"Обичам те, човече (като приятел)!"
Победителят в последния сезон на американския "Мюзик айдъл" : "Съквартирантът ми по време на предаването беше най-готиния сред участниците, изцяло мой тип, само че беше женен." Адам Ламбърт призна след края на шоуто, че е гей. Обектът на любовта му : "Поласкан съм, мисля, че това е чудесно".
Приятелството между гей и жена е до болка познато клише - за справка "Сексът и градът" и "Уил и Грейс". Но за приятелство между гей и хетер почти няма данни на небосклона.
Но след появата на хомосексуалните на открито нещата се променят. В проучване в САЩ от 2007 година 4 от всеки 10 запитани признават, че имат близък приятел или роднина, който е гей. Така двата свята с различна сексуалност, език, порядки се сблъскват и научават повече един за друг.
Поп-културата роди много нови образи, които излязоха от възприетите стереотипи за хомосексуалните. Разбира се, сексът винаги е проблем в приятелските отношения между хетеромъж и жена, както и между хетеромъж и един гей.
Мнения на случайни хора :
"Объркването идва когато двамата мъже осъществят контакт на всички останали нива, освен сексуално. Тогава геят си мисли, че ако и това го имаше, всичко ще е идеално."
"Пътувахме към едно парти и той постави ръка на слабините ми. Не обърнах голямо внимание на това. Казах му просто, че не е по моята част. Но нещата не бяха вече същите. След всичко преживяно си задавам въпроса само до този жест ли се сведоха нещата. Сега вече знам как се чувстват жените."
"Нямам много хетероприятели, но с такива създаването на приятелски отношения е много по-трудно. Всичко е свързано с моята хомосексуалност първите два месеца. Първо задават въпроси, после се шегуват с това и накрая ме възприемат като нормален човек."
"В изследване на 46 двойки приятели с различна сексуалност, едва 13 могат да бъдат обявени за близки приятели, най-често поради факта, че хетеросексуалните нарочно пренебрегват сексуалния живот на хомосексуалните си приятели. Мъжете с най-развито чувство на мъжественост - примерно военни или преминали военно обучение са най-склонни да имат близко приятелство с гей. Това основно са хора, на които е обяснявано, че разликата е маловажна и всички са третирани еднакво."
"Когато бяхме заедно в един гей квартал, той се изпусна с нещо като "Стига си се правил на педал" и сякаш 900 чифта очи в ресторанта се втренчиха в него. Обясних му, че тези момчета могат да го изненадат неприятно. Аз намирам хетеромъжете за доста неусложнени. С тях просто е по-лесно."
"На едно парти ме нарече "принцеса", защото миех чиниите с домакински ръкавици. Върнах му го като пристигна приятелката му. Казах й как я нарича "свалката". Беше ми ясно, че тя няма да го погледне."
"Един гей приятел е много по-навътре с жените и е много вероятно да има приятелки. И въпреки че е стереотип, хетеромъжете могат да разговарят с хомосексуалните си приятели за мода или външния си вид."
"Съветите не един гей за дадена жена са единствените меродавни. Те са мъже, но не се състезават с нас. Те виждат нещата от различна перспектива. Много по-лесно им е да стигнат до двете страни на уравнението."
"Хетеромъжете дават най-лошите съвети. Всеки път, когато излизам с моите гей-приятели, поне половин час отива за коментари за посещенията във фитнеса или колко дебели се чувстват. Хетероприятелите ми просто ходят в претъпкани барове и се наливат. Първото е като малка ваканция от ежедневието."
"Малко хетеросексуални искат да бъдат приятели с открити гейове. Те се страхуват, че хората ще ги помислят за гей заради приятелството му с такъв, или пък съществува усещането за неразположение, когато виждат пред себе си женствено поведение в мъжко тяло."
"Нямам представа какво се случва в техните глави, както и те нямат представа какво става в моята. Страхувам се, че ако ги заговоря, те ще си помислят, че ги задявам и затова избягвам такива разговори. Има много хетеромъже на планетата. Явно трябва да се науча да разговарям с тях."
От вестник "Ню Йорк Таймс" със съкращения. Линк.
Показват се публикациите с етикет статия. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет статия. Показване на всички публикации
27 юни 2009
G.A.Y.2 (gay.as.you.2)
От блога "Детски му хапчета". Без промени в оригиналния текст.
слушай сега, гей-прайд ще има и той ще е на 27 юни 2009 година в софия, ако не вярваш, виж билбордите. шествието започва в 16:30ч. от моста на влюбените на ндк. не закъснявай.
първо – прайдът се организира от няколко неправителствени организации и се нарича rainbow friendship
второ – прайдът е международно подкрепен от посолствата на 11 държави – ако още не знаеш кои са те, ще повторя и аз – това са франция, великобритания, холандия, белгия, сащ, бразилия, норвегия, германия, дания, финландия и швеция, както и от много други организации. единствената българска партия, подкрепила прайда е зелените, както и младежкото бсп.
трето – аз ще ходя.
четвърто – гей-прайдът не е (без кавички, че много кавички трябва да сложа) фрийк-шоу, в което участниците правят еднополов секс на улицата пред всички минувачи и най-вече пред децата. не е вулгарно шествие на извратените. не е демонстрация на различност. не е призив към получаване на специални права. не е подигравка с православната ни държава. не е потъпкване на моралните ценности на българския народ. не е стъпката преди узаконяване на педфолията и зоофилията. не е налагане на ‘хомосексуализъм’ (е, не се сдържах).
пето – гей-прайдът го има по света, защото точно преди 40 години гей-хора от тематичен клуб в сан франциско – stonewall inn, решават за първи път да се опълчат на полицията, която за пореден път ги тормози, разтуря и арестува щото са гей и щото са в клуба. на следващия ден се организира шествие, което да отпразнува тази проява на смелост у хората. затова е и ‘прайд’ – защото са се гордеели с това, че вече не ги е страх. а не защото са се гордеели, че са гей въобще. и целта им не е била да развращават младежта, а да се признае, че съществуват и че са такива, и че не ги е страх, и че също искат да се държат за ръка на улицата без някой да им казва, че парадират. след това подобни шествия, паради, прайдове се организират в много други държави, и то най-вече държави с наистина работещо законодателство, които работят за равенство не само у тях си, но и в други страни. и както в едни протестантски щати има прайдове, както в кралство белгия има прайдове, така и в българия с този прайд никой не се обявява против религия и начин на управление (на вчерашното ‘литийно’ шествие на българската църква ПРОТИВ гей-прайда, което ако не беше подкрепено от малките побойници от бнс, щеше да е просто обикаляне с иконите, един от интервюираните по новините, го бяха писали, че е ‘монархист и консерватор’).
шесто - гей-прайдът не налага хомосексуализъм, защото първо – се казва ‘хомосексуалност’ понеже не говором за политически идеи като комуниЗЪМ, капиталиЗЪМ и марксиЗЪМ, нито за болести като аутиЗЪМ и астигматиЗЪМ и защото не казваме хетеросексуалиЗЪМ; и второ, защото той, хомосексуалиЗЪМЪТ не се прихваща по въздушно-капков път, нито като гледаш шествие на хора в цвветни дрехи, веещи знамена на дъгата.
гей-прайдът не е фрийк-шоу, защото, първо, не сме изроди, второ, целта не е секс на улиците, нали се разбрахме. и ако има още някой, който да се скандализира от гей-прайд, то да надигне първо глас пред рекламите с голи задници и цици, чалга-клиповете и половината ученички и студентки дето ходят като ‘работнички’ на училище, защото тези, които очакват, че на един такъв прайд ще видят развяващи се полуголи хора, 30 хиляди мъже в женски дрехи, то са объркали най-малкото държавата : ) и защото на прайдове в други страни, става точно това, подкрепено от кметове и жители, става един истински уличен парад, с музика, шоу, знамена, наистина много хора, забавни прически, цветни дрехи – всичко, което искам да стане и тук, но заради ‘пазителите на моралните ценности’, ще трябва да бъдем охранявани от полиция.
гей-прайдът, ще кажа за пореден път, не е парадиране с различност, сексуална ориентация, желания, начин на живот и външен вид. защото, когато става дума за 6-ти май, на никого не му идва на ум да каже ‘тия сега какво ще ми парадират с танкове и бойни самолети’, нали? а всъщност 6-ти май, бидейки празник на българската армия, прославя и оръжията, и убийствата, и насилието – с каквато и цел да са правени те. тази неделя в зоологичекста градина в софия имаше ‘парад на плюшените мечета’ – весело, нали, и пак никой не си е мислил, че става дума за демонстрации, парадиране с плюшени мечки и налагането им над другите играчки с цел да се покаже, че те са най-велики и най-добри? гей-прайдът не цели да натрапва поведение на другите. защото тогава една реклама на цигари и алкохол ‘натрапва’ на един непушач и не пияч да пуши и пие, защото хората със скъпи коли ни натрапват богатството си, тези, която вървят по улицата и пият кола ми натрапват това тяхно предпочитание, а аз кола не харесвам! тъпата крава с дънкови шалвари ми натрапва (без)вкуса си към дрехи и т.н.
гей-прайдът и гей-движението в цялост не иска специални права, защото специални права няма. и какво са специални права anyway? иска се само и единствено това, което го пише във всяка конституция – ‘всички граждани са равни’.
а в полемики по религиозни и в частност библейски въпроси, въобще няма и да влизам. смешно е! само един пример – библията заклеймява изневярата – нещо, което днес не се преследва от закона в нито една християнска страна.
а навремето не се е гледало с добро око (най-малкото) на неща като развод, повторна сватба, брак на хора от различна раса/религия, аборт, брак с вдовец/вдовица.
гей-прайдът (ако се чудиш защо постоянно го повтарям, то е, за да излизам на повече търсения в гугъл, естествено, хаха) и гей-движението нямат нищо общо нито с разстройство като педофилията, нито с ‘не-знам-какво-е’ зоофилията и по този въпрос също повече няма да говоря.
седмо – нуждата от гей-парад е следната – докато още има неравенство, агресия и всякаква дискриминация, паради ще има. докато чернокожите в щатите са били мега дискриминирани, и те са правили простестни шествия. не че сега всичко е цветя и рози. но!
осмо – много се радвам, че блогът ми не е особено полулярен и след такъв пост не очаквам да се заформят коментари и полемики, които да дъвчат едно и също отново и отново, да се пускат обиди и т.н. но допускайки минималната вероятност това да се случи, ще трия коментарите, които не ми казват нищо ново и интересно.
и ако след целия пост излиза, че заемам защитно-нападателна позиция без (още) някой да ме е нападал – да, почти така е, но по-скоро правя обяснение на неща и нападки, които съм чела и препрочитам и чувам да се говорят по телевизията. на богословите с крайни възгледи и нацистичните националистчета – смешни сте бе, жалки сте!
девето – 4.30ч. 27ми юни, събота, софия, ндк, моста на влюбените. see you there.
Линк.
слушай сега, гей-прайд ще има и той ще е на 27 юни 2009 година в софия, ако не вярваш, виж билбордите. шествието започва в 16:30ч. от моста на влюбените на ндк. не закъснявай.
първо – прайдът се организира от няколко неправителствени организации и се нарича rainbow friendship
второ – прайдът е международно подкрепен от посолствата на 11 държави – ако още не знаеш кои са те, ще повторя и аз – това са франция, великобритания, холандия, белгия, сащ, бразилия, норвегия, германия, дания, финландия и швеция, както и от много други организации. единствената българска партия, подкрепила прайда е зелените, както и младежкото бсп.
трето – аз ще ходя.
четвърто – гей-прайдът не е (без кавички, че много кавички трябва да сложа) фрийк-шоу, в което участниците правят еднополов секс на улицата пред всички минувачи и най-вече пред децата. не е вулгарно шествие на извратените. не е демонстрация на различност. не е призив към получаване на специални права. не е подигравка с православната ни държава. не е потъпкване на моралните ценности на българския народ. не е стъпката преди узаконяване на педфолията и зоофилията. не е налагане на ‘хомосексуализъм’ (е, не се сдържах).
пето – гей-прайдът го има по света, защото точно преди 40 години гей-хора от тематичен клуб в сан франциско – stonewall inn, решават за първи път да се опълчат на полицията, която за пореден път ги тормози, разтуря и арестува щото са гей и щото са в клуба. на следващия ден се организира шествие, което да отпразнува тази проява на смелост у хората. затова е и ‘прайд’ – защото са се гордеели с това, че вече не ги е страх. а не защото са се гордеели, че са гей въобще. и целта им не е била да развращават младежта, а да се признае, че съществуват и че са такива, и че не ги е страх, и че също искат да се държат за ръка на улицата без някой да им казва, че парадират. след това подобни шествия, паради, прайдове се организират в много други държави, и то най-вече държави с наистина работещо законодателство, които работят за равенство не само у тях си, но и в други страни. и както в едни протестантски щати има прайдове, както в кралство белгия има прайдове, така и в българия с този прайд никой не се обявява против религия и начин на управление (на вчерашното ‘литийно’ шествие на българската църква ПРОТИВ гей-прайда, което ако не беше подкрепено от малките побойници от бнс, щеше да е просто обикаляне с иконите, един от интервюираните по новините, го бяха писали, че е ‘монархист и консерватор’).
шесто - гей-прайдът не налага хомосексуализъм, защото първо – се казва ‘хомосексуалност’ понеже не говором за политически идеи като комуниЗЪМ, капиталиЗЪМ и марксиЗЪМ, нито за болести като аутиЗЪМ и астигматиЗЪМ и защото не казваме хетеросексуалиЗЪМ; и второ, защото той, хомосексуалиЗЪМЪТ не се прихваща по въздушно-капков път, нито като гледаш шествие на хора в цвветни дрехи, веещи знамена на дъгата.
