ще е в друго легло с някоя сексапилна жена.
Някои възприемат бисексуалността като модна тенденция. За други е подходящ вариант да не признаеш, че си гей. Всъщност ако опишем цветово нещата - розовото вече не е само розово, то понякога отива повече към червеното или синьото. Ако ядеш повече плодове и зеленчуци, отколкото месо, това прави ли те вегетарианец? А ако си лягаш и с противоположния пол, това прави ли те по-малко гей?
Представям си следната романтична картинка - моето гадже е голям разбивач на женски сърца и това много добре му се отдава. Всички жени въздишат по него. Аз съм единственият мъж в живота му. От всички мъже аз знам, че той е само с мен. Аз съм преди всички жени, тъй като съм нещо специално за него. Той не си пада по мъже, просто обича мен. Как трябва да се чувствам? Пренебрегнат? Защото ходи по жени и после пак идва при мен ли? Поласкан? Защото не мога да му дам всичко, което получава от една жена ли? Или просто мога да се чувствам нормално, знаейки, че заемам място в нечие сърце.
Попадал съм в тази ситуация не веднъж, ами дваж и не съжалявам за което. Разбира се краят е трагичен и болката е безмилостно жестока, но бих го направил пак и пак.
Някакъв мъгляв термин описва неясното отношение към бисексуалните. Сякаш никой не ги обича. Защо ли? Ами ако си жена и съпругът ти има връзка с мъж, това брои ли се изневяра? Ако си мъж и мъжкото ти гадже реши, че трябва да се доказва като всеки обикновен мъж с някоя жена, това краят на света ли е?
Бифобия - страх от бисексуални. Посрещаме ги със страх от неизвестното. Днес са тук, но утре могат да бъдат на другия бряг. Няма как да се борим с потенциалните им любовници от другия пол. Не можем да си помислим как човекът в леглото следващата вечер ще е в друго легло с някоя сексапилна жена.
Някои възприемат бисексуалността като модна тенденция. За други е подходящ вариант да не признаеш, че си гей. Всъщност ако опишем цветово нещата - розовото вече не е само розово, то понякога отива повече към червеното или синьото. Ако ядеш повече плодове и зеленчуци, отколкото месо, това прави ли те вегетарианец? А ако си лягаш и с противоположния пол, това прави ли те по-малко гей?
Представям си следната романтична картинка - моето гадже е голям разбивач на женски сърца и това много добре му се отдава. Всички жени въздишат по него. Аз съм единственият мъж в живота му. От всички мъже аз знам, че той е само с мен. Аз съм преди всички жени, тъй като съм нещо специално за него. Той не си пада по мъже, просто обича мен. Как трябва да се чувствам? Пренебрегнат? Защото ходи по жени и после пак идва при мен ли? Поласкан? Защото не мога да му дам всичко, което получава от една жена ли? Или просто мога да се чувствам нормално, знаейки, че заемам място в нечие сърце.
Попадал съм в тази ситуация не веднъж, ами дваж и не съжалявам за което. Разбира се краят е трагичен и болката е безмилостно жестока, но бих го направил пак и пак.
Аз рекламирам
По повод предложението блогърите да плащат данъци
Искам да ме обложат с данъци, защото рекламирам хомосексуалността като начин на живот.
Искам да ме обложат с данъци, защото възлагам огромни надежди на доходите си от странични занимания, като този блог.
Искам да ме обложат с данъци, защото не искам да съм част от сивата икономика.
Искам да ме обложат с данъци, защото се надявам написаното и рекламираните от мен музикални, филмови и други произведения да са донесли приятни впечатления на тези, които са ги видели. Каква по-голяма печалба от това!
Не искам да плащам данъци, защото не знам къде отиват парите ми.
Не искам да плащам данъци, защото нашата държава не направи нищо, за да подобри начина ми на живот.
Не искам да плащам данъци, защото нямам същите права като всички останали в държавата. Не мога да се омъжа, да имам деца, въобще съм неразпознаваема единица.
Не искам да плащам данъци, защото няма да ме допуснат в управлението на страната, защото така каза Вождът още преди изборите.
Не искам да плащам данъци, защото съм част от сивата икономика, както още милиони други.
Въобще аз съм един гей, който пише глупости и иска да ходи на море!
Искам да ме обложат с данъци, защото рекламирам хомосексуалността като начин на живот.
Искам да ме обложат с данъци, защото възлагам огромни надежди на доходите си от странични занимания, като този блог.
Искам да ме обложат с данъци, защото не искам да съм част от сивата икономика.
Искам да ме обложат с данъци, защото се надявам написаното и рекламираните от мен музикални, филмови и други произведения да са донесли приятни впечатления на тези, които са ги видели. Каква по-голяма печалба от това!
Не искам да плащам данъци, защото не знам къде отиват парите ми.
Не искам да плащам данъци, защото нашата държава не направи нищо, за да подобри начина ми на живот.
