Никотин

Наясно съм, че никога няма да откажа цигарите. Затова ги намалявам. Пуша по пет на ден. Затова много ми се пуши сега. Имам нужда от никотин.

Всъщност имам нужда и от други неща. Имам нужда от секс. Но не какъв да е секс. Изпепеляващ. Мимолетен, но и незабравим. Мръснишки.

Съгреших двукратно през изминалия месец. Правих секс с други мъже. Първият път беше интересно. На втория път станах и си тръгнах в разгара. Дотъпя ми, загубих интерес, спадна ми. Питах се какво всъщност правя.

Имам нужда да не съм вече майка-хранителница. Писна ми да го слушам колко много проблеми има. Егоистично или не, всеки има своите проблеми. И аз съм уморен след работа. Но когато се видим, предпочитам да се радваме един на другиго, отколкото да се натоварваме с проблемите си. Те няма да свършат.

Различни сме. Това винаги съм го знаел. Това ме привличаше. Сега ме дразни. Може би занапред ще ме отблъсква.

Свикнал съм страшно много с него. Но не зная дали това е достатъчно за да бъдеш с някого.

Изход няма. Грижата за спасение на давещите се е на самите давещи се.

Иска ми се да пиша за

• Социалното неравенство или как се промениха нещата след комунизЪма и какво дойде след него.
• Фейсбук-приятелите като повод за гордост или воайорството като форма на себедоказване.
• Кой всъщност кара влака или как да дирижираме връзката.
• Телевизията като начин на употреба - тюркче гюзел, американска помия и още не(и)що.
• Американски сериал без гей-герой - част от миналото.
  
• Ах, морето...голи мъжки тела ("мацкинг") или поглед в гаджето ("мухинг" - от лапане на мухи).
• Гей-качества - параноя, истерия, депресия или...
• Сутрин, вечер - онанизъм - здрав и бодър организъм.
• Мъжкият косъм - извор на сексапил или доближаване до маймуните.
• Доминик Купър, Брет Харисън, Дейв Танго и други особи, които подобряват...настроението.

Дано да успея!

За птичките, пчеличките и всички останали животни

Опит за апологетика на голямо отсъствие

Неусетно е минала почти цяла година, откакто последно съм писал тук. Ако трябва да съм искрен, основната причина за това е, че няма какво да напиша. Или поне няма нищо, което да е интересно с пикантността си или да е свързано с великото прозрение, че да си гей в България е жестоко. Всъщност съм се отдал на спокоен семеен живот, който може и да не е спокоен или семеен, но така се казва.
Изцяло съм обладан от формулата работна седмица - уикенд. Тъй като сме у нас, работната седмица обикновено свършва в събота вечер или неделя на обед. Тогава започва и уикендът. Но той винаги свършва в неделя вечер. Иначе няма как шефът да е на печалба (поне така твърди). А дали работният ден свършва в пет, седем или девет часа вечерта, е информация, която винаги достига в пет без пет (16,55 по официалному). И как тогава да правиш планове за свободното време или за уикенда или нещо подобно? Явно това е белег само на развитите общества.
От така изнесените особености на семейния живот, който е изцяло пропит от работния, идва спокойствието на отпуската. С радост искам да обявя, че двукратно се възползвахме от тази божия благодат. Веднъж на планина и веднъж на море. Завиждайте ни благородно, само искам да информирам че двете мероприятия ни излязоха около 900 лева за семейния бюджет. Което може би малко натоварва заедно със закупуването на семейна кола, но ще закърпим нещата. Пък и колата е трета употреба (да, четете внимателно, даже не съм написал, че е втора).
Моногамията е трудно нещо. В крайна сметка никой не е господар на чуждите мисли. В тях може да се твори всичко. Та в мислите си изневерих многократно с много симпатични и не толкова симпатични мъже, но със сигурност предлагащи нещо различно от външния вид на семейното ложе. Ако напънът стане много непоносим, преминавам на порно - поне такова има с тонове. Забелязах, че и той се забавлява с порно. Дори това внесе някои нови неща в секса помежду ни.
След две кратковременни регистрации в помията гепиме.ком установих, че няма никакъв смисъл. Дори след две години там битуват едни и същи хора, които са също толкова злобни към околните или още повече отчаяни от мизерията на собствения си живот. Сякаш на потребителите им липсва дори минимално самочувствие, момчета с работа, с жилище и с някаква тежест на земята не могат да преживеят липсата на подходяща патка за техните форми. Добре де, опитах се да им обясня, че ако те не си вярват, няма как околните да им повярват колко са потенциални. Когато почнеш да ми обясняваш колко ти е тъпо, защото не ти връзват, как очакваш аз да ти вържа? Обвиниха ме, че съм влязъл в сайта, за да се заяждам. Щом смятате, че е така, прав ви път. Аз ли трябва да ви повишавам самочувствието или да давам съвети за комплексите ви. Получих и едно-две предложения за секс, които с гордост отказах. И накрая изтрих профила си.
И въпреки че стремежът към чуждото съществува, все още не намирам смисъл в изневярата. Може би след някоя и друга година ще го направя. Не ми е интересно засега.
Ами толкова. Обичайте се, за да ви обичат!