гей-прайдът не е фрийк-шоу, защото, първо, не сме изроди, второ, целта не е секс на улиците, нали се разбрахме. и ако има още някой, който да се скандализира от гей-прайд, то да надигне първо глас пред рекламите с голи задници и цици, чалга-клиповете и половината ученички и студентки дето ходят като ‘работнички’ на училище, защото тези, които очакват, че на един такъв прайд ще видят развяващи се полуголи хора, 30 хиляди мъже в женски дрехи, то са объркали най-малкото държавата : ) и защото на прайдове в други страни, става точно това, подкрепено от кметове и жители, става един истински уличен парад, с музика, шоу, знамена, наистина много хора, забавни прически, цветни дрехи – всичко, което искам да стане и тук, но заради ‘пазителите на моралните ценности’, ще трябва да бъдем охранявани от полиция.
гей-прайдът, ще кажа за пореден път, не е парадиране с различност, сексуална ориентация, желания, начин на живот и външен вид. защото, когато става дума за 6-ти май, на никого не му идва на ум да каже ‘тия сега какво ще ми парадират с танкове и бойни самолети’, нали? а всъщност 6-ти май, бидейки празник на българската армия, прославя и оръжията, и убийствата, и насилието – с каквато и цел да са правени те. тази неделя в зоологичекста градина в софия имаше ‘парад на плюшените мечета’ – весело, нали, и пак никой не си е мислил, че става дума за демонстрации, парадиране с плюшени мечки и налагането им над другите играчки с цел да се покаже, че те са най-велики и най-добри? гей-прайдът не цели да натрапва поведение на другите. защото тогава една реклама на цигари и алкохол ‘натрапва’ на един непушач и не пияч да пуши и пие, защото хората със скъпи коли ни натрапват богатството си, тези, която вървят по улицата и пият кола ми натрапват това тяхно предпочитание, а аз кола не харесвам! тъпата крава с дънкови шалвари ми натрапва (без)вкуса си към дрехи и т.н.
гей-прайдът и гей-движението в цялост не иска специални права, защото специални права няма. и какво са специални права anyway? иска се само и единствено това, което го пише във всяка конституция – ‘всички граждани са равни’.
а в полемики по религиозни и в частност библейски въпроси, въобще няма и да влизам. смешно е! само един пример – библията заклеймява изневярата – нещо, което днес не се преследва от закона в нито една християнска страна.
а навремето не се е гледало с добро око (най-малкото) на неща като развод, повторна сватба, брак на хора от различна раса/религия, аборт, брак с вдовец/вдовица.
гей-прайдът (ако се чудиш защо постоянно го повтарям, то е, за да излизам на повече търсения в гугъл, естествено, хаха) и гей-движението нямат нищо общо нито с разстройство като педофилията, нито с ‘не-знам-какво-е’ зоофилията и по този въпрос също повече няма да говоря.
седмо – нуждата от гей-парад е следната – докато още има неравенство, агресия и всякаква дискриминация, паради ще има. докато чернокожите в щатите са били мега дискриминирани, и те са правили простестни шествия. не че сега всичко е цветя и рози. но!
осмо – много се радвам, че блогът ми не е особено полулярен и след такъв пост не очаквам да се заформят коментари и полемики, които да дъвчат едно и също отново и отново, да се пускат обиди и т.н. но допускайки минималната вероятност това да се случи, ще трия коментарите, които не ми казват нищо ново и интересно.
и ако след целия пост излиза, че заемам защитно-нападателна позиция без (още) някой да ме е нападал – да, почти така е, но по-скоро правя обяснение на неща и нападки, които съм чела и препрочитам и чувам да се говорят по телевизията. на богословите с крайни възгледи и нацистичните националистчета – смешни сте бе, жалки сте!
девето – 4.30ч. 27ми юни, събота, софия, ндк, моста на влюбените. see you there.
Линк.
02 юни 2009
Как да бъдеш активен
Има доста повече неща в секса от простото "напред-назад"
За да си добър А трябва да си бил П. Който не е наясно с буквичките да посети някой сайт за "запознанства". Сексът е колкото за твоето удоволствие, толкова и за другия.
Използвай по-дълбоки тласъци. Не бъдете зайци, а мъже.
Ако размерът ти е прекалено голям или от другата страна дупката е много тясна, явно има нужда от предварителна подготовка. Пробвай с езиче или пръстче. Смажи едно пръстче и пробвай как влиза. И си изрежи ноктите. Като усетиш добра реакция, пробвай с два пръста, а може и с три. Ама не се престаравай със скоростта, за да може да свикне с усещането.
После вкарай само главичката. Като влезе задръж за момент. Като посвикне с нея, вкарай още малко. Ако другият започне да стене, спри и почакай - може да стане по-бавно, но по-приятно.
Дълбоките тласъци доставят по-добро удоволствие. Избягвай да го вадиш целия, ако не искаш да последва някоя неприятна реакция. Все пак нищо човешко не ни е чуждо. Въпреки че някои много обичат да им вкарват и изкарват главичката.
Не забравяй, че и другият има пишка. Ако можеш да я достигнеш, не се колебай - и тя има нужда от стимулация.
Сексът става по навик? Ами нека открием нови пози. Или нови места за правене на секс. Предложения - на терасата, върху капака на колата (в колата е тъпо, само който не го е правил твърди обратното)
, в сауна или пък на плажа нощем. И не си мислете, че стюардесите не разбират какво правите в тоалетната на самолета. Те със сигурност са наясно, дори може да ви предложат по един фас за после.
И помислете за смазки. Все пак това не е женско влагалище. Изберете тази, която ви е удобна на всички. Някои изсъхват бързо, други омазват, а някои просто не могат да се измият.
Малко оригиналност никога не вреди. Ако ви се иска да пробвате нещо, просто го предложете. Може да попаднете на точното място.
Линк. Със съкращения и допълнения.
За да си добър А трябва да си бил П. Който не е наясно с буквичките да посети някой сайт за "запознанства". Сексът е колкото за твоето удоволствие, толкова и за другия.
Използвай по-дълбоки тласъци. Не бъдете зайци, а мъже.
Ако размерът ти е прекалено голям или от другата страна дупката е много тясна, явно има нужда от предварителна подготовка. Пробвай с езиче или пръстче. Смажи едно пръстче и пробвай как влиза. И си изрежи ноктите. Като усетиш добра реакция, пробвай с два пръста, а може и с три. Ама не се престаравай със скоростта, за да може да свикне с усещането.
После вкарай само главичката. Като влезе задръж за момент. Като посвикне с нея, вкарай още малко. Ако другият започне да стене, спри и почакай - може да стане по-бавно, но по-приятно.
Дълбоките тласъци доставят по-добро удоволствие. Избягвай да го вадиш целия, ако не искаш да последва някоя неприятна реакция. Все пак нищо човешко не ни е чуждо. Въпреки че някои много обичат да им вкарват и изкарват главичката.
Не забравяй, че и другият има пишка. Ако можеш да я достигнеш, не се колебай - и тя има нужда от стимулация.
Сексът става по навик? Ами нека открием нови пози. Или нови места за правене на секс. Предложения - на терасата, върху капака на колата (в колата е тъпо, само който не го е правил твърди обратното)
, в сауна или пък на плажа нощем. И не си мислете, че стюардесите не разбират какво правите в тоалетната на самолета. Те със сигурност са наясно, дори може да ви предложат по един фас за после.
И помислете за смазки. Все пак това не е женско влагалище. Изберете тази, която ви е удобна на всички. Някои изсъхват бързо, други омазват, а някои просто не могат да се измият.
Малко оригиналност никога не вреди. Ако ви се иска да пробвате нещо, просто го предложете. Може да попаднете на точното място.
Линк. Със съкращения и допълнения.
26 февруари 2009
Гей-войната в Ирак
В ужасните дни на робството в САЩ, там е съществувала т.нар. подземна железница - мрежа от тайни пътеки и квартири, които са дали възможност на хиляди роби от юга да избягат в свободния север.
Днес, 200 години по-късно в Ирак, модерен вариант на същата схема спасява живота на гей-хора, които бягат от наказателните отряди на ислямистите. Осигуряват се безопасни убежища в Багдад и други иракски градове и помагат на хората да избягат в съседни страни, където могат да кандидатстват за хуманитарна защита от органите на ООН. Тази нелегална мрежа, която се координира от иракски изгнаници в Лондон, е спасила десетки животи.
След падането на Садам Хюсеин, хомофобията и тероризирането на ЛГБТ-хората са се увеличили. Западната инвазия в Ирак през 2003 година сложи край на тираничната диктатура на баатистите. Но освен това разруши една подредена държава, създаде хаос и беззаконие и позволи процъфтяването на религиозния фундаментализъм. Резултатът се изразява в кампания на хомофобен терор, възпламенен от исляма.
Кампанията беше подкрепена от духовния лидер на шиитите в Ирак великия аятолах Али ал Систани. През 2005 година, той издаде фатва (религиозен присъда) за убийство на ЛГБТ-хора по възможно "най-лошия и жесток начин".
Това е същият Систани, когото президента на САЩ Буш описваше като "умерен лидер". Лекувахме го във Великобритания. Той беше против Садам, затова западът го подкрепи, дори и след издаването на убийствените си религиозни заповеди.
Въпреки че общата ситуация със сигурността в Ирак се подобри, за ЛГБТ-хората се влоши ужасно. Систематичните убийства на гейове се координират от полицията и тайни агенти във вътрешното министерство, много от които са бивши членове на милицията.
Гейовете ги застрелват в домовете им, на улицата и на работните им места. Дори заподозряни деца се убиват. Убийците оправдават действията си със заповеди от "демократичното" иракско правителство, които имат за цел да заличат неморалното, неислямско поведение.
Тази програма на целеви убийства има една цел според отрядите на смъртта - цялостното заличаване на всички гейове в Ирак. Това всъщност си е форма на етническо прочистване. Убийците отчитат, че повечето "содомити" са били елиминирани.
Вътрешното министерство разбира се е подкрепено от САЩ и Великобритания. Каква демокрация! Няма никаква демокрация по отношение на правата на хомосексуалните. Дори и да не подтиква към убийствата, официалната власт позволява на полицията и ислямистите да ги извършват.
За да предпази хората от терора и да им запази живота, иракска организация е създала подземна гей-железница, изградена от убежища и пътища за бягство.
"След началото на дейността ни през 2006 сме спасили десетки хора, преследвани от отрядите на смъртта", споделя Али Хили, координатор на организацията.
"Също така сме помогнали на хора да избягат от Ирак в съседните държави, където имаме проекти за тяхното осигуряване. Регистрираме ги като бежанци във Върховния комисариат на ООН за бежанците и ги местим в трети безопасни страни в Европа и Северна Америка. Тези късметлии сега започват наново живота си.", казва Хили.
К. е 33-годишен архитект, който бяга в Аман в Йордания. Там помага в управлението на организираните бягства от Ирак. Досега 7 от 23 бегълци от Ирак, които са се измъкнали в Йордания, са получили статут на бежанци и са преместени в сигурни убежища в страни като САЩ, Швеция, Германия и Холандия.
Героичната дейност крие своите рискове и саможертви. Много от тайните активисти са били убити в поредица от показни хомофобски убийства.
Две лесбийки, които са управлявали убежище в град Наджаф са били заклани заедно с младо момче, което те са спасили от проституция. Миналото лято координатора на багдадското убежище Башар е застрелян в местна бръснарница от ислямистки ударен отряд. Преди това петима гей-активисти, организиращи убежище около Багдад, са били убити.
Липсата на финанси също е голям проблем. Три от петте убежища в Багдад трябваше да затворят врати миналата година поради липсата на дарения, които да ги издържат. Две от тях са били отворени отново след това, но постоянно има проблеми с финансирането им. Парите са нужни за заплащането на наеми, електричество и храната на 10-12 бегълци, настанени във всяка къща. Повечето ЛГБТ-иракчани все още имат нужда от скривалище.
Статията е публикувана на интернет-страницата на английския вестник "Гардиън".
Източник тук.
Днес, 200 години по-късно в Ирак, модерен вариант на същата схема спасява живота на гей-хора, които бягат от наказателните отряди на ислямистите. Осигуряват се безопасни убежища в Багдад и други иракски градове и помагат на хората да избягат в съседни страни, където могат да кандидатстват за хуманитарна защита от органите на ООН. Тази нелегална мрежа, която се координира от иракски изгнаници в Лондон, е спасила десетки животи.
След падането на Садам Хюсеин, хомофобията и тероризирането на ЛГБТ-хората са се увеличили. Западната инвазия в Ирак през 2003 година сложи край на тираничната диктатура на баатистите. Но освен това разруши една подредена държава, създаде хаос и беззаконие и позволи процъфтяването на религиозния фундаментализъм. Резултатът се изразява в кампания на хомофобен терор, възпламенен от исляма.
Кампанията беше подкрепена от духовния лидер на шиитите в Ирак великия аятолах Али ал Систани. През 2005 година, той издаде фатва (религиозен присъда) за убийство на ЛГБТ-хора по възможно "най-лошия и жесток начин".
Това е същият Систани, когото президента на САЩ Буш описваше като "умерен лидер". Лекувахме го във Великобритания. Той беше против Садам, затова западът го подкрепи, дори и след издаването на убийствените си религиозни заповеди.
Въпреки че общата ситуация със сигурността в Ирак се подобри, за ЛГБТ-хората се влоши ужасно. Систематичните убийства на гейове се координират от полицията и тайни агенти във вътрешното министерство, много от които са бивши членове на милицията.