Не искам да плащам данъци, защото нямам същите права като всички останали в държавата. Не мога да се омъжа, да имам деца, въобще съм неразпознаваема единица.
Не искам да плащам данъци, защото няма да ме допуснат в управлението на страната, защото така каза Вождът още преди изборите.
Не искам да плащам данъци, защото съм част от сивата икономика, както още милиони други.
Въобще аз съм един гей, който пише глупости и иска да ходи на море!
18 юли 2009
Лечение
Питърсън Тоскано разказва как е бил лекуван от хомосексуализъм.
Прекарах 17 години и похарчих над 30 хиляди щатски долара в опитите да се "дегейзирам". Посещавах седмични групи за взаимоподкрепа, лични срещи със съветници, конференции и дори бях две години в заведение със стационар. В добавка прочетох над 20 книги за терапията по "дегейзиране".
Всяка програма и лечител предлагаше различен метод. Това е сфера без правила и обикновено подобни лечители нямат никаква подготовка по психиатрия, психология или събеседване. Участвал съм в програми в Обединеното кралство, САЩ и Южна Америка.
Някои използват пасторални съвети, използвайки Библията и традиционни християнски учения с цел да поправят това, което виждат като нечисто поведение и желания.
Една от програмите използваше подобие на дванадесетте стъпки в терапията на анонимните алкохолици.
Често лечителите се опитват да поправят половите вариации, насочвайки ме към неща, типични за моя пол. Учеха ме да играя футбол, да сменям маслото на колата, да ходя, седя и да се обличам по по-хетеросексуален мъжествен начин.
Много от лечителите определят родителите като основните виновници за причината някой да е гей и ги включват в "терапията". Прекарах две години в заведение в Мемфис, щата Тенеси, програмата там обвиняваше родителите ми, че са се провалили с мен, и трябва да бъдат винени за проблемите на моята сексуалност.
Тези програми често предлагат различни възгледи за това, как един човек става гей. Това е един миш-маш от сбъркани фройдистки теории, библейски учения и еволюционни модели, които се опитват да обяснят появата на гея. След което желаят клиентът да създаде собствена митология, която да се връзва с техните възгледи.
Понякога "терапиите" ставаха изключително странни, включително и трите опита на екзорсизъм, един от които се проведе в Англия.
Подробности на Пинкнюз.
Прекарах 17 години и похарчих над 30 хиляди щатски долара в опитите да се "дегейзирам". Посещавах седмични групи за взаимоподкрепа, лични срещи със съветници, конференции и дори бях две години в заведение със стационар. В добавка прочетох над 20 книги за терапията по "дегейзиране".
Всяка програма и лечител предлагаше различен метод. Това е сфера без правила и обикновено подобни лечители нямат никаква подготовка по психиатрия, психология или събеседване. Участвал съм в програми в Обединеното кралство, САЩ и Южна Америка.
Някои използват пасторални съвети, използвайки Библията и традиционни християнски учения с цел да поправят това, което виждат като нечисто поведение и желания.
Една от програмите използваше подобие на дванадесетте стъпки в терапията на анонимните алкохолици.
Често лечителите се опитват да поправят половите вариации, насочвайки ме към неща, типични за моя пол. Учеха ме да играя футбол, да сменям маслото на колата, да ходя, седя и да се обличам по по-хетеросексуален мъжествен начин.
Много от лечителите определят родителите като основните виновници за причината някой да е гей и ги включват в "терапията". Прекарах две години в заведение в Мемфис, щата Тенеси, програмата там обвиняваше родителите ми, че са се провалили с мен, и трябва да бъдат винени за проблемите на моята сексуалност.
Тези програми често предлагат различни възгледи за това, как един човек става гей. Това е един миш-маш от сбъркани фройдистки теории, библейски учения и еволюционни модели, които се опитват да обяснят появата на гея. След което желаят клиентът да създаде собствена митология, която да се връзва с техните възгледи.
Понякога "терапиите" ставаха изключително странни, включително и трите опита на екзорсизъм, един от които се проведе в Англия.
Подробности на Пинкнюз.
17 юли 2009
Sound of Music - Do Re Mi
Sound of Music е мюзикъл от далечната 1965 година. Джюли Андрюс е бавачка в Австрия през тридесетте години. Тя се грижи за децата на Кристофър Плъмър (който определено през 1965 година не изглежда както през 2009). Тя ги учи да пеят и ги запознава с тази песен с нотите. Всички тичат щастливи и доволни по алпийските поля (децата, доколкото си спомням, бяха седем). Но каква е историята на този клип?
Според самата информация към клипа в YouTube повече от 200 танцьора представят своя версия на песента "До-ре-ми" в централната гара в белгийския град Антверп. Само след две репетиции, тези интересни четири минути в клипа започват да текат в 8 часа сутринта на 23 март 2009. Това представлява промоционален клип на белгийска телевизионна програма, чиято цел е да бъде избран изпълнител на главната роля в местна версия на мюзикъла.
Хоп, троп...
