За птичките, пчеличките и всички останали животни

Опит за апологетика на голямо отсъствие

Неусетно е минала почти цяла година, откакто последно съм писал тук. Ако трябва да съм искрен, основната причина за това е, че няма какво да напиша. Или поне няма нищо, което да е интересно с пикантността си или да е свързано с великото прозрение, че да си гей в България е жестоко. Всъщност съм се отдал на спокоен семеен живот, който може и да не е спокоен или семеен, но така се казва.
Изцяло съм обладан от формулата работна седмица - уикенд. Тъй като сме у нас, работната седмица обикновено свършва в събота вечер или неделя на обед. Тогава започва и уикендът. Но той винаги свършва в неделя вечер. Иначе няма как шефът да е на печалба (поне така твърди). А дали работният ден свършва в пет, седем или девет часа вечерта, е информация, която винаги достига в пет без пет (16,55 по официалному). И как тогава да правиш планове за свободното време или за уикенда или нещо подобно? Явно това е белег само на развитите общества.
От така изнесените особености на семейния живот, който е изцяло пропит от работния, идва спокойствието на отпуската. С радост искам да обявя, че двукратно се възползвахме от тази божия благодат. Веднъж на планина и веднъж на море. Завиждайте ни благородно, само искам да информирам че двете мероприятия ни излязоха около 900 лева за семейния бюджет. Което може би малко натоварва заедно със закупуването на семейна кола, но ще закърпим нещата. Пък и колата е трета употреба (да, четете внимателно, даже не съм написал, че е втора).
Моногамията е трудно нещо. В крайна сметка никой не е господар на чуждите мисли. В тях може да се твори всичко. Та в мислите си изневерих многократно с много симпатични и не толкова симпатични мъже, но със сигурност предлагащи нещо различно от външния вид на семейното ложе. Ако напънът стане много непоносим, преминавам на порно - поне такова има с тонове. Забелязах, че и той се забавлява с порно. Дори това внесе някои нови неща в секса помежду ни.
След две кратковременни регистрации в помията гепиме.ком установих, че няма никакъв смисъл. Дори след две години там битуват едни и същи хора, които са също толкова злобни към околните или още повече отчаяни от мизерията на собствения си живот. Сякаш на потребителите им липсва дори минимално самочувствие, момчета с работа, с жилище и с някаква тежест на земята не могат да преживеят липсата на подходяща патка за техните форми. Добре де, опитах се да им обясня, че ако те не си вярват, няма как околните да им повярват колко са потенциални. Когато почнеш да ми обясняваш колко ти е тъпо, защото не ти връзват, как очакваш аз да ти вържа? Обвиниха ме, че съм влязъл в сайта, за да се заяждам. Щом смятате, че е така, прав ви път. Аз ли трябва да ви повишавам самочувствието или да давам съвети за комплексите ви. Получих и едно-две предложения за секс, които с гордост отказах. И накрая изтрих профила си.
И въпреки че стремежът към чуждото съществува, все още не намирам смисъл в изневярата. Може би след някоя и друга година ще го направя. Не ми е интересно засега.
Ами толкова. Обичайте се, за да ви обичат!

Може би има радост

Септември ще бъде май

Страх ме е да се похваля. След няколкото страшно напрегнати месеци гаджето си намери работа. И то много добре платена. Дано всичко да се нареди както трябва. Последните дни преди да изгрее слънцето на нашата улица бяха доста тежки. Не само за него, но и за мен. Все по-трудно го изслушвах, трудно издържах на приливите на лошо настроение, които спохождат всеки безработен в страната. Но съм горд със себе си, че нито веднъж не се изпуснах и изтърпях всички несгоди с него. Въпреки че понякога ми беше трудно да се усмихвам, когато не ми се усмихваше. Трудно беше да се опитвам да поддържам доброто му настроение, когато аз нямах такова. Но си бях обещал, че ще бъда до него през цялото време. Дори бях започнал да се обвинявам защо го накарах да напусне предишната си работа, въпреки неговото мнение, че сам си го е избрал.
И така, сега нещата са много по-добре. Стискайте ни палци и плюйте в пазва да ни върви по вода. Аз бях почнал да се замислям да не би някой да му е направил някаква форма на черна магия. Когато изпаднеш в подобна ситуация, определено започват да ти минават странни мисли през главата.
P.S. И сега по-веселата част. Горещо ви препоръчвам Беклемето като курорт за гей-ваканция. Намира се доста високо в Стара планина над град Троян. Чист въздух, силна храна и спокойствие са нещата, които ще получите там. И освен това, буквално, няма кой да те напсува. Което е много подходящо за разходка ръка за ръка и натискане на чист въздух. Останах с изключително много и все приятни спомени от няколкото дни, прекарани там.

