Еволюция на мъжката сексуалност от 10 до 80 години

Интернетски лафове

10. Нещо му се иска, но какво - не разбира.
12. Иска да си поиграе с...
14. Иска каквото и да е момиче.
16. Иска точно тази, защото тя дава на всички.
18. Иска всички... да опита по веднъж!
20. Иска точно това момиче, защото тя не дава на никой.
25. Иска само тази жена, защото тя е по-добра от всички!
30. Иска онази жена, защото е чужда.
35. Иска всички жени, освен своята.
40. Иска ето това 16 годишно глупаче.
45. Иска еднооката съседка - тя едва ли ще откаже.
50. Никоя не иска, омръзнали са му... но трябва!
55. Иска някоя да си поиграе с...?
60. Иска каквато и да е жена, но вече много-много не може.
65. Дава си вид, че все още нещо му се иска.
70. Слава богу, вече не трябва да си дава вид.
75. Помни, как му се е искала онази жена...
80. Помни, че нещо му се е искало, ама какво - не помни...

Пак ме няма

Ами как да ме има, като от 29 август насам съм ангажиран с други работи. Любов ли бе, да я опишеш? Секс ли бе, да го изживееш? Открих колко хубав е светът около нас или може би колко не ми пука за света около нас. Достатъчен е само един човек, който да осмисли живота ми. И този човек го има.

Мамо,аз съм....Гей

Откъс от английското предаване "Шоуто на Катрин Тейт" - компилация от скечове, подобно на познатия у нас Бени Хил. Катрин Тейт е в ролята на майката на героичния гей-мен. Заглавието е от VBOX7.

Oops, I did it again

Щастлив съм. Летя в небесата. Може би има радост.
С поредния бисексуален съм. Сценарият е ясен. Зная, че болката после ще е безмилостно жестока. Но сега съм радостен. Може би има справедливост на този свят.
С него съм. Навън, в кварталното заведение, в кварталния парк. Не мога да го прегърна, не мога да го целуна, напрежението се натрупва. Няма начин - в тази страна не мога да изразя открито чувствата си. Рискувам да пострадам. Намразвам родната си страна.
С него съм. Вътре на закрито, в тъмния апартамент. Не мога да повярвам, че това се случва на мене. Сексът е невероятен. Най-добрият, за който си спомням. След всичко и всички, които са минали покрай мен и през мен, най-накрай попаднах на това, което съм търсил. Този външен вид, това поведение, това уважение не съм получавал от никого другиго.
Take me for what I am (явно съм научил Rent наизуст). Приеми ме такъв, какъвто съм. Това каза и това направи. С него съм. А после? Не ме интересува, живея животът си сега на мига. Ще спечеля ли нещо като мисля за после? Не мисля.
С него съм. Не мога да повярвам. А всичко започна от поредния смрадлив сайт за запознанства. Не очаквах да прояви търпението да изиграя всичките си "примадонски" (нищо общо с другарката Мадона - тази светотатка, ох) номера - колко много съм зает, ама къде ще се виждаме сега, о, не така, пък така. И когато всички глупави извинения се изчерпаха, "примадоната" отиде на среща и беше приземена с един поглед и с думите "Готино момче си ти!". Никой не ми го беше казвал така. Прозвуча ми толкова мило.
С него съм. И сега, когато не съм с него, пак съм с него. Изпрати ми вече всички емотикони от скайпа, за които можеш да се сетиш. Почвам да си говоря с него.
Щастието идва винаги, когато не го очакваш!

Rent - The Tango Maureen

gaythemedmoviesbg
Ами какво да направя като харесвам мюзикъли?