12 юли 2009
Писмо на една майка
до ирландския правосъден министър
Уважаеми г-н Ейхърн,
Имeто ми е Хелън Дууди, Вие вече сте получили и не сте отговорили на писмо, което моят син Деклън изпрати преди около седмица. Така че, като всеки добър и отговорен родител, аз се опитвам да ви накарам да чуете и защитите детето ми - а това е най-малкото, което една майка може да направи за детето си.
Прочетох писмото на Деклън и всичко, което той казва в него е истина. Беше му много трудно да израстне в Абифейл, все още си го представям как плачеше преди да тръгне за училище, защото го беше страх от хората, които го чакаха там, които му се подиграваха и щяха да го пребият. Опитвах са безброй пъти да му помогна, разговарях с учителите, с родителите, но проблемът просто изчезваше за няколко седмици и след това се появяваше отново.
Деклън беше свито и тихо момче, но след като тормозът продължаваше, той стана още по-невидим. С баща му прекарвахме нощите в разговор за него, чудехме се дали ще отиде на училище сутринта, дали ще се завърне вечерта с разкъсано яке или учебниците му нямаше да бъдат разкъсани, опитвахме се да му дадем помощта, от която се нуждаеше, но тормозът продължаваше и той почна да се затваря за семейството си.
Всичко това започна да се променя, когато Деклън ми разкри, че е гей. Няма да се правя, че го приех като светица, това беше шок, защото никога не мислиш детето си за гей, просто приемаш, че е хетеросексуален. Когато Деклън ми каза, не знаех как да постъпя. Мислих, че съм направила нещо погрешно, смятах, че грешката е моя, наистина мислих, че това е края за моя син, когато хората щяха да разберат, че е гей, целият свят щеше да се превърне в ад за него.
През следващите седмици той започна да се променя, отново виждах усмивката на лицето му и се чувстваше по различен начин. Синът ми достигна дъното на 16 години, но дори в най-ниската му точка, синът ми има смелостта и силата да признае, че е гей.
Той отиде да учи в колеж с нов поглед върху живота, най-накрая изглеждаше доволен и едва тогава разбрах, че няма нищо сбъркано в Деклън. Когато синът ми беше щастлив и вече не се притесняваше от мнението на другите за него, тогава разбрах, че няма грешно в това да си гей.
Много години той беше пазил тайната си от мен и семейството си, защото си мислил, че ще го отхвърлим, както много хора са направили с него преди. Сега на 23 години завърши успешно магистърска степен. Той стана прекрасен млад мъж, с когото аз и баща му се гордеем.
Когато чух по новините, че гей-хората най-накрая ще могат да регистрират официално отношенията си както всички женени двойки, сметнах, че нещата са се променили и предполагам така са мислили и много други хора в страната. Обаче сега разбирам, че това, което планирате да направите е да заявите на гей-общността, че те все още не са равнопоставени. Няма да заявите на синовете ми, че те са равни с братята си, приятелите си и останалата част на обществото. Проектът за сключване на граждански съюзи не е достатъчно добър за семейството ми и за стотици, хиляди други семейства в страната. Може да не съм най-умният човек в страната, но дори аз мога да ви кажа, че този проект за закон е безсмислен и само ще задълбочи усещането, че гей-хората не са като всички останали.
Бях със синовете си, когато сърцата им биваха разбивани от техните приятелки и приятели. Помагах им да избират подаръци за празника на свети Валентин. Запознавах се с всички приятелки и приятели, някои харесвах, към други се държах хладно. Представях си как всеки от тях ще сключи брак с този, когото обича и който ще ги обича колкото аз ги обичам.
Имам шест сина, г-н Ейхърн, шест много хубави момчета, които станаха шест красиви и значими млади мъже!
Двама от тях са гей. Четирима са хетеросексуални. Двама са пожарникари. Двама обичат да играят на видео-игри. Един обича да готви. Трима от тях обичат колите. Петима са с извадени сливици.
Всички те са мои синове.
Вие имате властта да промените тази страна, така че направете правилното и променете страната към по-добро, събудете се и вижте, че все още имате време да изчистите тази бъркотия и да дадете на гей-двойките същите права като останалите.
Моля от името на гей-децата ми, техните гей-приятели, моите гей-приятели, моето семейство, моля като гражданин на тази страна, като данъкоплатец, но най-вече моля като майка, помогнете на децата ми и преразгледайте този закон, така че всеки в тази страна да е равен.
С уважение,
Хелън Дууди
Линк. За какво се борят хората. В нашата страна съюзи няма, пък за бракове ще си мечтаем. Явно в Ирландия съюзите не са им достатъчни.
Уважаеми г-н Ейхърн,
Имeто ми е Хелън Дууди, Вие вече сте получили и не сте отговорили на писмо, което моят син Деклън изпрати преди около седмица. Така че, като всеки добър и отговорен родител, аз се опитвам да ви накарам да чуете и защитите детето ми - а това е най-малкото, което една майка може да направи за детето си.
