Анонимен блогър, на когото явно доста е доскучало, е събрал данни за разпределението на мъжете от американската столица Вашингтон, които са се регистрирали в популярния сайт за запознанства (хм, по-скоро секс) Manhunt.
Роля в секса :
Активна 18,8%
Активноуниверсална 20%
Универсална 37,4%
Пасивноуниверсална 15,6%
Пасивна 8,2%.
Близо 75% от регистриралите се мъже предпочитат универсалната роля в секса до известна степен.
ХИВ и СПИН статус :
Отрицателен 79,5%
Без отговор 9,8%
Положителен 4,3%
Попитай ме лично 6,4%.
Изхождайки от факта, че последните три отговора могат да бъдат обединени под една обща вероятност за положителност процентът нараства до внушителните 20,5%.
Нетрадиционни интереси :
Водни спортове (определено не става въпрос за водна топка) 11,8%
Фистинг 6,8%
Групов секс 34,3%.
Източник тук.
А как ли е у нас?
Роля в секса :
Ебнеш, па попегнеш
Жена ми ме чака
Не си мой тип
О, аз не правя такива неща.
ХИВ и СПИН статус :
Бог ме пази
То от веднъж не се хваща
Какъв статус?
Нетрадиционни интереси :
В градската тоалетна
Във входа
О, аз не правя такива неща.
Попълнете процентите сами!
28 февруари 2009
26 февруари 2009
Cher - Believe
No matter how hard I try
You keep pushing me aside
And I can't break through
There's no talking to you
So sad that you're leaving
Takes time to believe it
But after all is said and done
You're going to be the lonely one, Ohh Oh
Do you believe in life after love
I can feel something inside me say
I really don't think you're strong enough, now
Do you believe in life after love
I can feel something inside me say
I really don't think you're strong enough, now
What am I supposed to do
Sit around and wait for you
And I can't do that
There's no turning back
I need time to move on
I need love to feel strong
'Cause I've had time to think it through
And maybe I'm too good for you, Ohh Oh
Do you believe in life after love
I can feel something inside me say
I really don't think you're strong enough, now
Do you believe in life after love
I can feel something inside me say
I really don't think you're strong enough, now
But I know that I'll get through this
'Cause I know that I am strong
I don't need you anymore
Oh I don't need you anymore
I don't need you anymore
No I don't need you anymore
Do you believe in life after love
I can feel something inside me say
I really don't think you're strong enough, now
Do you believe in life after love
I can feel something inside me say
I really don't think you're strong enough, now
Do you believe in life after love
I can feel something inside me say
I really don't think you're strong enough, now
Do you believe in life after love
I can feel something inside me say
I really don't think you're strong enough, now
"Бабата на съвременната музика" Шер е родена на 20 май 1946 година като Шерилин Саркисян. Носителка на награди "Оскар", "Еми", "Грами" и три "Златен глобус". Изгрява на небосклона през 1965 година като част от дуото Сони и Шер, където си партнира с бъдещия си и вече бивш съпруг Сони Боно. По-късно започва самостоятелна кариера, през 70-те вече е телевизионна звезда, а през 80-те и филмова такава. Участва във филмите "Вещиците от Истуик", "Силкуд", "Маската" и "Лунатици", за който получава награда "Оскар" за главна женска роля.
Believe е най-успешният й сингъл с продажби от над 10 милиона копия. Издаден е през 1998 година. Тя е единствената певица с песни в топ 10 на американските класации във всяко десетилетие от 60-те години досега и най-възрастната певица, заемала челната позиция.
Шер е имитирана на всички травеститски шоута от десетилетия. Ролята й на лесбийка във филма "Силкуд", приносът й към танцувалната музика и обществената й ангажираност допринасят за възприемането й като гей-икона. Два пъти се появява в сериала "Уил и Грейс", единият път като самата себе си. Героят там я обвинява за травестит и заявява, че той самият може да се направи по-успешно на Шер.
Дъщерята й Честити Боно е открита лесбийка и активистка. Шер я подкрепя в начинанията й.
Звуковите модулации на гласа й в Believe се нарича ефекта на Шер.
Както казва един музикант "След атомна катастрофа единственото, което би останало, са хлебарките и Шер."
Източник тук.
Гей-войната в Ирак
В ужасните дни на робството в САЩ, там е съществувала т.нар. подземна железница - мрежа от тайни пътеки и квартири, които са дали възможност на хиляди роби от юга да избягат в свободния север.