Гейовете ги застрелват в домовете им, на улицата и на работните им места. Дори заподозряни деца се убиват. Убийците оправдават действията си със заповеди от "демократичното" иракско правителство, които имат за цел да заличат неморалното, неислямско поведение.
Тази програма на целеви убийства има една цел според отрядите на смъртта - цялостното заличаване на всички гейове в Ирак. Това всъщност си е форма на етническо прочистване. Убийците отчитат, че повечето "содомити" са били елиминирани.
Вътрешното министерство разбира се е подкрепено от САЩ и Великобритания. Каква демокрация! Няма никаква демокрация по отношение на правата на хомосексуалните. Дори и да не подтиква към убийствата, официалната власт позволява на полицията и ислямистите да ги извършват.
За да предпази хората от терора и да им запази живота, иракска организация е създала подземна гей-железница, изградена от убежища и пътища за бягство.
"След началото на дейността ни през 2006 сме спасили десетки хора, преследвани от отрядите на смъртта", споделя Али Хили, координатор на организацията.
"Също така сме помогнали на хора да избягат от Ирак в съседните държави, където имаме проекти за тяхното осигуряване. Регистрираме ги като бежанци във Върховния комисариат на ООН за бежанците и ги местим в трети безопасни страни в Европа и Северна Америка. Тези късметлии сега започват наново живота си.", казва Хили.
К. е 33-годишен архитект, който бяга в Аман в Йордания. Там помага в управлението на организираните бягства от Ирак. Досега 7 от 23 бегълци от Ирак, които са се измъкнали в Йордания, са получили статут на бежанци и са преместени в сигурни убежища в страни като САЩ, Швеция, Германия и Холандия.
Героичната дейност крие своите рискове и саможертви. Много от тайните активисти са били убити в поредица от показни хомофобски убийства.
Две лесбийки, които са управлявали убежище в град Наджаф са били заклани заедно с младо момче, което те са спасили от проституция. Миналото лято координатора на багдадското убежище Башар е застрелян в местна бръснарница от ислямистки ударен отряд. Преди това петима гей-активисти, организиращи убежище около Багдад, са били убити.
Липсата на финанси също е голям проблем. Три от петте убежища в Багдад трябваше да затворят врати миналата година поради липсата на дарения, които да ги издържат. Две от тях са били отворени отново след това, но постоянно има проблеми с финансирането им. Парите са нужни за заплащането на наеми, електричество и храната на 10-12 бегълци, настанени във всяка къща. Повечето ЛГБТ-иракчани все още имат нужда от скривалище.
Статията е публикувана на интернет-страницата на английския вестник "Гардиън".
Източник тук.
21 февруари 2009
Цифрички
Към края на 2007 година болните от СПИН или заразени с вируса на ХИВ по света са 33 милиона по официални данни. От тях 15,5 милиона са жени, а 2 милиона са деца под 15 години.
Новозаразените с вируса на ХИВ през 2007 година са 2,7 милиона души, от тях 370 хиляди деца. Починалите от СПИН през 2007 година са 2 милиона души, от тях 270 хиляди деца.
Повече от 21 милиона души са загинали от СПИН след 1981 година. Само в Африка заради болестта 11,6 милиона деца са останали сираци. Половината от новозаразените с вируса на ХИВ са млади хора под 25 години.
В развиващите се страни 9,7 милиона души имат нужда от лекарства. От тях само 3 милиона ги получават.Броят на заразените е нараснал от 8 милиона през 1990 година да над 33 милиона днес. Най-висока е честотата на заболелите в района на Сахара и Карибския басейн.
Това са последните официални статистики.
А вие предпазвате ли се от СПИН?
Източник тук.
Новозаразените с вируса на ХИВ през 2007 година са 2,7 милиона души, от тях 370 хиляди деца. Починалите от СПИН през 2007 година са 2 милиона души, от тях 270 хиляди деца.
Повече от 21 милиона души са загинали от СПИН след 1981 година. Само в Африка заради болестта 11,6 милиона деца са останали сираци. Половината от новозаразените с вируса на ХИВ са млади хора под 25 години.
В развиващите се страни 9,7 милиона души имат нужда от лекарства. От тях само 3 милиона ги получават.Броят на заразените е нараснал от 8 милиона през 1990 година да над 33 милиона днес. Най-висока е честотата на заболелите в района на Сахара и Карибския басейн.
Това са последните официални статистики.
А вие предпазвате ли се от СПИН?
Източник тук.
16 февруари 2009
Гейове в политиката ли?
Откъси от книгата "Български хроники", том ІІІ на Стефан Цанев, издателства "Труд" - София и "Жанет 45" - Пловдив, 2008 година, стр. 240-241
...князът [Фердинанд] беше бисексуален през целия си живот...
...Фердинанд бил постоянен дискретен посетител на остров Капри, чиито благосклонни млади лодкари бяха превърнали острова в ловно поле на богатите хомосексуалисти в Европа.
...таз негова невероятна и необяснима симпатия към млади момчета със сини очи и руси коси, доходяща до подозрителна страст.
Види ли млад момък със сини очи и руси коси, втренчи се в него и веднага заповядва:
-Да се преведе за ординарец в двореца!
...и по цели часове са заедно затворени в кабинета...
...поручик М., който се скарал с поручик С., друг Фердинандов любимец, нарекъл го "курва"
друг един млад човек, немец по народност, Фанищел, открил го нейде в Германия, кантарщик в някой си магазин...
Вайх бе последният Фердинандов любимец измежду чужденците, доведе го в България като шофьор, а го издигна до длъжността хаусмаршал,
не е важна дворцовата му служба, важна е интимността между шофьора и господаря, а оттук и силата на влиянието му-
г-н Вайх можеше както си ще да мести и уволнява неугодните нему чиновници...
...Фердинанд провожда да викат М. да се яви при него в банята, ординарецът отива като по служба, почуква и бутва вратата: пред него Фердинанд гол-голеничък, седнал на плетен стол, хили се, кани ординареца да се съблече...
Разказват, че веднъж Стамболов, като отишъл в двореца, пошепнали му многозначително, че князът е в банята с двама ординарци, нашият дивак [Стамболов] нахълтал в банята и що да види:
Фердинанд и ординарците, голи-голенички, направили си древногръцко влакче: Фердинанд по средата, Свиленчо отпред, отзад Сюлейманчо, пуф-паф,пуф-паф...
Авторът цитира буквално исторически извори в текстовете, представени с наклонени буквички. Текстът засяга истински личности от българската история. Всъщност гореспоменатия е дядо на Симеон Втори, който беше министър-председател на страната допреди четири години.
Авторските права за този текст са на Стефан Цанев. Аз не съм техен автор и не притежавам правата върху тях. Надявам се да не ме съди.
...князът [Фердинанд] беше бисексуален през целия си живот...
...Фердинанд бил постоянен дискретен посетител на остров Капри, чиито благосклонни млади лодкари бяха превърнали острова в ловно поле на богатите хомосексуалисти в Европа.
...таз негова невероятна и необяснима симпатия към млади момчета със сини очи и руси коси, доходяща до подозрителна страст.
Види ли млад момък със сини очи и руси коси, втренчи се в него и веднага заповядва:
-Да се преведе за ординарец в двореца!
...и по цели часове са заедно затворени в кабинета...
...поручик М., който се скарал с поручик С., друг Фердинандов любимец, нарекъл го "курва"
друг един млад човек, немец по народност, Фанищел, открил го нейде в Германия, кантарщик в някой си магазин...
Вайх бе последният Фердинандов любимец измежду чужденците, доведе го в България като шофьор, а го издигна до длъжността хаусмаршал,
не е важна дворцовата му служба, важна е интимността между шофьора и господаря, а оттук и силата на влиянието му-
г-н Вайх можеше както си ще да мести и уволнява неугодните нему чиновници...
...Фердинанд провожда да викат М. да се яви при него в банята, ординарецът отива като по служба, почуква и бутва вратата: пред него Фердинанд гол-голеничък, седнал на плетен стол, хили се, кани ординареца да се съблече...
Разказват, че веднъж Стамболов, като отишъл в двореца, пошепнали му многозначително, че князът е в банята с двама ординарци, нашият дивак [Стамболов] нахълтал в банята и що да види:
Фердинанд и ординарците, голи-голенички, направили си древногръцко влакче: Фердинанд по средата, Свиленчо отпред, отзад Сюлейманчо, пуф-паф,пуф-паф...
Авторът цитира буквално исторически извори в текстовете, представени с наклонени буквички. Текстът засяга истински личности от българската история. Всъщност гореспоменатия е дядо на Симеон Втори, който беше министър-председател на страната допреди четири години.
Авторските права за този текст са на Стефан Цанев. Аз не съм техен автор и не притежавам правата върху тях. Надявам се да не ме съди.
14 февруари 2009
Осем прости правила
за справяне с празника на влюбените, известен у нас като Трифон Зарезан.
Номер 8. Изведете се сами на среща и се погрижете за себе си. Отнесете се добре към себе си. Направете това, което ще ви отпусне и подмлади. Отидете на масаж или спа-процедури, сауна, изпратете си цветя, четете книга, отидете на кино, пазар или някоя спортна игра, мастурбирайте. Опознайте уникалните си действия, които ви водят да екстаз. Не се мъчете с угризения. Потрудили сте се достатъчно и заслужавате удоволствие.
Номер 7. Размажете се в нощния живот. Можете да го правите като всички останали, затова се присъединете към тях. Слагайте новите дрешки по модата и с рогата напред. Независимо дали на клуб или купон, ще се оживите от тези форми на забавление. Вкарвайки малко приключенски дух в живота си, ще го подлютите подходящо и ще се чувствате обогатени.
Номер 6. Обърнете се към тези, които ви подкрепят. Прекарайте повече време с приятели и семейството. Този празник въобще не е свързан с показването на любов към точно определен екземпляр. Трябва да показвате любовта си към всички, на които държите. Свържете се с всички от най-близкото обкръжение и им покажете колко високо ги цените и държите на тях.
Номер 5. Врътнете собствен купон. Организирайте собствен начин за убиване на уикенда и поканете всички необвързани приятели. Всеки да носи собствен подарък за празника и след жребий го подарява на когото му покаже късмета. Подаръците може да са приятелски или смешни. Изберете тема за цялата работа, която отговаря на уникалността и стила ви.
Номер 4. Помощ на някого в нужда. Нищо не помага по-добре да се отървете от глупавото настроение, колкото доброволното отдаване на благородна кауза. То прогонва всички отрицателни мисли, разсейва от ежедневието. Преценете какво около вас може да ви осигури чувство на удовлетворение. Допринесете за собственото си благоденствие и това на хората около вас.
Номер 3. Дневник на чувствата и мислите. Запишете в една тетрадка всичко свързано със самостоятелния ви живот. Ако сте разочарован от ваканцията и липсата на човек за нея, освободете негативните емоции, като ги изсипете на хартия. Но не спирате дотам. Това е само временно спасение от натрупаното напрежение. Продължете с разсъждения как ще постъпите, за да се справите с неудовлетвореността. И след като намерите решенията, не ги оставяйте само на хартия, а ги направете в действителност.
Номер 2. Отбележете самостоятелността си. Не се сравнявайте с хората, които са обвързани. А и не всички от тях имат перфектната връзка. Оценете всички предимства на самостоятелността, запишете си ги в дневника и измислете как да ги използвате, за да станете най-добрият. Оценете нещата, които вземате за даденост. Грижете се за тях.
Номер 1. Съставете си цели и официален план за ходене по срещи. Това е един продължителен ангажимент, но отделете малко време тази вечер за обмисляне на стратегията на успешната среща. Какво изисквате от партньора, начина му на живот и качествата, които притежава? Какво бихте отстъпили и какво не? Какво досега е саботирало намирането на перфектния? Какви са собствените ви способности? Как е собствената увереност? Подобрете нещата там, където има нужда. Съставете план и постигнете целите си.
Източник тук.
Празници да има.
Номер 8. Изведете се сами на среща и се погрижете за себе си. Отнесете се добре към себе си. Направете това, което ще ви отпусне и подмлади. Отидете на масаж или спа-процедури, сауна, изпратете си цветя, четете книга, отидете на кино, пазар или някоя спортна игра, мастурбирайте. Опознайте уникалните си действия, които ви водят да екстаз. Не се мъчете с угризения. Потрудили сте се достатъчно и заслужавате удоволствие.
Номер 7. Размажете се в нощния живот. Можете да го правите като всички останали, затова се присъединете към тях. Слагайте новите дрешки по модата и с рогата напред. Независимо дали на клуб или купон, ще се оживите от тези форми на забавление. Вкарвайки малко приключенски дух в живота си, ще го подлютите подходящо и ще се чувствате обогатени.
Номер 6. Обърнете се към тези, които ви подкрепят. Прекарайте повече време с приятели и семейството. Този празник въобще не е свързан с показването на любов към точно определен екземпляр. Трябва да показвате любовта си към всички, на които държите. Свържете се с всички от най-близкото обкръжение и им покажете колко високо ги цените и държите на тях.
Номер 5. Врътнете собствен купон. Организирайте собствен начин за убиване на уикенда и поканете всички необвързани приятели. Всеки да носи собствен подарък за празника и след жребий го подарява на когото му покаже късмета. Подаръците може да са приятелски или смешни. Изберете тема за цялата работа, която отговаря на уникалността и стила ви.
Номер 4. Помощ на някого в нужда. Нищо не помага по-добре да се отървете от глупавото настроение, колкото доброволното отдаване на благородна кауза. То прогонва всички отрицателни мисли, разсейва от ежедневието. Преценете какво около вас може да ви осигури чувство на удовлетворение. Допринесете за собственото си благоденствие и това на хората около вас.