Прочетох писмото на Деклън и всичко, което той казва в него е истина. Беше му много трудно да израстне в Абифейл, все още си го представям как плачеше преди да тръгне за училище, защото го беше страх от хората, които го чакаха там, които му се подиграваха и щяха да го пребият. Опитвах са безброй пъти да му помогна, разговарях с учителите, с родителите, но проблемът просто изчезваше за няколко седмици и след това се появяваше отново.
Деклън беше свито и тихо момче, но след като тормозът продължаваше, той стана още по-невидим. С баща му прекарвахме нощите в разговор за него, чудехме се дали ще отиде на училище сутринта, дали ще се завърне вечерта с разкъсано яке или учебниците му нямаше да бъдат разкъсани, опитвахме се да му дадем помощта, от която се нуждаеше, но тормозът продължаваше и той почна да се затваря за семейството си.
Всичко това започна да се променя, когато Деклън ми разкри, че е гей. Няма да се правя, че го приех като светица, това беше шок, защото никога не мислиш детето си за гей, просто приемаш, че е хетеросексуален. Когато Деклън ми каза, не знаех как да постъпя. Мислих, че съм направила нещо погрешно, смятах, че грешката е моя, наистина мислих, че това е края за моя син, когато хората щяха да разберат, че е гей, целият свят щеше да се превърне в ад за него.
През следващите седмици той започна да се променя, отново виждах усмивката на лицето му и се чувстваше по различен начин. Синът ми достигна дъното на 16 години, но дори в най-ниската му точка, синът ми има смелостта и силата да признае, че е гей.
Той отиде да учи в колеж с нов поглед върху живота, най-накрая изглеждаше доволен и едва тогава разбрах, че няма нищо сбъркано в Деклън. Когато синът ми беше щастлив и вече не се притесняваше от мнението на другите за него, тогава разбрах, че няма грешно в това да си гей.
Много години той беше пазил тайната си от мен и семейството си, защото си мислил, че ще го отхвърлим, както много хора са направили с него преди. Сега на 23 години завърши успешно магистърска степен. Той стана прекрасен млад мъж, с когото аз и баща му се гордеем.
Когато чух по новините, че гей-хората най-накрая ще могат да регистрират официално отношенията си както всички женени двойки, сметнах, че нещата са се променили и предполагам така са мислили и много други хора в страната. Обаче сега разбирам, че това, което планирате да направите е да заявите на гей-общността, че те все още не са равнопоставени. Няма да заявите на синовете ми, че те са равни с братята си, приятелите си и останалата част на обществото. Проектът за сключване на граждански съюзи не е достатъчно добър за семейството ми и за стотици, хиляди други семейства в страната. Може да не съм най-умният човек в страната, но дори аз мога да ви кажа, че този проект за закон е безсмислен и само ще задълбочи усещането, че гей-хората не са като всички останали.
Бях със синовете си, когато сърцата им биваха разбивани от техните приятелки и приятели. Помагах им да избират подаръци за празника на свети Валентин. Запознавах се с всички приятелки и приятели, някои харесвах, към други се държах хладно. Представях си как всеки от тях ще сключи брак с този, когото обича и който ще ги обича колкото аз ги обичам.
Имам шест сина, г-н Ейхърн, шест много хубави момчета, които станаха шест красиви и значими млади мъже!
Двама от тях са гей. Четирима са хетеросексуални. Двама са пожарникари. Двама обичат да играят на видео-игри. Един обича да готви. Трима от тях обичат колите. Петима са с извадени сливици.
Всички те са мои синове.
Вие имате властта да промените тази страна, така че направете правилното и променете страната към по-добро, събудете се и вижте, че все още имате време да изчистите тази бъркотия и да дадете на гей-двойките същите права като останалите.
Моля от името на гей-децата ми, техните гей-приятели, моите гей-приятели, моето семейство, моля като гражданин на тази страна, като данъкоплатец, но най-вече моля като майка, помогнете на децата ми и преразгледайте този закон, така че всеки в тази страна да е равен.
С уважение,
Хелън Дууди
Линк. За какво се борят хората. В нашата страна съюзи няма, пък за бракове ще си мечтаем. Явно в Ирландия съюзите не са им достатъчни.
"Бруно" не е хомофобски филм, но не е и "Борат"
Авторско мнение на Брент Хъртингър на сайта Afterelton.
Той...
...стана то.
Бруно не е прогласа на хомофобията. Но не и толкова смешен като Борат.
А може би е. Подобно на "Борат : Културен обмен с Америка в полза на славния народ на Казахстан", филмът на Саша Барон Коен от 2006 година, комикът пресъздава незабравими ситуации, след което записва реакциите на истински хора.
И трябва да признаем, че много от постановките му са брилянтни. Например въпросите към амбициозни майки на деца - бъдещи артисти дали биха им позволили да ги снимат докато управляват тежки машини, или да намалят теглото им с няколко килограма чрез липосукция, или да ги снимат облечени като нацисти, докато бутат еврейски бебета към пещите. И съгласието на превъзбудените майки да направят всичко без никакви въпроси.