Oops, I did it again

Щастлив съм. Летя в небесата. Може би има радост.
С поредния бисексуален съм. Сценарият е ясен. Зная, че болката после ще е безмилостно жестока. Но сега съм радостен. Може би има справедливост на този свят.
С него съм. Навън, в кварталното заведение, в кварталния парк. Не мога да го прегърна, не мога да го целуна, напрежението се натрупва. Няма начин - в тази страна не мога да изразя открито чувствата си. Рискувам да пострадам. Намразвам родната си страна.
С него съм. Вътре на закрито, в тъмния апартамент. Не мога да повярвам, че това се случва на мене. Сексът е невероятен. Най-добрият, за който си спомням. След всичко и всички, които са минали покрай мен и през мен, най-накрай попаднах на това, което съм търсил. Този външен вид, това поведение, това уважение не съм получавал от никого другиго.
Take me for what I am (явно съм научил Rent наизуст). Приеми ме такъв, какъвто съм. Това каза и това направи. С него съм. А после? Не ме интересува, живея животът си сега на мига. Ще спечеля ли нещо като мисля за после? Не мисля.
С него съм. Не мога да повярвам. А всичко започна от поредния смрадлив сайт за запознанства. Не очаквах да прояви търпението да изиграя всичките си "примадонски" (нищо общо с другарката Мадона - тази светотатка, ох) номера - колко много съм зает, ама къде ще се виждаме сега, о, не така, пък така. И когато всички глупави извинения се изчерпаха, "примадоната" отиде на среща и беше приземена с един поглед и с думите "Готино момче си ти!". Никой не ми го беше казвал така. Прозвуча ми толкова мило.
С него съм. И сега, когато не съм с него, пак съм с него. Изпрати ми вече всички емотикони от скайпа, за които можеш да се сетиш. Почвам да си говоря с него.
Щастието идва винаги, когато не го очакваш!