Номер 3. Дневник на чувствата и мислите. Запишете в една тетрадка всичко свързано със самостоятелния ви живот. Ако сте разочарован от ваканцията и липсата на човек за нея, освободете негативните емоции, като ги изсипете на хартия. Но не спирате дотам. Това е само временно спасение от натрупаното напрежение. Продължете с разсъждения как ще постъпите, за да се справите с неудовлетвореността. И след като намерите решенията, не ги оставяйте само на хартия, а ги направете в действителност.
Номер 2. Отбележете самостоятелността си. Не се сравнявайте с хората, които са обвързани. А и не всички от тях имат перфектната връзка. Оценете всички предимства на самостоятелността, запишете си ги в дневника и измислете как да ги използвате, за да станете най-добрият. Оценете нещата, които вземате за даденост. Грижете се за тях.
Номер 1. Съставете си цели и официален план за ходене по срещи. Това е един продължителен ангажимент, но отделете малко време тази вечер за обмисляне на стратегията на успешната среща. Какво изисквате от партньора, начина му на живот и качествата, които притежава? Какво бихте отстъпили и какво не? Какво досега е саботирало намирането на перфектния? Какви са собствените ви способности? Как е собствената увереност? Подобрете нещата там, където има нужда. Съставете план и постигнете целите си.
Източник тук.
Празници да има.
10 февруари 2009
За армията
Оуен Уест е търговец, който е служил две години като пехотинец в Ирак. Статията му е публикувана на страницата за мнения на вестник "Ню Йорк Таймс". Със съкращения.
Ако президентът Барак Обама иска да изпълни обещанието си за разрешаване на гейовете да служат в армията, той трябва първо да прецени опитът на Бил Клинтън отпреди 16 години.
Аргументът на Клинтън беше за спазване на гражданските права на хомосексуалните. Военните обаче обръщаха внимание на това как ще се отрази присъствието ни на бойната готовност. Разпространяваха се видеоматериали, създадени от консервативни формирования, засягащи стила на живот на гейовете. Конгресът стигна до странен компромис - законът определяше хомосексуалността несъвместима с военната служба, но не забраняваше на гейове да служат като спазват политиката наречена "не питам - не казвай".
Урокът за Обама трябва да е, че тук става въпрос не за борба за права, а за бойна готовност. Моментът за търсене на промяна е удачен - държавата е във война от години и има нужда от най-талантливите си войници. Миналата година авторите на политиката "не питам - не казвай" тогавашният генерал Колин Пауъл и бившият сенаторът Сам Нън изказаха мнение, че тя трябва да се преразгледа.
Това е заобиколен начин да кажат, че са променили мненията си. Както и много от нас, които носеха униформи през 1993 година и които видяха как много от бойните им другари живеят в лъжа и хилядите отхвърлени, които бяха признали истината.
Още през 1948 при Хари Труман стана ясно, че най-добрата сила се ражда при размесване на обществено-икономическия спектър на войската. Сегрегацията на расите в американската армия продължава по-дълго отколкото в цивилния живот.
Военните продължават да вярват, че разнообразието води до силата, въпреки че по време на опита на Клинтън много от нас не искаха да сравняват това с расовото обединение на армията. Хомосексуалната заплаха за добрия ред и дисциплина е поведенческа, а не физиологична и поради това двата въпроса за расовата сегрегация и сексуалната такава нямат нищо общо.
Но и този аргумент е безсмислен. Хомосексуалните не застрашават сработването на армейските части. Много по-голям проблем са ксенофобски-настроените групи, които не искат да служат с различни от тях.
Политиката на Хари Труман от средата на миналия век е одобрявана само от 26 процента от американците. Предложението на Клинтън е подкрепяно през 1993 година от 44%. Това донякъде обяснява и приетите тогава закони.
Днес това одобрение е нараснало до 80%. И тъй като армията трябва да е отражение на ценностите на обществото, отмяната на забраната трябва да е много лесна днес.
Като допълнение, шестте години война избистриха приоритетите ни. Бойното поле има свои собствени ценности начело със смелостта. Сексуалната ориентация се класира някъде след музикалния вкус. Какво войникът е решил да върши у дома, когато не е на служба, обратно в родната страна, няма никакво отношение към боя. Месеци наред аз живях с други 12 американски войници на преден пост в Ирак. Там имаше само един душ над дупката, която играеше роля на канал. Но действителността на бойното поле е над предразсъдъците - никой там не се интересува от сексуална ориентация.
Повечето армейски служби са в кабинет и осигуряват нужното уединение. Дори в Ирак много от бойните ни сили бяха настанени удобно с отделни душове.
Изследване през 2006 година сред бойци от Ирак и Афганистан показа, че 72 процента нямат проблем в личните отношения с гейове. Данните показват, че няма никаква връзка между различната сексуалност на отделен войник и цялостната готовност на бойната част. От много по-голямо значение са способностите за водачество и добрата екипировка за постигане на целите.
Друг важен аргумент е набирането на войници. За да запълни свободните щатове армията наема едва един от пет кандидата. Причините за отхвърляне варират от лоша концентрация, затлъстяване, дори присъда за въоръжен грабеж. На пресконференция миналата есен началникът на службата по набиране на бойци зададе въпроса "Дали тези хора заслужават да получат възможността да служат на страната си?". Въпросът е правилен. Наемането на неспособен вместо доказан войник на базата на сексуална ориентация е безумие. Попитайте всеки командващ.
Все пак накрая трябва да отбележим фактът, който е от по-голямо значение от общественото мнение, моралът сред войската или запълването на щата. Армейският живот е форма на диктатура, а не на република. Армията е създадена да печели в битка. Стриктният й устав залага на реда и дисциплината.
Ако "не питам - не казвай" се промени, военните лидери ще осигурят мълчаливо одобрение. Това заяви председателят на съвместното командване адмирал Майк Мълен. Сработването зависи от водачеството. Войските ни ще последват командващите в битка, а те са опитни професионалисти, за които от значение е доколко боецът е полезен в битка и нищо друго.
“Don’t ask, don’t tell” не е просто заглавие на порно-филми с униформи. Поздрав на всички, които сме служили под знамената на родината.
Източник тук.
Ако президентът Барак Обама иска да изпълни обещанието си за разрешаване на гейовете да служат в армията, той трябва първо да прецени опитът на Бил Клинтън отпреди 16 години.
Аргументът на Клинтън беше за спазване на гражданските права на хомосексуалните. Военните обаче обръщаха внимание на това как ще се отрази присъствието ни на бойната готовност. Разпространяваха се видеоматериали, създадени от консервативни формирования, засягащи стила на живот на гейовете. Конгресът стигна до странен компромис - законът определяше хомосексуалността несъвместима с военната служба, но не забраняваше на гейове да служат като спазват политиката наречена "не питам - не казвай".
Урокът за Обама трябва да е, че тук става въпрос не за борба за права, а за бойна готовност. Моментът за търсене на промяна е удачен - държавата е във война от години и има нужда от най-талантливите си войници. Миналата година авторите на политиката "не питам - не казвай" тогавашният генерал Колин Пауъл и бившият сенаторът Сам Нън изказаха мнение, че тя трябва да се преразгледа.
Това е заобиколен начин да кажат, че са променили мненията си. Както и много от нас, които носеха униформи през 1993 година и които видяха как много от бойните им другари живеят в лъжа и хилядите отхвърлени, които бяха признали истината.
Още през 1948 при Хари Труман стана ясно, че най-добрата сила се ражда при размесване на обществено-икономическия спектър на войската. Сегрегацията на расите в американската армия продължава по-дълго отколкото в цивилния живот.
Военните продължават да вярват, че разнообразието води до силата, въпреки че по време на опита на Клинтън много от нас не искаха да сравняват това с расовото обединение на армията. Хомосексуалната заплаха за добрия ред и дисциплина е поведенческа, а не физиологична и поради това двата въпроса за расовата сегрегация и сексуалната такава нямат нищо общо.
Но и този аргумент е безсмислен. Хомосексуалните не застрашават сработването на армейските части. Много по-голям проблем са ксенофобски-настроените групи, които не искат да служат с различни от тях.
Политиката на Хари Труман от средата на миналия век е одобрявана само от 26 процента от американците. Предложението на Клинтън е подкрепяно през 1993 година от 44%. Това донякъде обяснява и приетите тогава закони.
Днес това одобрение е нараснало до 80%. И тъй като армията трябва да е отражение на ценностите на обществото, отмяната на забраната трябва да е много лесна днес.
Като допълнение, шестте години война избистриха приоритетите ни. Бойното поле има свои собствени ценности начело със смелостта. Сексуалната ориентация се класира някъде след музикалния вкус. Какво войникът е решил да върши у дома, когато не е на служба, обратно в родната страна, няма никакво отношение към боя. Месеци наред аз живях с други 12 американски войници на преден пост в Ирак. Там имаше само един душ над дупката, която играеше роля на канал. Но действителността на бойното поле е над предразсъдъците - никой там не се интересува от сексуална ориентация.
Повечето армейски служби са в кабинет и осигуряват нужното уединение. Дори в Ирак много от бойните ни сили бяха настанени удобно с отделни душове.
Изследване през 2006 година сред бойци от Ирак и Афганистан показа, че 72 процента нямат проблем в личните отношения с гейове. Данните показват, че няма никаква връзка между различната сексуалност на отделен войник и цялостната готовност на бойната част. От много по-голямо значение са способностите за водачество и добрата екипировка за постигане на целите.
Друг важен аргумент е набирането на войници. За да запълни свободните щатове армията наема едва един от пет кандидата. Причините за отхвърляне варират от лоша концентрация, затлъстяване, дори присъда за въоръжен грабеж. На пресконференция миналата есен началникът на службата по набиране на бойци зададе въпроса "Дали тези хора заслужават да получат възможността да служат на страната си?". Въпросът е правилен. Наемането на неспособен вместо доказан войник на базата на сексуална ориентация е безумие. Попитайте всеки командващ.
Все пак накрая трябва да отбележим фактът, който е от по-голямо значение от общественото мнение, моралът сред войската или запълването на щата. Армейският живот е форма на диктатура, а не на република. Армията е създадена да печели в битка. Стриктният й устав залага на реда и дисциплината.
Ако "не питам - не казвай" се промени, военните лидери ще осигурят мълчаливо одобрение. Това заяви председателят на съвместното командване адмирал Майк Мълен. Сработването зависи от водачеството. Войските ни ще последват командващите в битка, а те са опитни професионалисти, за които от значение е доколко боецът е полезен в битка и нищо друго.
“Don’t ask, don’t tell” не е просто заглавие на порно-филми с униформи. Поздрав на всички, които сме служили под знамената на родината.
Източник тук.
08 февруари 2009
Убийство от чест
Никълъс Бърч е кореспондент на британския вестник "Индипендънт" в Истанбул. На снимката е Ахмет Илдиз.
Ахмет Илдиз е 26-годишен студент по физика, който представлява родната си Турция на международна гей-конференция в Сан Франциско през 2007 година. През юли 2008 година е прострелян, докато излиза от кафене в близост до Босфора в Истанбул. Фатално ранен, той се опитва да подгони нападателите с колата си, но загубва контрол, катастрофира като излиза извън пътя и умира малко след това в болница. Приятелите му вярват, че Илдиз е станал жертва на първото гей-убийство за запазване на честта.
"Той се чувстваше жертва на война между старите порядки и развиващите се граждански свободи. Чувствам се безпомощен, ние се опитваме да обърнем внимание на правата на хомосексуалните в страната, но колкото по-открити ставаме, толкова повече сме изложени на опасността от подобни нападения", казва Седеф Чакмак, активист от групата за гей-права Ламбда, забранена през 2008 година. Наскоро Апелативният съд в Турция отмени тази забрана, но се очаква ново обжалване.
Турция до 1980 година остава до известна степен затворена страна, където членовете на обществото биват следени изкъсо. С желанието за членство в Европейския съюз на преден план излизат правата на малцинствата, на жените и хомосексуалните. Но промените са довели до разцвет след някои традиционалистки кръгове, отдадени на стария режим.
Според Чакмак, престъплението на Илдиз е, че открито е споделил със семейството си сексуалната си ориентация. "От деня, в който се запознахме, не съм чувал Ахмет да е провел приятелски разговор с родителите си. Караха се постоянно, най-вече за това какъв е, с кого е или какво прави. Те искаха да се прибере вкъщи, да отиде на лекар, който да го излекува и да се ожени." След като се разкрива като гей, Илдиз посещава следовател с оплакване за отправени към него смъртни заплахи. Делото не получава ход. Пет месеца по-късно той вече е мъртъв. Полицията сега разследва убийството му. Според гей-активисти невъзможността на младия студент да получи защита е следствие на незаинтересоваността, дори грубостта, с които турското общество гледа на хомосексуалните. Военните например все още описват това като болест. Мъже, които искат да бъдат освободени от военна служба по тази причина трябва да представят доказателство - или чрез анален преглед, или снимков материал.
"Медиите игнорират или се надсмиват на насилието срещу гейове. Делото на Илдиз ще бъде завряно под килима и забравено като подобни случки в миналото.", казва Бузе Киличкая от друга активистка организация. Турция има дълга история на убийства за запазване на честта. Правителствено изследване оповестява, че един човек всяка седмица умира в резултат на такова убийство само в Истанбул. През 2007 година общият брой на жертвите в страната е 220. В повечето случаи жертвите са жени, но приятелите на Илдиз предполагат, че той е първата жертва на хомосексуално убийство от чест.