Ето това е невероятна пародия на обзетата от желание за известност американска култура!
По този начин много от шегите са изключително забавни. Съмнявам е някой да не се е смял на опитите на Бруно да осъществи спиритическа връзка с духа на починал член на "Мили Ванили" с цел да прави духовен секс с него.
Но дори във филма да има вълнуващи моменти, той въобще не достига впечатлението от "Борат".
Защо ли? Вече сме виждали шегата преди. Целият филм си е Борат с един по-смешен глас. Без значение колко добре е разказана една шега, тя не е толкова смешна втория път.
Накратко, Саша Барон Коен е Сюзън Бойл на комедията. Той е толкова талантлив, колкото го виждате първия път, но той ще ви накара да паднете от стола от смях само веднъж, особено като ви забаламосва по същия начин като преди.
В случая с Борат той беше толкова впечатляващ, че никой не забеляза слабите моменти. Този път ги виждаме. Филмът е по-скоро сатира за американския стремеж към слава, а не толкова за огласяване на хомофобията, но и двете теми имат своите моменти във филма.
Някои шеги са плоски - както и при Борат, но там не ни правеше впечатление. Дългият момент с тренировките на Бруно по бойни изкуства с цел да се предпази от "педали" с вибратори, не води на никъде.
Колкото да се опитвам, не намирам нищо смешно в близкоизточната история, дори когато Коен се прави, че не знае разликата между Хамас и хумус (почвен слой, ако не ме лъже паметта).
Защо да е смешно когато някой се държи абсолютно неподходящо в дадена ситуация, а хората около него реагират с гняв и безпокойство?
Ако аз бях Пола Абдул и някой се опитва да ми сервира суши върху голо мъжко тяло, и аз щях да си тръгна. Ако бях част от магическа група и някой ми губеше времето да ми показва нещо абсурдно (включващо мъжка голота, както и говорещ пенис), нямаше да ми е приятно.
Да, някой наистина се съблича, но и дума няма дали това наистина е Коен. Но това не е точно обратното на секси.
Част от проблема е, че създателите на филма заедно с Коен, нямаха никакъв момент на изненада със скечовете си, които бяха влезли в новинарските заглавия, още докато се снимаха. След това продължиха с вълна от промоционални клипове и реклами през последния месец.
Досега ние прочетохме или видяхме почти всяка сцена и шега от филма. Това е един анти-Сюзън-Бойл ефект, когато отиваш на кино като знаеш точно какво ще гледаш.
Друг голям недостатък на филма е, че той не показва нищо истинско за Бруно. Нито филма, нито Коен имат някакъв сериозен момент. Характерът на Бруно остава на нивото на скеч от произволно шоу в събота вечер - а 90 минути са ужасно дълъг скеч.
Обратно към показната хомофобия във филма. Преди няколко месеца, когато GLAAD и други организации изразиха притеснения за някои сцени, беше съобщено, че Коен и създателите на филма са изрязали някои неща. Представител на GLAAD заяви, че "Ню Йорк Таймс" и други издания са преувеличили оплакванията им с цел да създадат противопоставяне там, където го няма.
В крайна сметка аз не видях нищо хомофобско във филма. Наистина има няколко доста тлъсти шеги, но те нямат нищо общо с величаене на хомофобията. Ако бяха смешни, нямаше да им обърна внимание, но тъй като не са, нямаше как да не се почувствам обиден от естеството на филма и факта, че годината е 2009.
Самият Бруно? Буквално ми е невъзможно да си представя хора да възприемат Бруно извън гротескния му образ. Или ако има такива, те ще са много по-малко от един средностатистически филм.
Ако искате да се посмеете веднъж или два пъти, гледайте "Бруно". И преди да отидете хвърлете отново око на клипа със Сюзън Бойл от "Британия има талант". Ще ви забавляват поравно.
Линк.
Той...
...стана то.
Бруно не е прогласа на хомофобията. Но не и толкова смешен като Борат.
А може би е. Подобно на "Борат : Културен обмен с Америка в полза на славния народ на Казахстан", филмът на Саша Барон Коен от 2006 година, комикът пресъздава незабравими ситуации, след което записва реакциите на истински хора.
И трябва да признаем, че много от постановките му са брилянтни. Например въпросите към амбициозни майки на деца - бъдещи артисти дали биха им позволили да ги снимат докато управляват тежки машини, или да намалят теглото им с няколко килограма чрез липосукция, или да ги снимат облечени като нацисти, докато бутат еврейски бебета към пещите. И съгласието на превъзбудените майки да направят всичко без никакви въпроси.
Ето това е невероятна пародия на обзетата от желание за известност американска култура!
По този начин много от шегите са изключително забавни. Съмнявам е някой да не се е смял на опитите на Бруно да осъществи спиритическа връзка с духа на починал член на "Мили Ванили" с цел да прави духовен секс с него.