Може би има радост

Септември ще бъде май

Страх ме е да се похваля. След няколкото страшно напрегнати месеци гаджето си намери работа. И то много добре платена. Дано всичко да се нареди както трябва. Последните дни преди да изгрее слънцето на нашата улица бяха доста тежки. Не само за него, но и за мен. Все по-трудно го изслушвах, трудно издържах на приливите на лошо настроение, които спохождат всеки безработен в страната. Но съм горд със себе си, че нито веднъж не се изпуснах и изтърпях всички несгоди с него. Въпреки че понякога ми беше трудно да се усмихвам, когато не ми се усмихваше. Трудно беше да се опитвам да поддържам доброто му настроение, когато аз нямах такова. Но си бях обещал, че ще бъда до него през цялото време. Дори бях започнал да се обвинявам защо го накарах да напусне предишната си работа, въпреки неговото мнение, че сам си го е избрал.
И така, сега нещата са много по-добре. Стискайте ни палци и плюйте в пазва да ни върви по вода. Аз бях почнал да се замислям да не би някой да му е направил някаква форма на черна магия. Когато изпаднеш в подобна ситуация, определено започват да ти минават странни мисли през главата.
P.S. И сега по-веселата част. Горещо ви препоръчвам Беклемето като курорт за гей-ваканция. Намира се доста високо в Стара планина над град Троян. Чист въздух, силна храна и спокойствие са нещата, които ще получите там. И освен това, буквално, няма кой да те напсува. Което е много подходящо за разходка ръка за ръка и натискане на чист въздух. Останах с изключително много и все приятни спомени от няколкото дни, прекарани там.

Месец по-късно

Как тихичко си цъфнаха листата...