"Опитваме се да се свържем с родителите на Ахмет от три дни, за да се погрижат за погребението му. Няма отговор и не очаквам да има.", споделя приятел на жертвата пред моргата, където е трупът. Отказът на семействата да погребат роднините си след такава смърт е обичаен.
"Тези убийства разчистват неудобни взаимоотношения. При жените това е доста обширно понятие. Въпреки че на мъжете е позволена по-голяма сексуална свобода, хомосексуалността се възприема като нещо отвъд границата." - Мажар Багли, турски социолог, занимавал се с извършители на такива покушения. Той не е чувал досега да има убийство на хомосексуални, но няма съмнение, че това може да бъде използвано като причина за отнемане на живот.
"Той (убитият) можеше да крие какъв е, но той искаше да живее честно. Когато започнаха да му отправят смъртни заплахи, приятелят му се опита да го накара да напусне Турция. Но той остана. Беше прекалено смел. И прекалено открит.", споделя съсед на жертвата. Според него точно откритостта на младежа е била най-големият проблем за семейството му.
Източник тук.
04 февруари 2009
И като си говорим за сватби
712 хомосексуални двойки, в това число 510 мъжки и 202 женски, са сключили граждански съюз в Чешката република, след като законът, разрешаващ това, влиза в сила на 1 юли 2006 година. Най-голяма част от съжителствата, около една трета, са сключени в Прага.
Едва 13 съюза, около 2 процента, са били прекъснати след това. Наблюдава се много по-голяма успеваемост при тях, отколкото при хетеросексуалните бракове по отношение на броя на разводите. Броят на разводите е стигал до 50 процента от браковете в Чешката република през последните години.
В 65 от сключените съюзи един от партньорите е чужденец, основно от Словакия, но и от Аржентина, Армения, Австралия, Бразилия, Китай, Куба, Грузия, БЮРМ, Молдова, Тринидад и Тобаго и Турция.
Няма статистика за броя на хомосексуалните в Чехия, но според експерти той е около 4 процента от населението. Броят им е по-голям в градовете и доста по-малък в провинцията.
Ами такива сме си ние в провинцията - заспали.
Източник тук.
Излагация
Предистория : През 2001 година седем гей-двойки завеждат дело, което завършва през май 2004 с решение за разрешаване на еднополовите бракове в щата Масачузетс. Така този щат става първия в САЩ, който легализира гей-браковете.
На снимката - на 17 май 2004 година една от тези седем двойки става една от първите,сключили такъв брак. Джули и Хилари Гудридж вече като семейство напускат църквата в Бостън, където са се венчали.
На 17 май 2005 година Джули и Хилари празнуват първата годишнина от сватбата си заедно с други двойки, последвали примера им.
През 2006 година двете обявяват, че са се разделили.
На 29 януари 2009 година семейство Гудридж подава официално молба за развод.
Семейството имат дъщеря Ани на 12 години. Джули е на 51 години, а Хилари на 53. Запознават се през 1985 година на курс в Харвард, който и двете са посещавали. Още след раждането на дъщерята им, двете уеднаквяват фамилиите си по съдебен път.
Източник тук.
На снимката - на 17 май 2004 година една от тези седем двойки става една от първите,сключили такъв брак. Джули и Хилари Гудридж вече като семейство напускат църквата в Бостън, където са се венчали.
На 17 май 2005 година Джули и Хилари празнуват първата годишнина от сватбата си заедно с други двойки, последвали примера им.
През 2006 година двете обявяват, че са се разделили.
На 29 януари 2009 година семейство Гудридж подава официално молба за развод.
Семейството имат дъщеря Ани на 12 години. Джули е на 51 години, а Хилари на 53. Запознават се през 1985 година на курс в Харвард, който и двете са посещавали. Още след раждането на дъщерята им, двете уеднаквяват фамилиите си по съдебен път.
Източник тук.
03 февруари 2009
Знаех си
Ами те умните глави го били проучили вече. Още през 1996 година трима учени от катедрата по психология на университета на щата Джорджия в град Атина, правят изследване за връзката между хомофобията и наличието на хомосексуално привличане. Използвани са две групи от хора, 35 хомофоби и 29 мъже, които не проявяват хомофобни пориви. Те са класифицирани според създадения още през 1980 година хомофобен индекс. Мъжете от двете групи били подложени на еротични стимулации под формата на видеозаписи на хетеросексуален секс, секс между двама мъже и секс между две жени. Наблюдавана е промяната на диаметъра на пениса като проява на ерекция. И при двете групи се наблюдавало увеличение при хетеросексуалния и лесбийския секс. Единствено при групата на хомофобните мъже се наблюдава увеличение на ерекцията на пениса при наличие на мъжки хомосексуален стимул. Направен е извод, че очевидно хомофобията е свързана с хомосексуална възбуда, която хомофобски настроените индивиди или не усещат или отричат.
Индексът на хомофобия се определя посредством въпросник с 25 въпроса. Тяхната цел е да се оценят познавателните и поведенческите реакции, свързани с появите на хомофобия. Този индекс се оформя от 3 компонента фактори, засягащи отношението към хомосексуалността, избягването на хомосексуални индивиди и агресията спрямо тях.
Спете спокойно, деца, който говори против нас, значи е с нас.
Източник тук и тук.
Индексът на хомофобия се определя посредством въпросник с 25 въпроса. Тяхната цел е да се оценят познавателните и поведенческите реакции, свързани с появите на хомофобия. Този индекс се оформя от 3 компонента фактори, засягащи отношението към хомосексуалността, избягването на хомосексуални индивиди и агресията спрямо тях.
Спете спокойно, деца, който говори против нас, значи е с нас.
Източник тук и тук.
26 януари 2009
27 януари - ден за възпоменание на жертвите на холокоста
На този ден е превзет концентрационния лагер на смъртта в Аушвиц-Биркенау. По време на холокоста са избити шест милиона евреи и неизвестен брой цигани, поляци и други източноевропейци, гей-мъже и лесбийки, политически и търговски противници на нацистите.Гейовете са били маркирани с оранжеви триъгълници. Малко предистория - през 1933 година в наказателния кодекс на Ваймарската република е приет член 175, който преследва хомосексуализма. През 1935 година влиянието на този член е разширено, като за престъпление се считат както намеренията за еднополов секс, така и самата мисъл за него. След 1934 година се оформя т.нар. "розов списък" на хомосексуалните.
Интересни или може би ужасяващи факти :
Нацистите вярвали, че хомосексуалните мъже са слаби и женствени. Те не могат да се бият за немската нация.
Хомосексуалните не могат да имат деца и не могат да увеличат немската раждаемост.
Нацистите се борят за увеличаване на продуктивността на арийската раса, така че всеки фактор, който намалява раждаемостта се счита за расова опасност.
Лично ръководителят на СС Хайнрих Химлер ръководи преследването на гейове в третия райх. Лесбийките не са считани за заплаха за нацистката расова политика и не са преследвани.
По същите причини чужденци не са преследвани за еднополови контакти, освен ако не са с германски партньори.
В повечето случаи бивши гейове са били приемани в расовото общество, защото са станали расовоопазващи и са се отказали от начина си на живот.
Между 1933 и 1945 година полицията арестува около 100 хиляди мъже за хомосексуализъм.
Повече от 50 хиляди мъже са осъдени на затвор, а между 5 и 15 хиляди са изпратени в концентрационни лагери. Съдиите и офицерите от СС в лагерите можели да наредят хомосексуален затворник да бъде кастриран.
Нацистите са работили по намиране на лекарство за хомосексуалност, като тази програма е включвала медицински експерименти върху хора. Тези експерименти са довели до заболявания, увреждания и дори смърт. Те не са довели до никакви научни познания.
Няма известна статистика зя броя на хомосексуалните, загинали в лагерите.
Извадките са от този линк. По-подробно тук.
Какво е да си политически гей
Статия на кореспондента на британския вестник "Таймс" в Париж Чарлз Бремнър със съкращения. Заглавието е мое.
За първи път френски министър обявява публично своята сексуалност. Признанието на Роже Каручи, на 57 години, зае доста място в медиите. Той е министър по връзките с парламента и дългогодишен приятел на президента на Франция Саркози.
Обяснението на Каручи по телевизията и радиото, както и в книга звучеше като (това на Клаус Воверайт, кмета на Берлин) "Аз съм гей. И какво от това?" Вчера по ТФ1 той заяви "Живея с партньора си и съм щастлив с него. Точка по въпроса. Това е моят живот и не изпитвам нито голяма гордост, нито срам от него."
Тази година стават 10 години от установяването на т.нар. PACS, гражданският съюз, въведен основно за гейовете през 1999 година. Оказа се, че този съюз е изключително популярен сред хетеросексуалните двойки, докато хомосексуалните активисти се борят за узаконяването на еднополови сватби.
Но възприемането на различните идва доста по-късно в политиката. Само преди 17 години, Едит Кресон, министър-председател по времето на Франсоа Митеран, се изказа, че "четвърт от англичаните са хомосексуални". Пробив беше постигнат, когато парижкият социалист Бертран Деланое призна през 1998 година, че е гей и спечели изборите за кмет (на Париж) през 2001 година. За разлика от Деланое, който се възползва от толерантността на космополитния столичен град, във френската провинция, печеленето на избиратели с изявена хомосексуалност е трудно.
Каручи се чувствал толкова уверен, защото е бил приет много добре от Саркози, който го е поканил заедно с партньора си на официални вечери в Елисейския дворец. "Ако трябва да посветя на някой събитието, че се разкрих, това трябва да е президентът на републиката", заявява Каручи пред вестник "Монд".
Политиците застават зад стореното от Каручи. Той ще се състезава на първични партийни избори за кандидатурата на партията му за президент на Ил дьо Франс - централната местна власт в Париж. Опонентката му е министърът на висшето образование Валери Пекрес. Запитана за разликата между нея и Каручи, Пекрес отговаря "Аз съм майка със семейство."
Важна за отбелязване е и промяната в отношението на френския президент Никола Саркози към хомосексуалните си приятели. През 2001 година той нападна Бертран Деланое в една книга с думите "Какво толкова го прихвана, че искаше на всяка цена да разкрие хомосексуалността си?"
Източник тук.
За първи път френски министър обявява публично своята сексуалност. Признанието на Роже Каручи, на 57 години, зае доста място в медиите. Той е министър по връзките с парламента и дългогодишен приятел на президента на Франция Саркози.
Обяснението на Каручи по телевизията и радиото, както и в книга звучеше като (това на Клаус Воверайт, кмета на Берлин) "Аз съм гей. И какво от това?" Вчера по ТФ1 той заяви "Живея с партньора си и съм щастлив с него. Точка по въпроса. Това е моят живот и не изпитвам нито голяма гордост, нито срам от него."
Французите му казват на това le coming out (комбинация от английското coming out и френския определителен член). Преди 20 или 30 години, Каручи би осъществил електорално самоубийство с това съобщение. Сега дори това може да му помогне.
Официалното приемане на хомосексуалността във Франция идва първо в артистични свят след появата на "Клетка за птици" през 70-те (доста по-познат у нас е американският вариант с Робин Уилямс, Калиста Флокхарт и др.) През 90-те гей-персонажите стават нормални за филмите и телевизионните продукции (такъв доста интересен филм на лесботематика има с участието на българофренската актриса Наталия Дончева). Френското медийно табу за личния живот на хората беше нарушено миналата пролет след смъртта на Ив Сен-Лоран и ролята на партньора му Пиер Берже.Тази година стават 10 години от установяването на т.нар. PACS, гражданският съюз, въведен основно за гейовете през 1999 година. Оказа се, че този съюз е изключително популярен сред хетеросексуалните двойки, докато хомосексуалните активисти се борят за узаконяването на еднополови сватби.
Но възприемането на различните идва доста по-късно в политиката. Само преди 17 години, Едит Кресон, министър-председател по времето на Франсоа Митеран, се изказа, че "четвърт от англичаните са хомосексуални". Пробив беше постигнат, когато парижкият социалист Бертран Деланое призна през 1998 година, че е гей и спечели изборите за кмет (на Париж) през 2001 година. За разлика от Деланое, който се възползва от толерантността на космополитния столичен град, във френската провинция, печеленето на избиратели с изявена хомосексуалност е трудно.
Каручи се чувствал толкова уверен, защото е бил приет много добре от Саркози, който го е поканил заедно с партньора си на официални вечери в Елисейския дворец. "Ако трябва да посветя на някой събитието, че се разкрих, това трябва да е президентът на републиката", заявява Каручи пред вестник "Монд".
Политиците застават зад стореното от Каручи. Той ще се състезава на първични партийни избори за кандидатурата на партията му за президент на Ил дьо Франс - централната местна власт в Париж. Опонентката му е министърът на висшето образование Валери Пекрес. Запитана за разликата между нея и Каручи, Пекрес отговаря "Аз съм майка със семейство."
Важна за отбелязване е и промяната в отношението на френския президент Никола Саркози към хомосексуалните си приятели. През 2001 година той нападна Бертран Деланое в една книга с думите "Какво толкова го прихвана, че искаше на всяка цена да разкрие хомосексуалността си?"
Източник тук.
25 януари 2009
Една жена на 22 разказва
Влюбена ли съм в най-добрия си приятел гей?
Дали този гей всъщност не е гей?
Познаваме се от 7 години.
На 16 години излизахме няколко пъти. И двамата имахме други връзки.
На 18 години ми каза, че е бисексуален.
На 19 години ми каза, че е гей. Всички бяха изненадани, просто трудно биха го определили като такъв. Няма нищо в жестовете, мимиките му - всичко е хетеро (освен фактът, че е великолепен както повечето гейове).