Но дори във филма да има вълнуващи моменти, той въобще не достига впечатлението от "Борат".
Защо ли? Вече сме виждали шегата преди. Целият филм си е Борат с един по-смешен глас. Без значение колко добре е разказана една шега, тя не е толкова смешна втория път.
Накратко, Саша Барон Коен е Сюзън Бойл на комедията. Той е толкова талантлив, колкото го виждате първия път, но той ще ви накара да паднете от стола от смях само веднъж, особено като ви забаламосва по същия начин като преди.
В случая с Борат той беше толкова впечатляващ, че никой не забеляза слабите моменти. Този път ги виждаме. Филмът е по-скоро сатира за американския стремеж към слава, а не толкова за огласяване на хомофобията, но и двете теми имат своите моменти във филма.
Някои шеги са плоски - както и при Борат, но там не ни правеше впечатление. Дългият момент с тренировките на Бруно по бойни изкуства с цел да се предпази от "педали" с вибратори, не води на никъде.
Колкото да се опитвам, не намирам нищо смешно в близкоизточната история, дори когато Коен се прави, че не знае разликата между Хамас и хумус (почвен слой, ако не ме лъже паметта).
Защо да е смешно когато някой се държи абсолютно неподходящо в дадена ситуация, а хората около него реагират с гняв и безпокойство?
Ако аз бях Пола Абдул и някой се опитва да ми сервира суши върху голо мъжко тяло, и аз щях да си тръгна. Ако бях част от магическа група и някой ми губеше времето да ми показва нещо абсурдно (включващо мъжка голота, както и говорещ пенис), нямаше да ми е приятно.
Да, някой наистина се съблича, но и дума няма дали това наистина е Коен. Но това не е точно обратното на секси.
Част от проблема е, че създателите на филма заедно с Коен, нямаха никакъв момент на изненада със скечовете си, които бяха влезли в новинарските заглавия, още докато се снимаха. След това продължиха с вълна от промоционални клипове и реклами през последния месец.
Досега ние прочетохме или видяхме почти всяка сцена и шега от филма. Това е един анти-Сюзън-Бойл ефект, когато отиваш на кино като знаеш точно какво ще гледаш.
Друг голям недостатък на филма е, че той не показва нищо истинско за Бруно. Нито филма, нито Коен имат някакъв сериозен момент. Характерът на Бруно остава на нивото на скеч от произволно шоу в събота вечер - а 90 минути са ужасно дълъг скеч.
Обратно към показната хомофобия във филма. Преди няколко месеца, когато GLAAD и други организации изразиха притеснения за някои сцени, беше съобщено, че Коен и създателите на филма са изрязали някои неща. Представител на GLAAD заяви, че "Ню Йорк Таймс" и други издания са преувеличили оплакванията им с цел да създадат противопоставяне там, където го няма.
В крайна сметка аз не видях нищо хомофобско във филма. Наистина има няколко доста тлъсти шеги, но те нямат нищо общо с величаене на хомофобията. Ако бяха смешни, нямаше да им обърна внимание, но тъй като не са, нямаше как да не се почувствам обиден от естеството на филма и факта, че годината е 2009.
Самият Бруно? Буквално ми е невъзможно да си представя хора да възприемат Бруно извън гротескния му образ. Или ако има такива, те ще са много по-малко от един средностатистически филм.
Ако искате да се посмеете веднъж или два пъти, гледайте "Бруно". И преди да отидете хвърлете отново око на клипа със Сюзън Бойл от "Британия има талант". Ще ви забавляват поравно.
Линк.
10 юли 2009
07 юли 2009
Добре дошли в обратната страна на хомофобията
"Обичам те, човече (като приятел)!"
Победителят в последния сезон на американския "Мюзик айдъл" : "Съквартирантът ми по време на предаването беше най-готиния сред участниците, изцяло мой тип, само че беше женен." Адам Ламбърт призна след края на шоуто, че е гей. Обектът на любовта му : "Поласкан съм, мисля, че това е чудесно".
Приятелството между гей и жена е до болка познато клише - за справка "Сексът и градът" и "Уил и Грейс". Но за приятелство между гей и хетер почти няма данни на небосклона.
Но след появата на хомосексуалните на открито нещата се променят. В проучване в САЩ от 2007 година 4 от всеки 10 запитани признават, че имат близък приятел или роднина, който е гей. Така двата свята с различна сексуалност, език, порядки се сблъскват и научават повече един за друг.
Поп-културата роди много нови образи, които излязоха от възприетите стереотипи за хомосексуалните. Разбира се, сексът винаги е проблем в приятелските отношения между хетеромъж и жена, както и между хетеромъж и един гей.
Мнения на случайни хора :
"Объркването идва когато двамата мъже осъществят контакт на всички останали нива, освен сексуално. Тогава геят си мисли, че ако и това го имаше, всичко ще е идеално."