Днес, 200 години по-късно в Ирак, модерен вариант на същата схема спасява живота на гей-хора, които бягат от наказателните отряди на ислямистите. Осигуряват се безопасни убежища в Багдад и други иракски градове и помагат на хората да избягат в съседни страни, където могат да кандидатстват за хуманитарна защита от органите на ООН. Тази нелегална мрежа, която се координира от иракски изгнаници в Лондон, е спасила десетки животи.
След падането на Садам Хюсеин, хомофобията и тероризирането на ЛГБТ-хората са се увеличили. Западната инвазия в Ирак през 2003 година сложи край на тираничната диктатура на баатистите. Но освен това разруши една подредена държава, създаде хаос и беззаконие и позволи процъфтяването на религиозния фундаментализъм. Резултатът се изразява в кампания на хомофобен терор, възпламенен от исляма.
Кампанията беше подкрепена от духовния лидер на шиитите в Ирак великия аятолах Али ал Систани. През 2005 година, той издаде фатва (религиозен присъда) за убийство на ЛГБТ-хора по възможно "най-лошия и жесток начин".
Това е същият Систани, когото президента на САЩ Буш описваше като "умерен лидер". Лекувахме го във Великобритания. Той беше против Садам, затова западът го подкрепи, дори и след издаването на убийствените си религиозни заповеди.
Въпреки че общата ситуация със сигурността в Ирак се подобри, за ЛГБТ-хората се влоши ужасно. Систематичните убийства на гейове се координират от полицията и тайни агенти във вътрешното министерство, много от които са бивши членове на милицията.
Гейовете ги застрелват в домовете им, на улицата и на работните им места. Дори заподозряни деца се убиват. Убийците оправдават действията си със заповеди от "демократичното" иракско правителство, които имат за цел да заличат неморалното, неислямско поведение.
Тази програма на целеви убийства има една цел според отрядите на смъртта - цялостното заличаване на всички гейове в Ирак. Това всъщност си е форма на етническо прочистване. Убийците отчитат, че повечето "содомити" са били елиминирани.
Вътрешното министерство разбира се е подкрепено от САЩ и Великобритания. Каква демокрация! Няма никаква демокрация по отношение на правата на хомосексуалните. Дори и да не подтиква към убийствата, официалната власт позволява на полицията и ислямистите да ги извършват.
За да предпази хората от терора и да им запази живота, иракска организация е създала подземна гей-железница, изградена от убежища и пътища за бягство.
"След началото на дейността ни през 2006 сме спасили десетки хора, преследвани от отрядите на смъртта", споделя Али Хили, координатор на организацията.
"Също така сме помогнали на хора да избягат от Ирак в съседните държави, където имаме проекти за тяхното осигуряване. Регистрираме ги като бежанци във Върховния комисариат на ООН за бежанците и ги местим в трети безопасни страни в Европа и Северна Америка. Тези късметлии сега започват наново живота си.", казва Хили.
К. е 33-годишен архитект, който бяга в Аман в Йордания. Там помага в управлението на организираните бягства от Ирак. Досега 7 от 23 бегълци от Ирак, които са се измъкнали в Йордания, са получили статут на бежанци и са преместени в сигурни убежища в страни като САЩ, Швеция, Германия и Холандия.
Героичната дейност крие своите рискове и саможертви. Много от тайните активисти са били убити в поредица от показни хомофобски убийства.
Две лесбийки, които са управлявали убежище в град Наджаф са били заклани заедно с младо момче, което те са спасили от проституция. Миналото лято координатора на багдадското убежище Башар е застрелян в местна бръснарница от ислямистки ударен отряд. Преди това петима гей-активисти, организиращи убежище около Багдад, са били убити.
Липсата на финанси също е голям проблем. Три от петте убежища в Багдад трябваше да затворят врати миналата година поради липсата на дарения, които да ги издържат. Две от тях са били отворени отново след това, но постоянно има проблеми с финансирането им. Парите са нужни за заплащането на наеми, електричество и храната на 10-12 бегълци, настанени във всяка къща. Повечето ЛГБТ-иракчани все още имат нужда от скривалище.
Статията е публикувана на интернет-страницата на английския вестник "Гардиън".
Източник тук.
Днес, 200 години по-късно в Ирак, модерен вариант на същата схема спасява живота на гей-хора, които бягат от наказателните отряди на ислямистите. Осигуряват се безопасни убежища в Багдад и други иракски градове и помагат на хората да избягат в съседни страни, където могат да кандидатстват за хуманитарна защита от органите на ООН. Тази нелегална мрежа, която се координира от иракски изгнаници в Лондон, е спасила десетки животи.