Полови спекулации

Снимка ASA
Южноафриканската атлетка Кастър Семеня спечели световната титла на 800м на световното първенство по лека атлетика в Берлин. Победата в родната й страна беше бурно приветствана, но светът очаква резултатите от изследванията дали тя наистина е жена.
Ще отнеме още няколко седмици лекарите да се произнесат дали Семеня може да бъде обявена за мъж или жена, но междувременно нейният случай поставя отново въпросите за половата и сексуална идентичност.
Много често статиите, засягащи половата идентичност са сензационни, традиционалистки и обсипани с неприкрита погнуса. Таблоидите се отнасят към тези, които искат да променят пола си, като уроди и, особено при промени на мъж в жена, като хора с психични отклонения.
Скорошният случай на английската боксьорка Мерседес Нюбигин, която разказа пред таблоидите как е променила пола си, беше определен като "някаква форма на изрод".
Или транссексуалната Кристи Едкинс беше определена от един женски седмичник като "drag queen".
Но при Семеня като професионален, успешен и уважаван атлет много от тези квалификации бяха спестени. Наистина спекулациите около нея може да са били унизителни, но те поставиха въпроса на сериозно обсъждане и информиране.
Голям брой вестници излязоха с дълги статии за това как медицински се дефинира пол с обяснение на спектъра от отклонения в половото развитие от интерсексуалността, синдрома на Клайнфелтер (генетично заболяване) до хиперплазия (уголемяване) на половите жлези.
Тези статии много слабо засягат емоционалните и психически усложнения за полово-неорентираните или хората, които се идентифицират като противоположния пол. Въпреки това беше предложена балансирана информация за широката публика, която не знае много по въпроса, а това не изненадва никого.
Когато много от хората, включително и медицински лица, гледат на половата неорентираност като психично заболяване, достъпна информация на разбираем език може да бъде само нещо добро.
Този случай дори повдига въпроса какво в биологичен смисъл е полът. Дали той засяга външната физическа структура, въпрос на хромозоми ли е, или психическо състояние?
В определен брой атлетки през годините са откривани мъжки хромозоми, въпреки че са били разпознавани и третирани във всички аспекти като жени.
Някои учени, изследващи пола, са на мнение, че досегашната концепция за пол трябва да бъде забравена. Но в някои графи, като спортът, това няма как да стане.
Семеня определено изглежда мъжествено, но това го има и при други жени. Под въпрос е дали медицинско изследване може да определи нейния пол, при положение, че тя е живяла като жена цели 18 години. Изключително нечестно би било да се дисквалифицира един млад обещаващ атлет за нещо, което тя може би въобще не е знаела и не може да контролира.
Анонимен автор, Пинкнюз.

Някои особености на българското ежедневие

инспирирано от Муша-буша, позната още като Аксиния

Българското ежедневие започва с работа и свършва с работа. Ако работиш в частна фирма, знаеш, че Кодексът на труда за теб не важи. Събота, неделя, сутрин, вечер - вечно си на работа. Работиш, за да изкараш пари. Изкарваш пари, които не можеш да изхарчиш, защото си прекалено скапан от работа. Омагьосан кръг.
Отпуска се полага от време на време, когато има време. Взимаш си отпуска, готвиш се за почивка, ако ще и на българското черноморие. Оказва се, че приятелите ти са заети през седмицата на твоята отпуска, но все пак след доста врътки, отиваш. Вече си на плажа, когато ти прекъсват отпуската по някаква много важна причина, която ти така и не разбираш. Плажът свършва бързо-бързо, чао на морето и отново на работа. Хайде пак, въртележката се завърта.
Решаваш да разбиеш ежедневието с някой one-night stand (каква хубава българска дума). Разравяш най-долнопробните сайтове в търсене на някоя нормална личност от твоя провинциален град. Най-накрая откриваш някого. Започвате безумния чат по скайп с размяна на глупави въпроси и такива от чиста любезност. Вариантите са следните : разбираш, че си лафиш с някой вече пробван, разбираш, че си лафиш с някой ненормален (в буквалния смисъл) или в най-невероятния случай стигате до среща. Ти закъсняваш с 5 минути при положение, че си предупредил, че си зает и нещата се провалят. Вече си блокиран и потребителят не желае повече да разговаря с теб. Продължаваш с напъните - пак си пред компютъра. Ясно ти е, че няма как в дълбоката провинция да кипиш от щастие при първо послание "zdr pic?", защото не знаеш кой седи насреща и иска твоята снимка. Не даваш снимка - няма чат - няма секс. Бррр, седиш на пързалката и няма как да се плъзнеш надолу.
Изживяваш хорската и собствената си коплексарщина и почваш да си мечтаеш за гей-заведение и в твоя град. Прехвърляш наум всички gay-friendly заведения в града и достигаш до извода, че това са най-големите градски дупки, в които би стъпил само със силен дезинфектант. Тяхната gay-friendly-вост се определя само от сексуалната ориентация на бармана или сервитьора, работещ там. И какво става - нещастното момче, дръзнало да признае хомосексуалността си е под постоянните подигравки и то не на околните, а на своите собствени събратя по съдба. Тези хора се кефят как въпросният се притеснява от техните подмятания като "А може ли да си поръчам бармана?". Не, мерси, от тази водна пързалка не се спускам.
Обезверяваш се все повече, вече си в нечии прегръдки, въпреки че знаеш, че това не са ръцете, които искаш да те докосват. Осъществяваш възвратно-постъпателни движения (на български - правиш секс). Вече си се спуснал по пързалката, въпреки че знаеш, че втори път няма да има. Защото ти не искаш. Защото той не иска. Защото двамата не искате. Тормозиш се с въпроса "Ами ако не се появи никой друг? Пак ли на сухо?". И продължаваш нещо обречено още в зародиш. Така минават седмици, месеци, година. Така идва време за следващата отпуска. Сигурен си, че не искаш да я прекараш като предната. Резултатът - "любимият" вече го няма, ти си пак на море за малко в очакване да ти прекъснат отпуската за по-важни дела. Колелото на живота се върти.