"Пътувахме към едно парти и той постави ръка на слабините ми. Не обърнах голямо внимание на това. Казах му просто, че не е по моята част. Но нещата не бяха вече същите. След всичко преживяно си задавам въпроса само до този жест ли се сведоха нещата. Сега вече знам как се чувстват жените."
"Нямам много хетероприятели, но с такива създаването на приятелски отношения е много по-трудно. Всичко е свързано с моята хомосексуалност първите два месеца. Първо задават въпроси, после се шегуват с това и накрая ме възприемат като нормален човек."
"В изследване на 46 двойки приятели с различна сексуалност, едва 13 могат да бъдат обявени за близки приятели, най-често поради факта, че хетеросексуалните нарочно пренебрегват сексуалния живот на хомосексуалните си приятели. Мъжете с най-развито чувство на мъжественост - примерно военни или преминали военно обучение са най-склонни да имат близко приятелство с гей. Това основно са хора, на които е обяснявано, че разликата е маловажна и всички са третирани еднакво."
"Когато бяхме заедно в един гей квартал, той се изпусна с нещо като "Стига си се правил на педал" и сякаш 900 чифта очи в ресторанта се втренчиха в него. Обясних му, че тези момчета могат да го изненадат неприятно. Аз намирам хетеромъжете за доста неусложнени. С тях просто е по-лесно."
"На едно парти ме нарече "принцеса", защото миех чиниите с домакински ръкавици. Върнах му го като пристигна приятелката му. Казах й как я нарича "свалката". Беше ми ясно, че тя няма да го погледне."
"Един гей приятел е много по-навътре с жените и е много вероятно да има приятелки. И въпреки че е стереотип, хетеромъжете могат да разговарят с хомосексуалните си приятели за мода или външния си вид."
"Съветите не един гей за дадена жена са единствените меродавни. Те са мъже, но не се състезават с нас. Те виждат нещата от различна перспектива. Много по-лесно им е да стигнат до двете страни на уравнението."
"Хетеромъжете дават най-лошите съвети. Всеки път, когато излизам с моите гей-приятели, поне половин час отива за коментари за посещенията във фитнеса или колко дебели се чувстват. Хетероприятелите ми просто ходят в претъпкани барове и се наливат. Първото е като малка ваканция от ежедневието."
"Малко хетеросексуални искат да бъдат приятели с открити гейове. Те се страхуват, че хората ще ги помислят за гей заради приятелството му с такъв, или пък съществува усещането за неразположение, когато виждат пред себе си женствено поведение в мъжко тяло."
"Нямам представа какво се случва в техните глави, както и те нямат представа какво става в моята. Страхувам се, че ако ги заговоря, те ще си помислят, че ги задявам и затова избягвам такива разговори. Има много хетеромъже на планетата. Явно трябва да се науча да разговарям с тях."
От вестник "Ню Йорк Таймс" със съкращения. Линк.
Победителят в последния сезон на американския "Мюзик айдъл" : "Съквартирантът ми по време на предаването беше най-готиния сред участниците, изцяло мой тип, само че беше женен." Адам Ламбърт призна след края на шоуто, че е гей. Обектът на любовта му : "Поласкан съм, мисля, че това е чудесно".
Приятелството между гей и жена е до болка познато клише - за справка "Сексът и градът" и "Уил и Грейс". Но за приятелство между гей и хетер почти няма данни на небосклона.
Но след появата на хомосексуалните на открито нещата се променят. В проучване в САЩ от 2007 година 4 от всеки 10 запитани признават, че имат близък приятел или роднина, който е гей. Така двата свята с различна сексуалност, език, порядки се сблъскват и научават повече един за друг.
Поп-културата роди много нови образи, които излязоха от възприетите стереотипи за хомосексуалните. Разбира се, сексът винаги е проблем в приятелските отношения между хетеромъж и жена, както и между хетеромъж и един гей.
Мнения на случайни хора :
"Объркването идва когато двамата мъже осъществят контакт на всички останали нива, освен сексуално. Тогава геят си мисли, че ако и това го имаше, всичко ще е идеално."
"Пътувахме към едно парти и той постави ръка на слабините ми. Не обърнах голямо внимание на това. Казах му просто, че не е по моята част. Но нещата не бяха вече същите. След всичко преживяно си задавам въпроса само до този жест ли се сведоха нещата. Сега вече знам как се чувстват жените."
"Нямам много хетероприятели, но с такива създаването на приятелски отношения е много по-трудно. Всичко е свързано с моята хомосексуалност първите два месеца. Първо задават въпроси, после се шегуват с това и накрая ме възприемат като нормален човек."
"В изследване на 46 двойки приятели с различна сексуалност, едва 13 могат да бъдат обявени за близки приятели, най-често поради факта, че хетеросексуалните нарочно пренебрегват сексуалния живот на хомосексуалните си приятели. Мъжете с най-развито чувство на мъжественост - примерно военни или преминали военно обучение са най-склонни да имат близко приятелство с гей. Това основно са хора, на които е обяснявано, че разликата е маловажна и всички са третирани еднакво."