Някои особености на българското ежедневие

инспирирано от Муша-буша, позната още като Аксиния

Българското ежедневие започва с работа и свършва с работа. Ако работиш в частна фирма, знаеш, че Кодексът на труда за теб не важи. Събота, неделя, сутрин, вечер - вечно си на работа. Работиш, за да изкараш пари. Изкарваш пари, които не можеш да изхарчиш, защото си прекалено скапан от работа. Омагьосан кръг.
Отпуска се полага от време на време, когато има време. Взимаш си отпуска, готвиш се за почивка, ако ще и на българското черноморие. Оказва се, че приятелите ти са заети през седмицата на твоята отпуска, но все пак след доста врътки, отиваш. Вече си на плажа, когато ти прекъсват отпуската по някаква много важна причина, която ти така и не разбираш. Плажът свършва бързо-бързо, чао на морето и отново на работа. Хайде пак, въртележката се завърта.
Решаваш да разбиеш ежедневието с някой one-night stand (каква хубава българска дума). Разравяш най-долнопробните сайтове в търсене на някоя нормална личност от твоя провинциален град. Най-накрая откриваш някого. Започвате безумния чат по скайп с размяна на глупави въпроси и такива от чиста любезност. Вариантите са следните : разбираш, че си лафиш с някой вече пробван, разбираш, че си лафиш с някой ненормален (в буквалния смисъл) или в най-невероятния случай стигате до среща. Ти закъсняваш с 5 минути при положение, че си предупредил, че си зает и нещата се провалят. Вече си блокиран и потребителят не желае повече да разговаря с теб. Продължаваш с напъните - пак си пред компютъра. Ясно ти е, че няма как в дълбоката провинция да кипиш от щастие при първо послание "zdr pic?", защото не знаеш кой седи насреща и иска твоята снимка. Не даваш снимка - няма чат - няма секс. Бррр, седиш на пързалката и няма как да се плъзнеш надолу.
Изживяваш хорската и собствената си коплексарщина и почваш да си мечтаеш за гей-заведение и в твоя град. Прехвърляш наум всички gay-friendly заведения в града и достигаш до извода, че това са най-големите градски дупки, в които би стъпил само със силен дезинфектант. Тяхната gay-friendly-вост се определя само от сексуалната ориентация на бармана или сервитьора, работещ там. И какво става - нещастното момче, дръзнало да признае хомосексуалността си е под постоянните подигравки и то не на околните, а на своите собствени събратя по съдба. Тези хора се кефят как въпросният се притеснява от техните подмятания като "А може ли да си поръчам бармана?". Не, мерси, от тази водна пързалка не се спускам.
Обезверяваш се все повече, вече си в нечии прегръдки, въпреки че знаеш, че това не са ръцете, които искаш да те докосват. Осъществяваш възвратно-постъпателни движения (на български - правиш секс). Вече си се спуснал по пързалката, въпреки че знаеш, че втори път няма да има. Защото ти не искаш. Защото той не иска. Защото двамата не искате. Тормозиш се с въпроса "Ами ако не се появи никой друг? Пак ли на сухо?". И продължаваш нещо обречено още в зародиш. Така минават седмици, месеци, година. Така идва време за следващата отпуска. Сигурен си, че не искаш да я прекараш като предната. Резултатът - "любимият" вече го няма, ти си пак на море за малко в очакване да ти прекъснат отпуската за по-важни дела. Колелото на живота се върти.

Какво се случи за 3 месеца?

Спрях да пиша преди близо 3 месеца. Счетох, че съм се изчерпал и не намирах нищо интересно за публикуване. Винаги съм искал да пиша за неща, които са ми интересни, а такива нямаше. Собствената ми глава не раждаше нищо, затова изчезнах от блогосферата.
И с какво да отчета изминалите дни и месеци? Три интересни запознанства - човек от столицата, човек от провинцията и един англичанин. Човекът от София ми показа какво значи опит в секса, с англичанина ми беше много приятно да си упражня английския, освен оралния френски, разбира се. Третото момче ме уплаши. Аз лично предполагам, че страда от форма на психическо разтройство. В един момент наистина бях изпаднал в известно притеснение за себе си. Никога не знаеш на какво ще попаднеш в сайтовете за "запознанства" (пардон, за секс).
Един много добър приятел прелетя от Евросъюза за кратък престой в родната страна. Всъщност престоят едва ли му беше приятен, след като в един момент сред родната действителност остана без гадже, работа и пари. Но както обикновено се взе в ръце и, за съжаление, отново отлетя към Евросъюза.
Маркирах поредните ненормалници - момченце, което иска само да се гушка без секс, друга звезда, която иска просто да я обичат, може и от разстояние. Получих интересно предложение за връзка от дядка от Евросъюза, който никога не ме е виждал на живо. И разбира се, последната звезда в живота ми, която с приливите си на асексуалност постоянно ме тласка към сексоносни (такива, при които има секс) постъпки в малките часове на нощта.
Клюките около моята сексуалност в дълбоката провинция, в която живея, се разрастват до размери, които изненадват дори самия мен. Вече всичките ми приятели ми намекват, че трябва да им споделя това, което крия - а именно с кого си лягам. Последно един дългогодишен приятел, който сега работи в голямото село (столичното) ми обясни, че това, което крия от него, му е ясно.
По-скоро ме изненада злобата, с която подхожда един не много интелигентен смърдящ (това последното да се възприема буквално) "чекиджия", с когото имам бегли професионални контакти. Определено не съм толкова лесно нараним, така че освен да му отговоря със същата злоба, няма какво друго да направя.
И така времето се затопля, вадим прилепналите дрешки, което е добре за подходящо изглеждащите и не толкова добре за останалите. Умирам за подходящите за сезона розово и червено - те предизвикват в мен усещания като на бик пред тореадор. Особено в комбинация с анцуг, добре оформящ частта от тялото между кръста и краката.
Вече реших за кого ще гласувам на изборите за европейски парламент. Но за тези за национален парламент си нямам никаква идея. И установих, че турците са много готини след "лекичкото" ми пътуване до Истанбул около празниците.