След падането на Садам Хюсеин, хомофобията и тероризирането на ЛГБТ-хората са се увеличили. Западната инвазия в Ирак през 2003 година сложи край на тираничната диктатура на баатистите. Но освен това разруши една подредена държава, създаде хаос и беззаконие и позволи процъфтяването на религиозния фундаментализъм. Резултатът се изразява в кампания на хомофобен терор, възпламенен от исляма.
Кампанията беше подкрепена от духовния лидер на шиитите в Ирак великия аятолах Али ал Систани. През 2005 година, той издаде фатва (религиозен присъда) за убийство на ЛГБТ-хора по възможно "най-лошия и жесток начин".
Това е същият Систани, когото президента на САЩ Буш описваше като "умерен лидер". Лекувахме го във Великобритания. Той беше против Садам, затова западът го подкрепи, дори и след издаването на убийствените си религиозни заповеди.
Въпреки че общата ситуация със сигурността в Ирак се подобри, за ЛГБТ-хората се влоши ужасно. Систематичните убийства на гейове се координират от полицията и тайни агенти във вътрешното министерство, много от които са бивши членове на милицията.
Гейовете ги застрелват в домовете им, на улицата и на работните им места. Дори заподозряни деца се убиват. Убийците оправдават действията си със заповеди от "демократичното" иракско правителство, които имат за цел да заличат неморалното, неислямско поведение.
Тази програма на целеви убийства има една цел според отрядите на смъртта - цялостното заличаване на всички гейове в Ирак. Това всъщност си е форма на етническо прочистване. Убийците отчитат, че повечето "содомити" са били елиминирани.
Вътрешното министерство разбира се е подкрепено от САЩ и Великобритания. Каква демокрация! Няма никаква демокрация по отношение на правата на хомосексуалните. Дори и да не подтиква към убийствата, официалната власт позволява на полицията и ислямистите да ги извършват.
За да предпази хората от терора и да им запази живота, иракска организация е създала подземна гей-железница, изградена от убежища и пътища за бягство.
"След началото на дейността ни през 2006 сме спасили десетки хора, преследвани от отрядите на смъртта", споделя Али Хили, координатор на организацията.
"Също така сме помогнали на хора да избягат от Ирак в съседните държави, където имаме проекти за тяхното осигуряване. Регистрираме ги като бежанци във Върховния комисариат на ООН за бежанците и ги местим в трети безопасни страни в Европа и Северна Америка. Тези късметлии сега започват наново живота си.", казва Хили.
К. е 33-годишен архитект, който бяга в Аман в Йордания. Там помага в управлението на организираните бягства от Ирак. Досега 7 от 23 бегълци от Ирак, които са се измъкнали в Йордания, са получили статут на бежанци и са преместени в сигурни убежища в страни като САЩ, Швеция, Германия и Холандия.
Героичната дейност крие своите рискове и саможертви. Много от тайните активисти са били убити в поредица от показни хомофобски убийства.
Две лесбийки, които са управлявали убежище в град Наджаф са били заклани заедно с младо момче, което те са спасили от проституция. Миналото лято координатора на багдадското убежище Башар е застрелян в местна бръснарница от ислямистки ударен отряд. Преди това петима гей-активисти, организиращи убежище около Багдад, са били убити.
Липсата на финанси също е голям проблем. Три от петте убежища в Багдад трябваше да затворят врати миналата година поради липсата на дарения, които да ги издържат. Две от тях са били отворени отново след това, но постоянно има проблеми с финансирането им. Парите са нужни за заплащането на наеми, електричество и храната на 10-12 бегълци, настанени във всяка къща. Повечето ЛГБТ-иракчани все още имат нужда от скривалище.
Статията е публикувана на интернет-страницата на английския вестник "Гардиън".
Източник тук.
24 февруари 2009
Хайде сега и Шерлок Холмс
Джъд Лоу, Робърт Дауни младши и Гай Ричи на снимачната площадка. Снимката е на WENN.
След известен период на съвместен живот с Мадона, Гай Ричи отново снима. Този път на фокус е един от класическите английски герои Шерлок Холмс. След като се наложило преснимането на 5 седмици поради "нереалността" на сцените, се оказа че в новия филм Шерлок Холмс (в ролята Робърт Дауни младши) и доктор Уотсън (Джъд Лоу) имат нещо общо.
Холмс споделял едно легло с Уотсън, даже двамата обичали да се борят. Боричкали се, разбираш ли. Според Джъд Лоу, филмът е за отношенията между двамата велики герои, които били сложни. Робърт Дауни ги определя просто като лоши момчета.
Филмите за Шерлок Холмс обикновено обръщат внимание на вътрешните демони на супердетектива, а не на взаимоотношенията му с другите.