"Когато бяхме заедно в един гей квартал, той се изпусна с нещо като "Стига си се правил на педал" и сякаш 900 чифта очи в ресторанта се втренчиха в него. Обясних му, че тези момчета могат да го изненадат неприятно. Аз намирам хетеромъжете за доста неусложнени. С тях просто е по-лесно."
"На едно парти ме нарече "принцеса", защото миех чиниите с домакински ръкавици. Върнах му го като пристигна приятелката му. Казах й как я нарича "свалката". Беше ми ясно, че тя няма да го погледне."
"Един гей приятел е много по-навътре с жените и е много вероятно да има приятелки. И въпреки че е стереотип, хетеромъжете могат да разговарят с хомосексуалните си приятели за мода или външния си вид."
"Съветите не един гей за дадена жена са единствените меродавни. Те са мъже, но не се състезават с нас. Те виждат нещата от различна перспектива. Много по-лесно им е да стигнат до двете страни на уравнението."
"Хетеромъжете дават най-лошите съвети. Всеки път, когато излизам с моите гей-приятели, поне половин час отива за коментари за посещенията във фитнеса или колко дебели се чувстват. Хетероприятелите ми просто ходят в претъпкани барове и се наливат. Първото е като малка ваканция от ежедневието."
"Малко хетеросексуални искат да бъдат приятели с открити гейове. Те се страхуват, че хората ще ги помислят за гей заради приятелството му с такъв, или пък съществува усещането за неразположение, когато виждат пред себе си женствено поведение в мъжко тяло."
"Нямам представа какво се случва в техните глави, както и те нямат представа какво става в моята. Страхувам се, че ако ги заговоря, те ще си помислят, че ги задявам и затова избягвам такива разговори. Има много хетеромъже на планетата. Явно трябва да се науча да разговарям с тях."
От вестник "Ню Йорк Таймс" със съкращения. Линк.
Откъсче
Потичкаха, потичкаха и после какво стана? Гледай до края и разбери! Главните герои Джейми и Сти в откъс от филма "Красота". Подсмрък, хлъц, кърпичка да имате?
04 юли 2009
Лондонският прайд
Миналата седмица в София, а сега и в други градове. Днес в Лондон. Включи се и съпругата на премиера. Гледайте как ще изглежда и нашият парад след 30-40-50 години.
Хиляди според официоза БиБиСи и повече участници според розовия сайт Пинкнюз. Всички отбелязват, че е имало някакви протестиращи срещу парада, но никой не им е обръщал внимание. По света, но не и у нас. Тук видяхме всички против и почти нищо от самия парад.
А британският външен министър Крис Брайънт, който е гей, похвали посланика на Обединеното кралство в страната ни за подкрепата му за нашия парад. "...подкрепям напълно действията Ви. Великобритания подкрепя всекиго независимо от сексуалността му...", пише Брайънт. Линк.
Хиляди според официоза БиБиСи и повече участници според розовия сайт Пинкнюз. Всички отбелязват, че е имало някакви протестиращи срещу парада, но никой не им е обръщал внимание. По света, но не и у нас. Тук видяхме всички против и почти нищо от самия парад.
А британският външен министър Крис Брайънт, който е гей, похвали посланика на Обединеното кралство в страната ни за подкрепата му за нашия парад. "...подкрепям напълно действията Ви. Великобритания подкрепя всекиго независимо от сексуалността му...", пише Брайънт. Линк.
Филмовият ми уикенд
Имах един цял свободен ден и изгледах това. Горещо ви препоръчвам тези филми :
Beautiful Thing / Красота (1996) - обявен много отдавна за класика. Размазвам се на английските филми. Скот Нийл е блестящ още на 17 години. Линк към блога за филми на гей-тематика.
Edge of Seventeen (1998) - признат за класика горе-долу по същото време. Само не разбрах защо актьорът Крис Стафърд, който изпълнява главната роля реши да смени актьорската професия с правото. Линк пак към същия блог (ама много хубав блог).
Cowboys & Angels (2003) - малко по-съвременно и по-европейско. Изключително реалистичен филм. Линк.
В линковете има връзки към торенти за сваляне, субтитри и допълнителни приказки за филмите. Ама не ги четете, а просто ги гледайте!
Beautiful Thing / Красота (1996) - обявен много отдавна за класика. Размазвам се на английските филми. Скот Нийл е блестящ още на 17 години. Линк към блога за филми на гей-тематика.
Edge of Seventeen (1998) - признат за класика горе-долу по същото време. Само не разбрах защо актьорът Крис Стафърд, който изпълнява главната роля реши да смени актьорската професия с правото. Линк пак към същия блог (ама много хубав блог).
Cowboys & Angels (2003) - малко по-съвременно и по-европейско. Изключително реалистичен филм. Линк.
В линковете има връзки към торенти за сваляне, субтитри и допълнителни приказки за филмите. Ама не ги четете, а просто ги гледайте!
Абонамент за:
Публикации (Atom)
Публикации
