Нямам заглавие

Съмнявам се някой все още да чете този блог, затова искам да си излея мъката тук. Не искам да натоварвам вече никого с нея. Ако ви е интересно от клюкарска гледна точка четете.
Имам чувството, че всичко, което съм градил през изминалите шест месеца отива на кино. Преместиха гаджето ми нощна смяна на работа. Аз работя на смени през деня. Нямаме абсолютно никакво време един за друг. Не можем да се видим дори, а сексът е мираж. Мислех си, че ще приема по-сърцато нещата, но само една седмица ми беше достатъчна да се срина.
Когато аз излизам за работа, той си ляга да спи след работа. Когато се прибирам от работа, той или спи, или излиза за работа. Можем единствено да си мучим и мрънкаме един на друг колко ни е неприятна цялата ситуация.
Не издържах и реших да взема нещата в свои ръце. Заявих, че докато не напусне работа, секс няма да види. И че ако не го направи в следващите десетина дни, и мен няма да види повече. Не знам дали сбърках, но не исках да го оставя да гние на сегашното си работно място. Да, казват, че е криза (поне така твърдят по ьTV - да се чете Би Ти Ви, доколкото ер малък било Би). Но и знам, че той има други варианти, които са осъществими.
Моля се Богу да не бъркам.
В крайна сметка всеки гледа нещата от собствената си камбанария. Аз не искам и не мога да се боря с неговия работен график. Ако исках връзка, която ще я има от време на време (защото, ако щете ми вярвайте, сега такава няма), щях да ходя да се чукам в някой друг град или с някой паралия за пари. Просто си представих нещата след шест месеца, ако останат същите. Ще се виждаме от дъжд на вятър, като на мен въобще няма да ми пука за него, всичко щеше да е за едното чукане, защото признавам, че имам и изключително силно физическо и сексуално привличане към него. Но сърцето ми щеше да прегори и любов просто няма как да има.
Да, ясно е, че съм егоист. Вярно е, че нямам никакво право да се меся в чуждия живот. Но според мен тази промяна е връщане назад и за него, и за нас. Затова му давам право на избор - работата или мен. Като не забравям факта, че той има какво да работи и на друго място. И то много по-леко, поне според мен. Продължавам да се моля да не правя грешка.
"Разбери ме" - така започна разговорът помежду ни. И завърши като аз му повтарях като в някой тъп американски филм въпросът "И ко` пра`им?" и той ми отговаряше "Напускаме." Не зная дали не прекалих с манипулациите. Но искам да се боря за връзката си и искам да виждам гаджето си щастливо, а то в момента е просто един ходещ, мрънкащ, вечно заспал труп. Искам отново щастливата физиономийка да изгрее на муцунката му. Физиономийка, заради която го обичам.