Въпросът "Дали Шерлок Холмс на Гай Ричи наистина е гей?" ще получи отговор през ноември, когато е премиерата. Ясно е, че Холмс ще влезе в ролята на Джеймс Бонд, разплитайки заговор срещу британската империята.
Източник тук.
23 февруари 2009
Бъд Бънди
толкова не го харесваха жените, ами да дойде при нас!
Дейвид Фостино показва дадености в някаква нова световно-неизвестна продукция. Вижте го : Gay Daily Hot!: David Faustino. Не е ли сладък?
Внимание, линкът е към порно-блог.
Дейвид Фостино показва дадености в някаква нова световно-неизвестна продукция. Вижте го : Gay Daily Hot!: David Faustino. Не е ли сладък?
Внимание, линкът е към порно-блог.
Оскари
Дъстин Ланс Блек спечели наградата "Оскар" за оригинален сценарий за филма "Милк", посветен на Харви Милк. Неговите думи:
"Когато бях на 13, прекрасната ми майка и баща ми ме преместиха от консервативния ни мормонски дом в Сан Антонио, Тексас в Калифорния и там чух историята на Харви Милк и тя ми даде надежда. Даде ми надежда да живея живота си. Даде ми надежда, че един ден ще мога да живея открито такъв, какъвто съм и може би дори ще се влюбя и един ден ще се омъжа. (аплодисменти)
Искам да благодаря на мама, която винаги ме обичаше какъвто бях, дори когато я притискаха да не го прави. Но най-вече, ако не ни бяха отнели Харви преди 30 година, смятам, че той би искал да кажа на всички деца - гейове и лесбийки, на които им е казвано, че са "втора ръка" от църквите им, правителството им или семействата им - всъщност вие сте красиви, чудесни безценни творения и независимо какво ви казват, Бог ви обича. И да ви обещая, че много скоро вие ще имате равни права в щатите и великата ни нация. (аплодисменти)
Благодаря Ви и Ти благодаря, Господи, за Харви Милк."
След като Мики Рурк отмъкна "Златния Глобус" и наградата "БАФТА" за главна мъжка роля, "Оскар" спечели Шон Пен за ролята си на Харви Милк в едноименния филм.
"Смятам, че е крайно време тези, които гласуваха за забраната на гей-сватби, да седнат и да помислят и да оценят големия срам и срамът в очите на внуците им, ако продължат с подкрепата си.", бяха думите на Шон Пен.
Източник тук и тук.
За Дъстин Блек повече при Цветно на този линк.
"Когато бях на 13, прекрасната ми майка и баща ми ме преместиха от консервативния ни мормонски дом в Сан Антонио, Тексас в Калифорния и там чух историята на Харви Милк и тя ми даде надежда. Даде ми надежда да живея живота си. Даде ми надежда, че един ден ще мога да живея открито такъв, какъвто съм и може би дори ще се влюбя и един ден ще се омъжа. (аплодисменти)
Искам да благодаря на мама, която винаги ме обичаше какъвто бях, дори когато я притискаха да не го прави. Но най-вече, ако не ни бяха отнели Харви преди 30 година, смятам, че той би искал да кажа на всички деца - гейове и лесбийки, на които им е казвано, че са "втора ръка" от църквите им, правителството им или семействата им - всъщност вие сте красиви, чудесни безценни творения и независимо какво ви казват, Бог ви обича. И да ви обещая, че много скоро вие ще имате равни права в щатите и великата ни нация. (аплодисменти)
Благодаря Ви и Ти благодаря, Господи, за Харви Милк."
След като Мики Рурк отмъкна "Златния Глобус" и наградата "БАФТА" за главна мъжка роля, "Оскар" спечели Шон Пен за ролята си на Харви Милк в едноименния филм.
"Смятам, че е крайно време тези, които гласуваха за забраната на гей-сватби, да седнат и да помислят и да оценят големия срам и срамът в очите на внуците им, ако продължат с подкрепата си.", бяха думите на Шон Пен.
Източник тук и тук.
За Дъстин Блек повече при Цветно на този линк.
21 февруари 2009
Мъжко приятелство и хомосексуалност
или как от играчка става плачка
"Няма по-истинско от мъжкото приятелство!" Това изказване дошло от устата на приятел може да те изненада и да постави доста въпроси. Какво всъщност е мъжкото приятелство?
Вариант 1. Наливане с бира и обсъждане на курви. Стремеж за доказване, че жените не са хора. От време на време някоя псувня за това колко малко са парите, пък и жените. И отново наливане с бира. На по-късен етап се преминава на по-твърд алкохол с евентуалната възможност за обяснения във взаимно уважение или мерене на пишки. Всъщност определянето на най-голяма пишка е доста гейско.