И така, гаджето ми е безработно, вече от около три седмици. Мисля, че за добро. Прекарахме една невероятна седмица заедно в края на март, в която се отдадохме само и единствено на нашата любов. Сега сме в процедура по търсене на нова работа - никак не е лесно. Първото интервю за работа беше повече от разочароващо, но съм оптимист, защото добрите мисли водят до добри дела. Все още изпитвам угризения, че го побутнах в тази посока, но го подкрепям във всичко, което прави. Включително и парично, колкото и докато се налага. "За първи път мога да разчитам на някого - каза ми- и знам, че някой ще ми подаде ръка, ако се спъна и падна."
Бях се размечтал тия дни. Представих си как ходя на работа и изкарвам шибаните пари, а гаджето ми се грижи за къщата (между другото, домакинството много добре му се отдава и обича да домакинства) и когато се връщам вкъщи със заплатата, с удоволствие му я давам, за да контролира разходите. И той почва да прави любимите си сметки - толкова за тока, толкова за този или онзи данък или за другите такси. Въпреки че знам, че това няма как да стане, мечтата много ми хареса.
Въобще как така аз като най-върл противник на обвързването станах толкова семейно привързан? Явно когато ти покажат някои неща, започваш да ги оценяваш. Аз като дете на разведени родители, никога не съм оценявал семейството като висша ценност. Винаги личният ми живот е бил над всичко. Сега чувствам, че поставям неговия живот на първо място. Какво по-хубаво от това да допринесеш за нечие щастие?
И един куриоз. Бяхме на косъм родителското тяло да ни регистрира на калъп. Все пак явно здравият разум надделя и бяхме тактично изчакани да се приведем в удобен за чуждо око вид. Засечката стана точно в момента на свършването, когато бяхме богато омазани с телесни течности. Какъв по-подходящ момент от този?
Кучето си лае, керванът си върви, а ние в очакване на Годо, гоним Михаля.

Нямам заглавие

Съмнявам се някой все още да чете този блог, затова искам да си излея мъката тук. Не искам да натоварвам вече никого с нея. Ако ви е интересно от клюкарска гледна точка четете.
Имам чувството, че всичко, което съм градил през изминалите шест месеца отива на кино. Преместиха гаджето ми нощна смяна на работа. Аз работя на смени през деня. Нямаме абсолютно никакво време един за друг. Не можем да се видим дори, а сексът е мираж. Мислех си, че ще приема по-сърцато нещата, но само една седмица ми беше достатъчна да се срина.
Когато аз излизам за работа, той си ляга да спи след работа. Когато се прибирам от работа, той или спи, или излиза за работа. Можем единствено да си мучим и мрънкаме един на друг колко ни е неприятна цялата ситуация.
Не издържах и реших да взема нещата в свои ръце. Заявих, че докато не напусне работа, секс няма да види. И че ако не го направи в следващите десетина дни, и мен няма да види повече. Не знам дали сбърках, но не исках да го оставя да гние на сегашното си работно място. Да, казват, че е криза (поне така твърдят по ьTV - да се чете Би Ти Ви, доколкото ер малък било Би). Но и знам, че той има други варианти, които са осъществими.
Моля се Богу да не бъркам.
В крайна сметка всеки гледа нещата от собствената си камбанария. Аз не искам и не мога да се боря с неговия работен график. Ако исках връзка, която ще я има от време на време (защото, ако щете ми вярвайте, сега такава няма), щях да ходя да се чукам в някой друг град или с някой паралия за пари. Просто си представих нещата след шест месеца, ако останат същите. Ще се виждаме от дъжд на вятър, като на мен въобще няма да ми пука за него, всичко щеше да е за едното чукане, защото признавам, че имам и изключително силно физическо и сексуално привличане към него. Но сърцето ми щеше да прегори и любов просто няма как да има.
Да, ясно е, че съм егоист. Вярно е, че нямам никакво право да се меся в чуждия живот. Но според мен тази промяна е връщане назад и за него, и за нас. Затова му давам право на избор - работата или мен. Като не забравям факта, че той има какво да работи и на друго място. И то много по-леко, поне според мен. Продължавам да се моля да не правя грешка.
"Разбери ме" - така започна разговорът помежду ни. И завърши като аз му повтарях като в някой тъп американски филм въпросът "И ко` пра`им?" и той ми отговаряше "Напускаме." Не зная дали не прекалих с манипулациите. Но искам да се боря за връзката си и искам да виждам гаджето си щастливо, а то в момента е просто един ходещ, мрънкащ, вечно заспал труп. Искам отново щастливата физиономийка да изгрее на муцунката му. Физиономийка, заради която го обичам.

Solitaire

"Компютрите ни са развалени, затова трябва да правим всичко на ръка..."

Компютърни неволи.