На 20 години скъсах с приятеля си,нещата бяха много сериозни. Достигнах дъното. Мислех си, че той е човекът. Той ми помогна тогава. Станахме още по-близки.
На 21 години бяхме на почивка, аз изпитвах пориви да направя нещо повече от обичайните целувки и флиртуване. След втората нощ на целувки, прекарана в общото легло голи, не можах да направя нищо друго, защото през цялото време си задавах въпроса "Нали е гей?"
На 22 години сега живеем заедно в общо жилище по цял ден всеки ден.
Всички смятат, че сме двойка. Срам ме е да призная, че аз си мълча по въпроса. И това продължава вече години. Прекарваме колкото може време заедно, определено сме сродни души. Интересите и вярванията ни съвпадат, изцяло се познаваме.
Усещам, че ревнувам понякога за неща, които намирам за странни, защото съм малко закостеняла.
Обсъждали сме съвместното ни съжителство.
Объркана съм дали е гей, защото...
...винаги ми казва, че ме обича повече от всичко.
...винаги поема инициативата, аз само го следвам.
...той е толкова ревнив и обсебващ спрямо мен. Мрази да се виждам с други приятели или да правя нещо без него. Дори не му харесва да се срещам с мъже, които проявяват интерес към мен.
...той ще направи абсолютно всичко за мен, когато го помоля. А и аз го правя.
...той е бил с повече момичета отколкото момчета. Има само две краткотрайни връзки с мъже.
...когато е с мъж, той е само активен, никога пасивен. Това значи ли, че наистина не е гей? Съжалявам, но знам дори това.
...той няма и намерение да опитва другата роля в секса.
...той казва "Ако бях хетеро, нямаше да сме съквартиранти, защото щях да искам да съм с теб."
Това е в общи линии. Той гей ли е или е с объркана сексуалност? Или е би? Последователността в нашите взаимоотношения е объркана - ние сме най-добрите приятели, но се държим като двойка, все по-семейни всеки ден. Не зная какво точно сме. Не мисля, че е нормално да се държим по този начин. Сигурна съм, че нещата биха отишли по-далеч, ако го позволя. Но винаги се справям да се измъкна, просто защото не искам да загубя всичко, което имаме. Не бих поела този риск. Подлудява ме фактът, че неговите чуства определят моите. Например ако беше гей, щях да го обичам чисто като приятел. Но ако не е, това означава, че потискам романтичните си чувства, които щяха да се проявят, ако знаех истината. Или по-просто, не запълва ли той празнината на моята самотност?
Моля, помогнете. Труно ми е да съм около него в момента и не намирам смисъл в нищо с или без него.
Можете да помогнете на източника тук. Бих определил тази история като нещо, на което всички сме попадали.
Дали този гей всъщност не е гей?
Познаваме се от 7 години.
На 16 години излизахме няколко пъти. И двамата имахме други връзки.
На 18 години ми каза, че е бисексуален.
На 19 години ми каза, че е гей. Всички бяха изненадани, просто трудно биха го определили като такъв. Няма нищо в жестовете, мимиките му - всичко е хетеро (освен фактът, че е великолепен както повечето гейове).
На 20 години скъсах с приятеля си,нещата бяха много сериозни. Достигнах дъното. Мислех си, че той е човекът. Той ми помогна тогава. Станахме още по-близки.
На 21 години бяхме на почивка, аз изпитвах пориви да направя нещо повече от обичайните целувки и флиртуване. След втората нощ на целувки, прекарана в общото легло голи, не можах да направя нищо друго, защото през цялото време си задавах въпроса "Нали е гей?"
На 22 години сега живеем заедно в общо жилище по цял ден всеки ден.
Всички смятат, че сме двойка. Срам ме е да призная, че аз си мълча по въпроса. И това продължава вече години. Прекарваме колкото може време заедно, определено сме сродни души. Интересите и вярванията ни съвпадат, изцяло се познаваме.
Усещам, че ревнувам понякога за неща, които намирам за странни, защото съм малко закостеняла.
Обсъждали сме съвместното ни съжителство.
Объркана съм дали е гей, защото...
...винаги ми казва, че ме обича повече от всичко.
...винаги поема инициативата, аз само го следвам.
...той е толкова ревнив и обсебващ спрямо мен. Мрази да се виждам с други приятели или да правя нещо без него. Дори не му харесва да се срещам с мъже, които проявяват интерес към мен.
...той ще направи абсолютно всичко за мен, когато го помоля. А и аз го правя.
...той е бил с повече момичета отколкото момчета. Има само две краткотрайни връзки с мъже.
...когато е с мъж, той е само активен, никога пасивен. Това значи ли, че наистина не е гей? Съжалявам, но знам дори това.
...той няма и намерение да опитва другата роля в секса.
...той казва "Ако бях хетеро, нямаше да сме съквартиранти, защото щях да искам да съм с теб."
Това е в общи линии. Той гей ли е или е с объркана сексуалност? Или е би? Последователността в нашите взаимоотношения е объркана - ние сме най-добрите приятели, но се държим като двойка, все по-семейни всеки ден. Не зная какво точно сме. Не мисля, че е нормално да се държим по този начин. Сигурна съм, че нещата биха отишли по-далеч, ако го позволя. Но винаги се справям да се измъкна, просто защото не искам да загубя всичко, което имаме. Не бих поела този риск. Подлудява ме фактът, че неговите чуства определят моите. Например ако беше гей, щях да го обичам чисто като приятел. Но ако не е, това означава, че потискам романтичните си чувства, които щяха да се проявят, ако знаех истината. Или по-просто, не запълва ли той празнината на моята самотност?
Моля, помогнете. Труно ми е да съм около него в момента и не намирам смисъл в нищо с или без него.
Можете да помогнете на източника тук. Бих определил тази история като нещо, на което всички сме попадали.
17 януари 2009
Какво се случва в Брюксел
Европейският парламент прие Доклад за положението на основните права в ЕС по предложение на италианския евродепутат Густо Катания с 401 гласа "за", 220 гласа "против" и 67 "въздържал се". Докладът е изготвен от Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи. Засяга някои основни проблеми като бедността, бездомните, ксенофобията и приложението на антидискриминационните закони в ЕС.
Неща, които са важни за нас :
Документът обръща внимание, че дискриминационните коментари срещу хомосексуалните от страна на политически или граждански лидери привнасят омраза и насилие и трябва да бъдат осъждани от отговорни лица. Нали се сещате как наричат премиера ни всеки втори ден!
Напомня се на страните-членки, че съобразно с решенията на Европейския съд по човешките права, свободата на събранията трябва да се спазва независимо от възможното разминаване с мнението на мнозинството. Говорят за парадите, въпреки че никой не ги спира в България, просто замерват участниците с подходящи предмети!
Призовават се страните-членки да вземат мерки по взаимното признаване на еднополовите съюзи и потвърждаването на равните им права с хетеросексуалните съжителства. Ами ние и без това си нямаме такива съюзи, какво да припознаваме?
Посочва се да се вземат правни мерки за премахване на дискриминацията на двойките по тяхната сексуална ориентация. Аха, сега какви съжителства ще има в новия семеен кодекс? Или той ще бъде дълбоко забравен за след изборите.
Европейската комисия трябва да подсигури възможността за даване на убежище във всяка страна-членка за жертви на преследване заради сексуална ориентация в родните им страни. Да се спре преследването на такива и да се изучат правата на транс-сексуалните във връзка с повишения риск за тормоз и насилие върху тях. Е тук вече ще им дойде много на българските политици. Въпреки че почвам да се замислям ако поискаме убежище в някоя по-добра страна-членка дали няма да сме на кяр?
Американски християнски фундаменталисти са се обявили против този документ и са разпространявали писма да се гласува против "резолюцията по социалната политика, предложена от комунистически депутат". Американци, все комунистите са им виновни за всичко! Що не си гледат собствената страна? Мормоните няма как да се разпростират дотук, надявам се.
И така, имаме доклад. Имахме кръгла маса в България, от която аз видях само как Аксиния Генчева обяснява как се чувства обидена като наричат някой политик "педал". Явно това беше интересно на отразяващия журналист. А може би трябва да се радваме на това. Може би обиждащите правилно преценяват колко е опасно да имаш насреща си "педал", който е много по-напред в материала. Всъщност добре е подобни документи да се приемат на европейско ниво, тъй като те никога няма да бъдат приети в България. Единствено могат да влязат под натиск отвън.
Спете спокойно, деца, европейският парламент бди над вас!
Неща, които са важни за нас :
Документът обръща внимание, че дискриминационните коментари срещу хомосексуалните от страна на политически или граждански лидери привнасят омраза и насилие и трябва да бъдат осъждани от отговорни лица. Нали се сещате как наричат премиера ни всеки втори ден!
Напомня се на страните-членки, че съобразно с решенията на Европейския съд по човешките права, свободата на събранията трябва да се спазва независимо от възможното разминаване с мнението на мнозинството. Говорят за парадите, въпреки че никой не ги спира в България, просто замерват участниците с подходящи предмети!
Призовават се страните-членки да вземат мерки по взаимното признаване на еднополовите съюзи и потвърждаването на равните им права с хетеросексуалните съжителства. Ами ние и без това си нямаме такива съюзи, какво да припознаваме?
Посочва се да се вземат правни мерки за премахване на дискриминацията на двойките по тяхната сексуална ориентация. Аха, сега какви съжителства ще има в новия семеен кодекс? Или той ще бъде дълбоко забравен за след изборите.
Европейската комисия трябва да подсигури възможността за даване на убежище във всяка страна-членка за жертви на преследване заради сексуална ориентация в родните им страни. Да се спре преследването на такива и да се изучат правата на транс-сексуалните във връзка с повишения риск за тормоз и насилие върху тях. Е тук вече ще им дойде много на българските политици. Въпреки че почвам да се замислям ако поискаме убежище в някоя по-добра страна-членка дали няма да сме на кяр?
Американски християнски фундаменталисти са се обявили против този документ и са разпространявали писма да се гласува против "резолюцията по социалната политика, предложена от комунистически депутат". Американци, все комунистите са им виновни за всичко! Що не си гледат собствената страна? Мормоните няма как да се разпростират дотук, надявам се.
И така, имаме доклад. Имахме кръгла маса в България, от която аз видях само как Аксиния Генчева обяснява как се чувства обидена като наричат някой политик "педал". Явно това беше интересно на отразяващия журналист. А може би трябва да се радваме на това. Може би обиждащите правилно преценяват колко е опасно да имаш насреща си "педал", който е много по-напред в материала. Всъщност добре е подобни документи да се приемат на европейско ниво, тъй като те никога няма да бъдат приети в България. Единствено могат да влязат под натиск отвън.
Спете спокойно, деца, европейският парламент бди над вас!
14 януари 2009
Нет гомосексуалов, нет проблема*
* от руски - няма хомосексуалисти, няма проблем. Вариация по думите на Сталин "Няма човек, няма проблем".
Газ няма. И гей няма. На изток от рая е така. Дмитри Личьов споделя собствените си мисли и спомени. Един от първите ЛГБТ-активисти в Русия, в края на деветдесетте години, напуска родната страна и се премества в Прага.
Всичко започна даже розово. Всички помним времената на управлението на Елцин (началото на 90-те години) като най-либералните. Деветдесетте години започнаха активно. Тогава се зародиха и първите "сини" движения ("син" или "голубой" се използва в руския за гей). Появи се първото гей-списание. След пуча (август 1991) имаше още повече организации и издания. До 1992 година бях сътрудник към Всесъюзния център за профилактика и борба със СПИН. Убедих се колко е тежко положението на хора с половопредавани инфекции - хомо- и хетеросексуални. Важна дата - месец май 1993 година, тогава президентът на русия Борис Елцин внася промени в Наказателния кодекс в член 121.1, като отменя затворът за хомосексуалност. Но това не променя нищо. Престъпленията от омраза и дискриминацията са нещо нормално за голямата страна. Ето една черна хроника само за убийствата през 1999 година и то само за Москва:
На 28 февруари 1999 година, неделя, двама курсанти от Военния университет са на преглед при специалист по нетрадиционна медицина. Пробождат го 11 пъти в гърба и открадват 1500 долара. На 22 април полковник и преподавател във Военновъздушната инженерна академия е задържан за убийството на свой познат - гей. Сутринта на 30 юни в дома си на улица "Овчинска набережна" зверски е убит репортерът от телевизионната програма "Човек и закон" Вадим Руденко. Убит е с нож, а после жилището е обрано. На 14 август е убит началник на отдел в една от големите печатници с декоративен нож от 19-годишен жител на град Перм, отбиващ военната си служба. Той признава, че на 21 юли е разбил с камък главата на друг гей и така го е убил и обрал. На 26 септември в дома си на улица "Тверска" е намерен мъртъв, полугол и целият в кръв гражданинът на Обединеното кралство Кристофър Рийс. До него е намерено оръжието на убийството - кухненски нож.
Всеки може да допълни този списък. Едно е ясно - дори и да има нужда, никой гей не би се обърнал към полицията. Случаите на респресии от страна на правоохранителните органи са все по-чести. Валери Климов от град Нижни Тагил (в Урал) пише : "В милиционерските управления (там полицията все още е милиция) бяха задържани над 100 гейове, които никога преди не са имали проблеми със закона. Тяхната вина е в това, че за тях е известно, че са гей. Чрез изнудване и заплахи им бяха взети отпечатъци и бяха снимани. Много от тях бяха принудени да сътрудничат на службите, да доносничат. В изказване по местна телевизия, местен милиционерски ръководител заяви, че ще бъдат привлечени още около 400 хомосексуални, за да бъдат определени сред тях възможните маниаци и убийци."
