Спрях да пиша преди близо 3 месеца. Счетох, че съм се изчерпал и не намирах нищо интересно за публикуване. Винаги съм искал да пиша за неща, които са ми интересни, а такива нямаше. Собствената ми глава не раждаше нищо, затова изчезнах от блогосферата.
И с какво да отчета изминалите дни и месеци? Три интересни запознанства - човек от столицата, човек от провинцията и един англичанин. Човекът от София ми показа какво значи опит в секса, с англичанина ми беше много приятно да си упражня английския, освен оралния френски, разбира се. Третото момче ме уплаши. Аз лично предполагам, че страда от форма на психическо разтройство. В един момент наистина бях изпаднал в известно притеснение за себе си. Никога не знаеш на какво ще попаднеш в сайтовете за "запознанства" (пардон, за секс).
Един много добър приятел прелетя от Евросъюза за кратък престой в родната страна. Всъщност престоят едва ли му беше приятен, след като в един момент сред родната действителност остана без гадже, работа и пари. Но както обикновено се взе в ръце и, за съжаление, отново отлетя към Евросъюза.
Маркирах поредните ненормалници - момченце, което иска само да се гушка без секс, друга звезда, която иска просто да я обичат, може и от разстояние. Получих интересно предложение за връзка от дядка от Евросъюза, който никога не ме е виждал на живо. И разбира се, последната звезда в живота ми, която с приливите си на асексуалност постоянно ме тласка към сексоносни (такива, при които има секс) постъпки в малките часове на нощта.
Клюките около моята сексуалност в дълбоката провинция, в която живея, се разрастват до размери, които изненадват дори самия мен. Вече всичките ми приятели ми намекват, че трябва да им споделя това, което крия - а именно с кого си лягам. Последно един дългогодишен приятел, който сега работи в голямото село (столичното) ми обясни, че това, което крия от него, му е ясно.
По-скоро ме изненада злобата, с която подхожда един не много интелигентен смърдящ (това последното да се възприема буквално) "чекиджия", с когото имам бегли професионални контакти. Определено не съм толкова лесно нараним, така че освен да му отговоря със същата злоба, няма какво друго да направя.
И така времето се затопля, вадим прилепналите дрешки, което е добре за подходящо изглеждащите и не толкова добре за останалите. Умирам за подходящите за сезона розово и червено - те предизвикват в мен усещания като на бик пред тореадор. Особено в комбинация с анцуг, добре оформящ частта от тялото между кръста и краката.
Вече реших за кого ще гласувам на изборите за европейски парламент. Но за тези за национален парламент си нямам никаква идея. И установих, че турците са много готини след "лекичкото" ми пътуване до Истанбул около празниците.
31 май 2009
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
3 коментара:
Радвам се, че се върна!
честито завръщане :-)
О, ти си бил още жив! :)
А аз чак сега забелязах, че си се завърнал.
Дарина
Публикуване на коментар