Ние пак сме тук! - казваше Радичков.

И така...
Бяхме стигнали до факта, че ще се взимаме след десет години. А дали ще сме живи след десет години?
Имам един приятел, който е невероятно гъзе - направо отговаря на определението "турбогъзар". Той изглежда малко женствено и трябва да отбележа, че това е не само мое мнение. Поне 4-5 пъти ми се е налагало да отговарям на въпроса "Ама той да не е гей" или както попита една колежка "Той мъж ли е ?". Точно аз да отговарям на този въпрос - смях в залата. Не съм му казал за себе си, а искам. Но ме е страх, че ще реагира крайно отрицателно, може дори и да ме изпрати по направление. Харесвах го в началото, когато се запознахме, но бързо ми мина. И въпреки това държа на него - приятелче ми е. А дали ми е приятелче като не знае какъв съм всъщност?
Друга интересна личност в моя живот е една жена, но не на 33. Нещастна връзка, страх от раздялата и неяснотата на бъдещето без подходящия - всички тези хетеро-глупости са налице. Лошото е, че наистина прекалено много си приличаме с нея и това понякога адски много ни изнервя и създава проблеми във взаимоотношенията ни. Но и фактът, че не се е научила да толерира мнението на околните, не прави нещата по-добри. А споменах ли, че тя се оказа бившото гадже на моя хетер. Ирония на съдбата или честита баня?
Сигурно знаете какво се получава когато се съберат български татко и руска мама. Отговорът е един малък кошмар - малък в смисъл дребен и хилав и кошмар в смисъл на много голям. Ето за този човек не мога да ви кажа какво прави в моя живот толкова години. Отхвърлен от всички и забравен от доста, аз съм с него по силата на навика. Не знам дали допринасям с нещо в живота му, но той в моя определено с нищо. Водя го в парка в почивните дни и общо взето уплътнявам времето си, когато няма с кого другиго. Проблемите му са много и комплексите, а когато го поставя в по-голяма компания, започва да се държи съвсем неадекватно. Общо взето е родена клюкарка и е способен винаги да всее раздор във всяка компания. Не че не бих го оправил, но не искам да си представям после какво ще е. Пък и нещо не съм сигурен, че преживяването с него ще е с положителен знак. Шегуваме се от години с него, че си няма нищо между краката. А и да има с какви ли покъртителни размери ще е?
Ами това са основните хора в моя живот. Как ли се чувствам? Ами ако не бях болен, сигурно щях да съм добре. Но 5 дни вкъщи те натоварват със скука и дори се научаваш как се прави блог. Това е всичко засега.

Блог - сън ли си или те има?

Какво правят хората, докато са болни и са приковани вкъщи!
Ами ето какво - блогват.
Седя си вкъщи и си задавам въпроса защо човекът, с който правя секс не ми вдига телефона от две седмици. Няма как да не се зачудя при положение, че последният път като бяхме заедно си прекарахме добре. Е, аз разбира се за пореден път не му пуснах да стига докрай, но мисля, че отдавна сме я обсъждали тази тема с него. Той самият ми каза, че след като ебе някой, после загубва интерес към него. Няма как да не се запитам сега и към мене ли загуби интерес?
Другият човек в живота ми е хетеро или поне така казва. Той уж си има гадже - жена, с която са си много добре. Дотук добре, ама никой не ги е виждал нещо тия хора заедно, даже някои наши общи познати се питат истина ли е това? Той иначе знае всичко за чувствата ми към него, които след известно време се свеждат до простото желание за секс. И това не е малко. Но по-интересен е фактът колко голямо внимание ми обръща този човек и как ми позволява да го опипвам и да си правя кефа с неговото тяло. А то е перфектно - поне за моя вкус. А дали някога ще сме заедно?
Имам и една приятелка, която си мисли че има все още нещо хетерско останало в мен. Не ми достигат сили да й кажа, че това е мираж. В крайна сметка сме се разбрали, че ако до десет години никой не ни вземе ще се взимаме взаимно. Дано дотогава някой ни вземе, че тежко ни и горко в противен случай.
Излизам да видя малко свят. После ще се появя отново.