Вариант 2. Съвместно реализиране на дадено хоби. Като например гледане на футбол. Всъщност наблюдаването на всякакви спортни събития накрая води до вариант 1, описан по-горе. Или пък разходки, ходене на ски, посещаване на интересни места, екскурзии. Бягството от обичайното с човек от същия пол може да бъде окачествено като латентно гейско.
Вариант 3. Говорене или по-скоро философстване от типа на дървения философ. Търсенето на смисъла на живота идва малко като търсенето на теле под вола. Но пък какво друго да правят два вола? Боравенето с абстрактни философски понятия може да бъде прието за доста гей.
Вариант 4. Обсъждане на актуалности в музиката, киното или телевизията. Всъщност един хетеросексуален мъж не се интересува от такива неща. Той не ходи на кино и не слуша музика. Това е прекалено изтънчено. А да не говорим за опера, оперета или мюзикъл. Това е толкова гейско.
Мъжко приятелство? Какво могат да правят двама мъже заедно освен секс? Ами да седят и да си мислят за секс, но никой да не смее да си го поиска от другия. Тогава се поражда мъжкото приятелство.
Тази седмица се запознах по работа с едно момче. Познавах го само от десет минути и нямаше да го видя никога повече след около два часа, когато разбрах че си имал гадже (без да уточняваме пола) от другия край на България. Беше ми смешно, начинът по който ме гледаше подсказваше латентната му хомосексуалност. Начинът, по който говореше за майка си, показваше голяма привързаност към нея. Всъщност защо трябваше да ми казва за гаджето. Това беше информация, несвързана по никакъв начин с работния процес. Нито с разговора. Звучеше като най-изтъркания начин да заявиш на всеослушание "Аз съм хетеро." И едновременно с това беше толкова гейско. А може пък още да има такива мъже, които си вярват и разчитат на мъжкото приятелство. Те са само на една крачка от хомосексуалността.
"Няма по-истинско от мъжкото приятелство!" Това изказване дошло от устата на приятел може да те изненада и да постави доста въпроси. Какво всъщност е мъжкото приятелство?
Вариант 1. Наливане с бира и обсъждане на курви. Стремеж за доказване, че жените не са хора. От време на време някоя псувня за това колко малко са парите, пък и жените. И отново наливане с бира. На по-късен етап се преминава на по-твърд алкохол с евентуалната възможност за обяснения във взаимно уважение или мерене на пишки. Всъщност определянето на най-голяма пишка е доста гейско.
Вариант 2. Съвместно реализиране на дадено хоби. Като например гледане на футбол. Всъщност наблюдаването на всякакви спортни събития накрая води до вариант 1, описан по-горе. Или пък разходки, ходене на ски, посещаване на интересни места, екскурзии. Бягството от обичайното с човек от същия пол може да бъде окачествено като латентно гейско.
Вариант 3. Говорене или по-скоро философстване от типа на дървения философ. Търсенето на смисъла на живота идва малко като търсенето на теле под вола. Но пък какво друго да правят два вола? Боравенето с абстрактни философски понятия може да бъде прието за доста гей.
Вариант 4. Обсъждане на актуалности в музиката, киното или телевизията. Всъщност един хетеросексуален мъж не се интересува от такива неща. Той не ходи на кино и не слуша музика. Това е прекалено изтънчено. А да не говорим за опера, оперета или мюзикъл. Това е толкова гейско.
Мъжко приятелство? Какво могат да правят двама мъже заедно освен секс? Ами да седят и да си мислят за секс, но никой да не смее да си го поиска от другия. Тогава се поражда мъжкото приятелство.
Тази седмица се запознах по работа с едно момче. Познавах го само от десет минути и нямаше да го видя никога повече след около два часа, когато разбрах че си имал гадже (без да уточняваме пола) от другия край на България. Беше ми смешно, начинът по който ме гледаше подсказваше латентната му хомосексуалност. Начинът, по който говореше за майка си, показваше голяма привързаност към нея. Всъщност защо трябваше да ми казва за гаджето. Това беше информация, несвързана по никакъв начин с работния процес. Нито с разговора. Звучеше като най-изтъркания начин да заявиш на всеослушание "Аз съм хетеро." И едновременно с това беше толкова гейско. А може пък още да има такива мъже, които си вярват и разчитат на мъжкото приятелство. Те са само на една крачка от хомосексуалността.
Абонамент за:
Публикации (Atom)
Публикации