Положението в затвора не е по-различно. Цитат от писмо : "Изнасилваха ме или както те казваха "освобождаваха ме". Всички от бараката. Сами знаете, че с новобранците в затвора е така. Те така удовлетворяват половите си инстинкти, както могат. Ако в бараката няма щатен "петел" (общата жена), те се опитват да осъществят контакт с новия. Всяка нощ го насилват групово, а денем го принуждават да върши задълженията им."
Ще пропусна описанията на очевидци и потърпевши от полицейската акция в гей-клуба "Шанс" в Москва. Те са по-скоро четиво за извратени.
Гейовете в Русия не само ги убиват, но и уволняват от работа, когато разберат сексуалната им ориентация. В тези случаи е сложно да предявиш претенции, тъй като в трудовата книжка се вписва друга причина за напускането на работата. Както е прието в Русия - "уволнен по собствено желание". Аз съм се сблъсквах с такова отношение, когато живеех в Москва. Наложи ми се да търся ново жилище в резултат на враждебното отношение на съседите. Те заключиха, че сред тях живеят гейове, само защото "при тях ходят само мъже и нито една жена". Посладваха телефонни обаждания със заплахи, имаше няколко опита за проникване в жилището. Уверен съм, че тези заплахи и преследвания произхождат именно от властите. Нашите издания също не бяха защитени от посегателства.
В дена на встъпване в длъжност на Владимир Путин като президент 6 май 2000 година се прибрах в Москва за една седмица. При мен дойдоха милиционери и конфискуваха издания на стари списания и архива ми. Казаха ми : "Докато преглеждаме списанията ти, ти ще поседиш в общата килия с престъпниците. Едва ли от там ще се върнеш жив или поне със сигурност няма да си здрав." Освободиха ме накрая, но ми взеха руският паспорт, като ми заявиха, че никога няма да го видя. Добре, че ми оставиха международния и така напуснах страната.
По време на предизборната си кампания господин Путин (тогава президент, сега премиер) обещаваше да въведе "диктатурата на закона". Струва ми се, че от това словосъчетание с времето е останала само първата дума. Много често ни се случва да слушаме, че нас - гейове, лесбийки и бисексуални - трябва да ни изолират на някакъв остров. Да, казвам винаги в отговор, дайте ни този остров! Не давайте Курилските острови на японците, дайте ги на нас, гейовете! И най-накрая ние ще можем да си отдъхнем от вашата "демокрация"!
Със съкращения от източника тук.
Газ няма. И гей няма. На изток от рая е така. Дмитри Личьов споделя собствените си мисли и спомени. Един от първите ЛГБТ-активисти в Русия, в края на деветдесетте години, напуска родната страна и се премества в Прага.
Всичко започна даже розово. Всички помним времената на управлението на Елцин (началото на 90-те години) като най-либералните. Деветдесетте години започнаха активно. Тогава се зародиха и първите "сини" движения ("син" или "голубой" се използва в руския за гей). Появи се първото гей-списание. След пуча (август 1991) имаше още повече организации и издания. До 1992 година бях сътрудник към Всесъюзния център за профилактика и борба със СПИН. Убедих се колко е тежко положението на хора с половопредавани инфекции - хомо- и хетеросексуални. Важна дата - месец май 1993 година, тогава президентът на русия Борис Елцин внася промени в Наказателния кодекс в член 121.1, като отменя затворът за хомосексуалност. Но това не променя нищо. Престъпленията от омраза и дискриминацията са нещо нормално за голямата страна. Ето една черна хроника само за убийствата през 1999 година и то само за Москва:
На 28 февруари 1999 година, неделя, двама курсанти от Военния университет са на преглед при специалист по нетрадиционна медицина. Пробождат го 11 пъти в гърба и открадват 1500 долара. На 22 април полковник и преподавател във Военновъздушната инженерна академия е задържан за убийството на свой познат - гей. Сутринта на 30 юни в дома си на улица "Овчинска набережна" зверски е убит репортерът от телевизионната програма "Човек и закон" Вадим Руденко. Убит е с нож, а после жилището е обрано. На 14 август е убит началник на отдел в една от големите печатници с декоративен нож от 19-годишен жител на град Перм, отбиващ военната си служба. Той признава, че на 21 юли е разбил с камък главата на друг гей и така го е убил и обрал. На 26 септември в дома си на улица "Тверска" е намерен мъртъв, полугол и целият в кръв гражданинът на Обединеното кралство Кристофър Рийс. До него е намерено оръжието на убийството - кухненски нож.
Всеки може да допълни този списък. Едно е ясно - дори и да има нужда, никой гей не би се обърнал към полицията. Случаите на респресии от страна на правоохранителните органи са все по-чести. Валери Климов от град Нижни Тагил (в Урал) пише : "В милиционерските управления (там полицията все още е милиция) бяха задържани над 100 гейове, които никога преди не са имали проблеми със закона. Тяхната вина е в това, че за тях е известно, че са гей. Чрез изнудване и заплахи им бяха взети отпечатъци и бяха снимани. Много от тях бяха принудени да сътрудничат на службите, да доносничат. В изказване по местна телевизия, местен милиционерски ръководител заяви, че ще бъдат привлечени още около 400 хомосексуални, за да бъдат определени сред тях възможните маниаци и убийци."
Положението в затвора не е по-различно. Цитат от писмо : "Изнасилваха ме или както те казваха "освобождаваха ме". Всички от бараката. Сами знаете, че с новобранците в затвора е така. Те така удовлетворяват половите си инстинкти, както могат. Ако в бараката няма щатен "петел" (общата жена), те се опитват да осъществят контакт с новия. Всяка нощ го насилват групово, а денем го принуждават да върши задълженията им."
Ще пропусна описанията на очевидци и потърпевши от полицейската акция в гей-клуба "Шанс" в Москва. Те са по-скоро четиво за извратени.
Гейовете в Русия не само ги убиват, но и уволняват от работа, когато разберат сексуалната им ориентация. В тези случаи е сложно да предявиш претенции, тъй като в трудовата книжка се вписва друга причина за напускането на работата. Както е прието в Русия - "уволнен по собствено желание". Аз съм се сблъсквах с такова отношение, когато живеех в Москва. Наложи ми се да търся ново жилище в резултат на враждебното отношение на съседите. Те заключиха, че сред тях живеят гейове, само защото "при тях ходят само мъже и нито една жена". Посладваха телефонни обаждания със заплахи, имаше няколко опита за проникване в жилището. Уверен съм, че тези заплахи и преследвания произхождат именно от властите. Нашите издания също не бяха защитени от посегателства.
В дена на встъпване в длъжност на Владимир Путин като президент 6 май 2000 година се прибрах в Москва за една седмица. При мен дойдоха милиционери и конфискуваха издания на стари списания и архива ми. Казаха ми : "Докато преглеждаме списанията ти, ти ще поседиш в общата килия с престъпниците. Едва ли от там ще се върнеш жив или поне със сигурност няма да си здрав." Освободиха ме накрая, но ми взеха руският паспорт, като ми заявиха, че никога няма да го видя. Добре, че ми оставиха международния и така напуснах страната.
По време на предизборната си кампания господин Путин (тогава президент, сега премиер) обещаваше да въведе "диктатурата на закона". Струва ми се, че от това словосъчетание с времето е останала само първата дума. Много често ни се случва да слушаме, че нас - гейове, лесбийки и бисексуални - трябва да ни изолират на някакъв остров. Да, казвам винаги в отговор, дайте ни този остров! Не давайте Курилските острови на японците, дайте ги на нас, гейовете! И най-накрая ние ще можем да си отдъхнем от вашата "демокрация"!
Със съкращения от източника тук.
11 януари 2009
Затворническа любов
Джоузеф Урбинияк е осъден през 1995 година на 20 години затвор за блудство с малолетен. Може да излезе от затвора през 2010 година. Излежава присъдата си в Северна Каролина. Американски сайт публикува епистоларните му излияния.
Сигурен факт като смъртта и данъците е, че мъж в затвора ще се влюби. Това е така още от първия път, в който двама мъже са били затворени в обща тъмна килия, забравени от Бога, за неопределено време и така е отпреди някой да разбере какво е хомосексуалността.
Затворническата любов се появява по-скоро от необходимост, а не от романтичната връзка на мъж с мъж. Джими (имената са хипотетични) попада в затвора, няма никакви пари, изоставен е от семейството си и е съвсем сам на този свят. Тук се появява Буба, който купува на Джими пакет цигари, може би чипс, сода или сандвич от затворническата лавка.
Скоро Буба иска да знае кога Джими ще му се отплати, защото дори Буба да не го е споменавал преди, всичко досега е бил заем, който трябва да бъде възстановен с лихвите. Разбира се, Джими няма начин да му се отплати и Буба го знае. Буба също е наясно, че се уморил от мастурбиране, а Джими има наистина хубав задник. Така че Джими или трябва да се отдаде на Буба, което ще осигури нуждите на Джими, докато са заедно, или да отнесе побой от Буба, след което отново ще бъде принуден да осъществи сексуален контакт.
Някои от приятелите ми, които ми пишат, ме питат дали в затвора е като в "Оз". Разбира се, те имат предвид сериала на НВО, а не драмата с участието на прекрасната Джуди ("Вълшебникът от Оз", другото е затворнически сериал). Никога не съм гледал "Оз", защото държавата не включва НВО в програмите, които гледаме, но от това, което съм прочел за него и което са ми казали приятелите, трябва да кажа, че животът в затвор в Северна Каролина не е както е представен в "Оз". През десетте години зад решетките, никога не съм бил свидетел или жертва на групово изнасилване или нападения върху гейове. Но имах възможност да се насладя на много голи мъже под душовете!
Романтиката в затвора е почти винаги тайна. Понякога двойка може да покаже външно привличането си, държейки се за ръце, докато гледат телевизия или дори да се целуват в общите помещения. Обикновено ги разделят като често ги изпращат в различни затвори в противоположните краища на страната.
Мъжете, които са заедно в затвора от години (срещнах доста такива) пазят отношенията си скрити. Пред другите пазят дистанция от около фут (четвърт метър) помежду си. Нищо в техните действия не показва, че те се наслаждават един на друг интимно. Но ако останат насаме, ако са в отделена килия или под душа, ако се в общи килии, сексът може да е толкова горещ като в гей-порно.
Това са мъже, които се считат за мъжествени или хетеросексуални. Когато са на свобода, те никога няма да проговорят за отношенията си в затвора - тайна, която ще отнесат в гроба.
Разбира се има затворници, които са са по някакъв начин или напълно женствени. Ако мъж е забелязан с някой от тях, всички знаят какви неща се вършат. Не е изненада, че тези травеститоподобни типове привличат повече хетеросексуалните. Това им дава възможността (на хетеросексуалните) да твърдят, че правят секс по-скоро с жена отколкото с мъж, което прави нещата по-лесни за възприемане за тях.
Щатът Северна Каролина твърди, че сексът в затворите е малък проблем, но властите се страхуват от всичко, което да води да хомосексуалност там. В миналото няколко гей-списания и вестници, които ми бяха изпратени, бяха цензурирани от затворническия персонал. Държавата няма да вземе и предпазни мерки като раздаване на презервативи или обсъждане на безопасни сексуални практики, тъй като това може да окуражава затворниците.
Това, което намирам за невероятно е, че съгласно със закона за престъпления срещу природата и тези за содомия в щата Северна Каролина, сексът между мъже (насилствен) се счита за тежко престъпление и може да доведе до десетгодишна присъда, докато ако двама мъже са заловени да правят секс в затвора, това се третира като клас Б-6 дисциплинарно нарушение и се наказва с карцер до 30 дни. Изглежда, че веднъж попаднал в затвора, сексуалните похождения с други мъже не са от голямо значение.
Самото попадане в затвора е крачка към хомосексуалността. Къде другаде можеш да видиш хубав мускулест млад мъж, който стреля в баскетболния кош докато потта блести по голите му гърди, след това да го последваш под душа, където наблюдаваш и останалата част от тази млада плът? И дори да я опиташ.
Отношението на затворниците към секса в затвора се променя през последните години. Ново и младо поколение попада зад решетките, което е по-отворено и освободено по отношение на сексуалността. Те попадат в затвора вече като би- или хомосексуални и не смятат сексът с други мъже срамен или потресаващ - нещо, което им помага през месеците и годините в затвора и е начин да се чувстват добре.
Дори затворът променя своето отношение. Старите закостеняли пазачи все още се оплакват от "педалите" в затвора и гласно заявяват мнението си, че всички те трябва да бъдат изпратени на затвор в остров на средата на Тихия океан. Но те постепенно са заменяни с нови. Същото това ново отворено поколение постъпва на работа като пазачи в затворите. Някои от тях са гей и въпреки че не го признават открито, има ниво на другарство, което позволява на гей-затворниците да бъдат по-открити. Новите пазачи са по-блакослонни да гледат на другата страна при сексуално поведение на затворниците или да проявяват отношение от типа "докато не съм видял, не ме интересува".
Спомням си една жена - пазач, която е лесбийка и често ми разказваше за пътуванията с приятелката си. Тя понякога ме подкрепяше, когато някой задръстен пазач коментираше сексуалността ми или ме тормозеше. Тя се ядосваше повече от мен, когато бях унижаван по някакъв начин. Веднъж, когато друг пазач при рутинно претърсване беше разхвърлил всичките ми вещи на пода, тя отиде при него, навря си пръста в лицето му и каза "Нямаше да го направиш, ако не беше гей!". Другият пазач измърмори, но нямаше какво да каже. Хубаво е да имаш съюзници в такива важни места.
