Иска ми се да пиша за

• Социалното неравенство или как се промениха нещата след комунизЪма и какво дойде след него.
• Фейсбук-приятелите като повод за гордост или воайорството като форма на себедоказване.
• Кой всъщност кара влака или как да дирижираме връзката.
• Телевизията като начин на употреба - тюркче гюзел, американска помия и още не(и)що.
• Американски сериал без гей-герой - част от миналото.
  
• Ах, морето...голи мъжки тела ("мацкинг") или поглед в гаджето ("мухинг" - от лапане на мухи).
• Гей-качества - параноя, истерия, депресия или...
• Сутрин, вечер - онанизъм - здрав и бодър организъм.
• Мъжкият косъм - извор на сексапил или доближаване до маймуните.
• Доминик Купър, Брет Харисън, Дейв Танго и други особи, които подобряват...настроението.

Дано да успея!

За птичките, пчеличките и всички останали животни

Опит за апологетика на голямо отсъствие

Неусетно е минала почти цяла година, откакто последно съм писал тук. Ако трябва да съм искрен, основната причина за това е, че няма какво да напиша. Или поне няма нищо, което да е интересно с пикантността си или да е свързано с великото прозрение, че да си гей в България е жестоко. Всъщност съм се отдал на спокоен семеен живот, който може и да не е спокоен или семеен, но така се казва.
Изцяло съм обладан от формулата работна седмица - уикенд. Тъй като сме у нас, работната седмица обикновено свършва в събота вечер или неделя на обед. Тогава започва и уикендът. Но той винаги свършва в неделя вечер. Иначе няма как шефът да е на печалба (поне така твърди). А дали работният ден свършва в пет, седем или девет часа вечерта, е информация, която винаги достига в пет без пет (16,55 по официалному). И как тогава да правиш планове за свободното време или за уикенда или нещо подобно? Явно това е белег само на развитите общества.
От така изнесените особености на семейния живот, който е изцяло пропит от работния, идва спокойствието на отпуската. С радост искам да обявя, че двукратно се възползвахме от тази божия благодат. Веднъж на планина и веднъж на море. Завиждайте ни благородно, само искам да информирам че двете мероприятия ни излязоха около 900 лева за семейния бюджет. Което може би малко натоварва заедно със закупуването на семейна кола, но ще закърпим нещата. Пък и колата е трета употреба (да, четете внимателно, даже не съм написал, че е втора).
Моногамията е трудно нещо. В крайна сметка никой не е господар на чуждите мисли. В тях може да се твори всичко. Та в мислите си изневерих многократно с много симпатични и не толкова симпатични мъже, но със сигурност предлагащи нещо различно от външния вид на семейното ложе. Ако напънът стане много непоносим, преминавам на порно - поне такова има с тонове. Забелязах, че и той се забавлява с порно. Дори това внесе някои нови неща в секса помежду ни.
След две кратковременни регистрации в помията гепиме.ком установих, че няма никакъв смисъл. Дори след две години там битуват едни и същи хора, които са също толкова злобни към околните или още повече отчаяни от мизерията на собствения си живот. Сякаш на потребителите им липсва дори минимално самочувствие, момчета с работа, с жилище и с някаква тежест на земята не могат да преживеят липсата на подходяща патка за техните форми. Добре де, опитах се да им обясня, че ако те не си вярват, няма как околните да им повярват колко са потенциални. Когато почнеш да ми обясняваш колко ти е тъпо, защото не ти връзват, как очакваш аз да ти вържа? Обвиниха ме, че съм влязъл в сайта, за да се заяждам. Щом смятате, че е така, прав ви път. Аз ли трябва да ви повишавам самочувствието или да давам съвети за комплексите ви. Получих и едно-две предложения за секс, които с гордост отказах. И накрая изтрих профила си.
И въпреки че стремежът към чуждото съществува, все още не намирам смисъл в изневярата. Може би след някоя и друга година ще го направя. Не ми е интересно засега.
Ами толкова. Обичайте се, за да ви обичат!