Може би има радост

Септември ще бъде май

Страх ме е да се похваля. След няколкото страшно напрегнати месеци гаджето си намери работа. И то много добре платена. Дано всичко да се нареди както трябва. Последните дни преди да изгрее слънцето на нашата улица бяха доста тежки. Не само за него, но и за мен. Все по-трудно го изслушвах, трудно издържах на приливите на лошо настроение, които спохождат всеки безработен в страната. Но съм горд със себе си, че нито веднъж не се изпуснах и изтърпях всички несгоди с него. Въпреки че понякога ми беше трудно да се усмихвам, когато не ми се усмихваше. Трудно беше да се опитвам да поддържам доброто му настроение, когато аз нямах такова. Но си бях обещал, че ще бъда до него през цялото време. Дори бях започнал да се обвинявам защо го накарах да напусне предишната си работа, въпреки неговото мнение, че сам си го е избрал.
И така, сега нещата са много по-добре. Стискайте ни палци и плюйте в пазва да ни върви по вода. Аз бях почнал да се замислям да не би някой да му е направил някаква форма на черна магия. Когато изпаднеш в подобна ситуация, определено започват да ти минават странни мисли през главата.
P.S. И сега по-веселата част. Горещо ви препоръчвам Беклемето като курорт за гей-ваканция. Намира се доста високо в Стара планина над град Троян. Чист въздух, силна храна и спокойствие са нещата, които ще получите там. И освен това, буквално, няма кой да те напсува. Което е много подходящо за разходка ръка за ръка и натискане на чист въздух. Останах с изключително много и все приятни спомени от няколкото дни, прекарани там.

Месец по-късно

Как тихичко си цъфнаха листата...

И така, гаджето ми е безработно, вече от около три седмици. Мисля, че за добро. Прекарахме една невероятна седмица заедно в края на март, в която се отдадохме само и единствено на нашата любов. Сега сме в процедура по търсене на нова работа - никак не е лесно. Първото интервю за работа беше повече от разочароващо, но съм оптимист, защото добрите мисли водят до добри дела. Все още изпитвам угризения, че го побутнах в тази посока, но го подкрепям във всичко, което прави. Включително и парично, колкото и докато се налага. "За първи път мога да разчитам на някого - каза ми- и знам, че някой ще ми подаде ръка, ако се спъна и падна."
Бях се размечтал тия дни. Представих си как ходя на работа и изкарвам шибаните пари, а гаджето ми се грижи за къщата (между другото, домакинството много добре му се отдава и обича да домакинства) и когато се връщам вкъщи със заплатата, с удоволствие му я давам, за да контролира разходите. И той почва да прави любимите си сметки - толкова за тока, толкова за този или онзи данък или за другите такси. Въпреки че знам, че това няма как да стане, мечтата много ми хареса.
Въобще как така аз като най-върл противник на обвързването станах толкова семейно привързан? Явно когато ти покажат някои неща, започваш да ги оценяваш. Аз като дете на разведени родители, никога не съм оценявал семейството като висша ценност. Винаги личният ми живот е бил над всичко. Сега чувствам, че поставям неговия живот на първо място. Какво по-хубаво от това да допринесеш за нечие щастие?
И един куриоз. Бяхме на косъм родителското тяло да ни регистрира на калъп. Все пак явно здравият разум надделя и бяхме тактично изчакани да се приведем в удобен за чуждо око вид. Засечката стана точно в момента на свършването, когато бяхме богато омазани с телесни течности. Какъв по-подходящ момент от този?
Кучето си лае, керванът си върви, а ние в очакване на Годо, гоним Михаля.

Нямам заглавие

Съмнявам се някой все още да чете този блог, затова искам да си излея мъката тук. Не искам да натоварвам вече никого с нея. Ако ви е интересно от клюкарска гледна точка четете.
Имам чувството, че всичко, което съм градил през изминалите шест месеца отива на кино. Преместиха гаджето ми нощна смяна на работа. Аз работя на смени през деня. Нямаме абсолютно никакво време един за друг. Не можем да се видим дори, а сексът е мираж. Мислех си, че ще приема по-сърцато нещата, но само една седмица ми беше достатъчна да се срина.
Когато аз излизам за работа, той си ляга да спи след работа. Когато се прибирам от работа, той или спи, или излиза за работа. Можем единствено да си мучим и мрънкаме един на друг колко ни е неприятна цялата ситуация.
Не издържах и реших да взема нещата в свои ръце. Заявих, че докато не напусне работа, секс няма да види. И че ако не го направи в следващите десетина дни, и мен няма да види повече. Не знам дали сбърках, но не исках да го оставя да гние на сегашното си работно място. Да, казват, че е криза (поне така твърдят по ьTV - да се чете Би Ти Ви, доколкото ер малък било Би). Но и знам, че той има други варианти, които са осъществими.
Моля се Богу да не бъркам.
В крайна сметка всеки гледа нещата от собствената си камбанария. Аз не искам и не мога да се боря с неговия работен график. Ако исках връзка, която ще я има от време на време (защото, ако щете ми вярвайте, сега такава няма), щях да ходя да се чукам в някой друг град или с някой паралия за пари. Просто си представих нещата след шест месеца, ако останат същите. Ще се виждаме от дъжд на вятър, като на мен въобще няма да ми пука за него, всичко щеше да е за едното чукане, защото признавам, че имам и изключително силно физическо и сексуално привличане към него. Но сърцето ми щеше да прегори и любов просто няма как да има.
Да, ясно е, че съм егоист. Вярно е, че нямам никакво право да се меся в чуждия живот. Но според мен тази промяна е връщане назад и за него, и за нас. Затова му давам право на избор - работата или мен. Като не забравям факта, че той има какво да работи и на друго място. И то много по-леко, поне според мен. Продължавам да се моля да не правя грешка.
"Разбери ме" - така започна разговорът помежду ни. И завърши като аз му повтарях като в някой тъп американски филм въпросът "И ко` пра`им?" и той ми отговаряше "Напускаме." Не зная дали не прекалих с манипулациите. Но искам да се боря за връзката си и искам да виждам гаджето си щастливо, а то в момента е просто един ходещ, мрънкащ, вечно заспал труп. Искам отново щастливата физиономийка да изгрее на муцунката му. Физиономийка, заради която го обичам.