Ако някой е недоволен от нескопосания ми превод в оригинален език тук. Всички писания на затворника тук. Не всички са съгласни с публикуването на мненията му в публичното пространство. Но попадането на гей в затвора и неговата съдба вълнува доста нашето гей-общество.
Не го оправдавам по никакъв начин и не толерирам педофилите. Нямам за цел да рекламирам подобно поведение. И все пак всички четем Набоков, а по-голям педофил от него няма.
Сигурен факт като смъртта и данъците е, че мъж в затвора ще се влюби. Това е така още от първия път, в който двама мъже са били затворени в обща тъмна килия, забравени от Бога, за неопределено време и така е отпреди някой да разбере какво е хомосексуалността.
Затворническата любов се появява по-скоро от необходимост, а не от романтичната връзка на мъж с мъж. Джими (имената са хипотетични) попада в затвора, няма никакви пари, изоставен е от семейството си и е съвсем сам на този свят. Тук се появява Буба, който купува на Джими пакет цигари, може би чипс, сода или сандвич от затворническата лавка.
Скоро Буба иска да знае кога Джими ще му се отплати, защото дори Буба да не го е споменавал преди, всичко досега е бил заем, който трябва да бъде възстановен с лихвите. Разбира се, Джими няма начин да му се отплати и Буба го знае. Буба също е наясно, че се уморил от мастурбиране, а Джими има наистина хубав задник. Така че Джими или трябва да се отдаде на Буба, което ще осигури нуждите на Джими, докато са заедно, или да отнесе побой от Буба, след което отново ще бъде принуден да осъществи сексуален контакт.
Някои от приятелите ми, които ми пишат, ме питат дали в затвора е като в "Оз". Разбира се, те имат предвид сериала на НВО, а не драмата с участието на прекрасната Джуди ("Вълшебникът от Оз", другото е затворнически сериал). Никога не съм гледал "Оз", защото държавата не включва НВО в програмите, които гледаме, но от това, което съм прочел за него и което са ми казали приятелите, трябва да кажа, че животът в затвор в Северна Каролина не е както е представен в "Оз". През десетте години зад решетките, никога не съм бил свидетел или жертва на групово изнасилване или нападения върху гейове. Но имах възможност да се насладя на много голи мъже под душовете!
Романтиката в затвора е почти винаги тайна. Понякога двойка може да покаже външно привличането си, държейки се за ръце, докато гледат телевизия или дори да се целуват в общите помещения. Обикновено ги разделят като често ги изпращат в различни затвори в противоположните краища на страната.
Мъжете, които са заедно в затвора от години (срещнах доста такива) пазят отношенията си скрити. Пред другите пазят дистанция от около фут (четвърт метър) помежду си. Нищо в техните действия не показва, че те се наслаждават един на друг интимно. Но ако останат насаме, ако са в отделена килия или под душа, ако се в общи килии, сексът може да е толкова горещ като в гей-порно.
Това са мъже, които се считат за мъжествени или хетеросексуални. Когато са на свобода, те никога няма да проговорят за отношенията си в затвора - тайна, която ще отнесат в гроба.
Разбира се има затворници, които са са по някакъв начин или напълно женствени. Ако мъж е забелязан с някой от тях, всички знаят какви неща се вършат. Не е изненада, че тези травеститоподобни типове привличат повече хетеросексуалните. Това им дава възможността (на хетеросексуалните) да твърдят, че правят секс по-скоро с жена отколкото с мъж, което прави нещата по-лесни за възприемане за тях.
Щатът Северна Каролина твърди, че сексът в затворите е малък проблем, но властите се страхуват от всичко, което да води да хомосексуалност там. В миналото няколко гей-списания и вестници, които ми бяха изпратени, бяха цензурирани от затворническия персонал. Държавата няма да вземе и предпазни мерки като раздаване на презервативи или обсъждане на безопасни сексуални практики, тъй като това може да окуражава затворниците.
Това, което намирам за невероятно е, че съгласно със закона за престъпления срещу природата и тези за содомия в щата Северна Каролина, сексът между мъже (насилствен) се счита за тежко престъпление и може да доведе до десетгодишна присъда, докато ако двама мъже са заловени да правят секс в затвора, това се третира като клас Б-6 дисциплинарно нарушение и се наказва с карцер до 30 дни. Изглежда, че веднъж попаднал в затвора, сексуалните похождения с други мъже не са от голямо значение.
Самото попадане в затвора е крачка към хомосексуалността. Къде другаде можеш да видиш хубав мускулест млад мъж, който стреля в баскетболния кош докато потта блести по голите му гърди, след това да го последваш под душа, където наблюдаваш и останалата част от тази млада плът? И дори да я опиташ.
Отношението на затворниците към секса в затвора се променя през последните години. Ново и младо поколение попада зад решетките, което е по-отворено и освободено по отношение на сексуалността. Те попадат в затвора вече като би- или хомосексуални и не смятат сексът с други мъже срамен или потресаващ - нещо, което им помага през месеците и годините в затвора и е начин да се чувстват добре.
Дори затворът променя своето отношение. Старите закостеняли пазачи все още се оплакват от "педалите" в затвора и гласно заявяват мнението си, че всички те трябва да бъдат изпратени на затвор в остров на средата на Тихия океан. Но те постепенно са заменяни с нови. Същото това ново отворено поколение постъпва на работа като пазачи в затворите. Някои от тях са гей и въпреки че не го признават открито, има ниво на другарство, което позволява на гей-затворниците да бъдат по-открити. Новите пазачи са по-блакослонни да гледат на другата страна при сексуално поведение на затворниците или да проявяват отношение от типа "докато не съм видял, не ме интересува".
Спомням си една жена - пазач, която е лесбийка и често ми разказваше за пътуванията с приятелката си. Тя понякога ме подкрепяше, когато някой задръстен пазач коментираше сексуалността ми или ме тормозеше. Тя се ядосваше повече от мен, когато бях унижаван по някакъв начин. Веднъж, когато друг пазач при рутинно претърсване беше разхвърлил всичките ми вещи на пода, тя отиде при него, навря си пръста в лицето му и каза "Нямаше да го направиш, ако не беше гей!". Другият пазач измърмори, но нямаше какво да каже. Хубаво е да имаш съюзници в такива важни места.
Ако някой е недоволен от нескопосания ми превод в оригинален език тук. Всички писания на затворника тук. Не всички са съгласни с публикуването на мненията му в публичното пространство. Но попадането на гей в затвора и неговата съдба вълнува доста нашето гей-общество.
Не го оправдавам по никакъв начин и не толерирам педофилите. Нямам за цел да рекламирам подобно поведение. И все пак всички четем Набоков, а по-голям педофил от него няма.
09 януари 2009
Истинската история на Кен (мъжкото на Барби)
"Мател" е международна компания със седалище в Ел Секундо, щата Калифорния. Основана е от Мат Матсън и Елиът Хендлър. През 1959 година тя представя на американския и международния пазар куклата Барби.
Според новоиздадената книга "Чудовището на играчките - големият, лош свят на Мател" човекът, създал дизайна на куклата, Джак Райън е страдал от маниакална нужда от секс. Райън е организирал по няколко оргии дневно в имението си в Бел Еър. Женил се е няколко пъти. Една от съпругите му е била За За Габор. Обичал е да бъде заобиколен от клонинги на Барби.
Една от любовниците му твърди, че я е обичал, защото е висока и той е могъл да си завре носа между гърдите й, когато я е прегръщал. Това съм го чувал някъде. Явно не е странност за отделни индивиди.
"Когато Джак говореше за създаването на Барби, звучеше сякаш някой разкарва за сексуален момент, почти като някаква перверзия.", разказва приятел на Райън. Той често се е срещал с доста слаба, детински изглеждаща сексуална труженичка.
Куклите Кен и Барби били кръстени на децата на основателите на компанията "Мател". Кен пораснал засрамен и унижаван затова, че е дал име на кукла, която е анатомично неправилна. Без всякакъв намек за гениталии. Кен бил прикрит гей, семеен с три деца. Умира през 1994 година, болен от СПИН.
Спете спокойно, деца. Дори прототипите на вашите кукли са били хомосексуални. А сега предупредете онзи с името на бивш български владетел да внимава какви кукли купува на дъщеря си. Може да спретне някой протест и срещу куклата Кен.
Източник тук.
Според новоиздадената книга "Чудовището на играчките - големият, лош свят на Мател" човекът, създал дизайна на куклата, Джак Райън е страдал от маниакална нужда от секс. Райън е организирал по няколко оргии дневно в имението си в Бел Еър. Женил се е няколко пъти. Една от съпругите му е била За За Габор. Обичал е да бъде заобиколен от клонинги на Барби.
Една от любовниците му твърди, че я е обичал, защото е висока и той е могъл да си завре носа между гърдите й, когато я е прегръщал. Това съм го чувал някъде. Явно не е странност за отделни индивиди.
"Когато Джак говореше за създаването на Барби, звучеше сякаш някой разкарва за сексуален момент, почти като някаква перверзия.", разказва приятел на Райън. Той често се е срещал с доста слаба, детински изглеждаща сексуална труженичка.
Куклите Кен и Барби били кръстени на децата на основателите на компанията "Мател". Кен пораснал засрамен и унижаван затова, че е дал име на кукла, която е анатомично неправилна. Без всякакъв намек за гениталии. Кен бил прикрит гей, семеен с три деца. Умира през 1994 година, болен от СПИН.
Спете спокойно, деца. Дори прототипите на вашите кукли са били хомосексуални. А сега предупредете онзи с името на бивш български владетел да внимава какви кукли купува на дъщеря си. Може да спретне някой протест и срещу куклата Кен.
Източник тук.
07 януари 2009
Какво се случва на звездите ІІІ
Гей ли е Орлин?
Победата на Орлин в Денсинг старс бе вгорчена от нелепи слухове за сексуалната му ориентация. Малко след като бе обявен за Крал на бала, певецът емоционално заяви, че посвещава победата и последния си танц на „своя приятел Пепи", който в момента бил в Швейцария и не успял да го гледа.Репликата на Орлин смути зрителите и тутакси в интернет форумите заваляха предположения за сексуалните вкусове на бившия вокалист на група „Каффе". „Не е нормално да посвещава танц на мъж, няма ли си гадже това момче", питаха се и останалите участници в шоуто.
За капак водещата Радост с умилителен поглед попита: „Ама кой е този Пепи, кажи ни повече за него...". Ситуацията стана още по-конфузна и веднага из залата се понесоха хихикания и шушукания. „Орлин тръби, че си няма приятелка. Да не би този да му е гадже?", подпитваха се на ухо наблюдаващите финала.
В крайна сметка Нешка Робева влезе в ролята на спасител и поясни, че става въпрос за Петър Панов, наш известен цирков артист. Двамата с Орлин са работили заедно едно време в ресторант „Опера". Думите на треньорката подействаха успокоително на публиката и избавиха Орлин от опасността да бъде набеден за „мека китка".
Васил Найденов купи на гаджето си...биде
Естрадната легенда Васил Найденов си е взел чисто нова баня на лизинг, донесоха негови комшии. Певецът на "Адаптация" е инсталирал тоалетното оборудване в прясно ремонтирания си апартамент, който обитава уж заедно с интимния си приятел Ивайло. Сред хитовете на банята-мечта е сребристо биде с впечатляващи размери и дизайн. "Отдавна с Ивчо искахме биде, но все отлагахме за по-късен период. Сега най-после му дойде времето да поглезим задните си части", признава изпълнителят. Азис правел ново бебе
Азис искал да стане баща за втори път. Някои подозират голяма интрига зад всичко това, защото според съседи на Васил от предазисовия му период, когато е живял с циганката Ани в столичния квартал "Люлин-2", Васил-Василка вече има син, който бил експедиран в Испания барабар с майка му Ани. Тя обаче се заженила в странство и станал проблем с детето. Дето се казва, циганска работа.Явно за да прикрие скандала, костинбродският герой започна да тръби колко бил очарован от малката Рая и как възнамерявал да поработи по въпроса мъничето да се сдобие с братче или сестриче.
Васко обаче така и не разкри как майката Гала е забременяла - по естествен път или инвитро. Шоуменът за пореден път категорично оповести, че той е родител на малкото момиченце, а не бившият му съпруг Ники Китаеца.
"Трябва обаче да се знае, че даже и да си имам ново отроче, то не бива да се надява на никакво наследство. Както и първото. Когато дойде време да умирам, ще оставя цялото си богатство на някоя църква", отсича певецът.
Драго Чая зарязан от гаджето баш на Нова година
Самотен ще бъде Драго Чая по празниците тази година. Бившият водещ е изпаднал в тежка депресия, тъй като само преди няколко дни приятелят му го е изоставил.Двете гълъбчета живеели заедно от два месеца, но след няколко бурни свади партньорът на Чая не издържал и се изнесъл.
Мъжът, който работи в строителството, не можел да понася вечните капризи на Драго, който непрекъснато недоволствал за щяло и нещяло. Приятелят му се опитал да го вразуми и на няколко пъти заплашил, че ще го зареже. Шоуменът обаче продължавал да упорства и непрекъснато натяквал, че след като той носи парите вкъщи, ще определя условията.
В крайна сметка любовникът на Чая изпълнил заканите си и миналата седмица стегнал куфарите и заминал за родния си Карнобат. "Не ме чакай повече", написал той на бележка, залепена на хладилника. Сега Драганов ще самотува в най-светлите празници и угрижен споделял с приятели, че му предстои най-тъжната Нова година.
Източник kliuki.net. Линкове 1, 2, 3 и 4.
Абонамент за:
Публикации (Atom)
Публикации