В депресия съм

Явно смяната на времето и бруталното намаляване на деня не ми се отразява добре. Нямам желание за почти нищо, освен да гледам телевизия. А и ходя на работа, защото е задължително. И все пак мисля да се пробвам пак с Роро, защото няколко пъти вече се разминаваме, а последният път беше по моя вина. Един по-сериозен размисъл ме доведе до идеята, че няма нищо лошо във възрастните хора - дори са по-спокойни и улегнали. С две думи, не очаквам някаква тинейджърска изненада.
С Ангел имахме мимолетен разговор в скайп на тема професионалното му развитие или по-скоро деградация. Вече явно нямам чувства към него, защото не ми беше интерес въобще. Ако го видя на улицата, сигурно ще ми потекат лигите веднага, но сега се правя на железен.
В този момент един хетеросексуален ми е най-голямата опора в живота. Какво да се прави като винаги на такива попадам. После идват и усложненията. Но дотогава има време.

Ще мрем, но преди това ще се борим

Ангел и Атанас отидоха в историята. Атанас след като се върнах от Италия ме информира, че някой е споделил на неговата възлюбена, че спал с мене и сме били нещо като гаджета. Много смешно наистина, особено след като съвестта ми е чиста. А неговата дали е? Нямам представа, ама вече не искам и да зная.
Дано да е щастлив с невероятната си приятелка. Продължавам да се надявам, че и на мен ще ми дойде времето в един момент. Но какво ли ще правя тогава?
Ангел сякаш изчерпа умственият си капацитет. След като стана на 30, реши, че вече е метро. Обръсна краченцата, купи прилепнали дрешки и модна чантичка за през врата. Ами същият си е, но явно има нови цели. Аз определено не се вписвах в тях, защото не съм на 18, нито съм с невероятни размери (нещо като 60-90-60 но в мъжки вариант). След като му показах, че не искам да тичам сляпо по свирката му, от 3 месеца вече не си говорим. Е, вчера му пуснах една язвителна забележка в сайт за запознанства, но той не ми отговори.
Емил пак е на вълна "какъв пич съм". Ще го почакам да му мине, защото с неговите пясъчни кули не ми се бори.
Чакам Петър да си дойде за началото на академичната година. Дано не ме забрави, защото на него разчитам за най-интересният секс, който съм получавал.

Работа, работа и пак работа

И така тъпо е да ходиш на работа, но все пак след цяла седмица в болнични и това е разнообразие. А1 не ми се обади - имам лошото усещане, че ще стане А1-бивш. Не искам да му прощавам или да се отмятам от думата си. Затова утре ще трябва да изтрия номера му от телефона си и да блокирам профилите му.
Л пак не е преспала с гаджето - оказа се, че ще ме чака да ида на София другата седмица, за да свърши тази работа. Пак ще има запознанства с поредния, странни погледи и движения и пак ще ме гледат полу-накриво. Е дано поне този да е последният, но искрено се съмнявам.
Интересно ми е какво ще се случи с Е тази седмица. Нещо напоследък нито се виждаме както преди, нито пък си казваме каквото и да е. Не знам дали се заблуждавам, но може да съм му омръзнал и "гъзето" да си търси друго забавление.
Изпратих поредния забавен смс на М. Реакция нямаше. Пък и за какво да има - цял ден валя и явно хората се бяха скрили по къщите си.
Засега толкоз. Днес въпроси няма да задавам. Може би всичко ми е ясно? Ха-ха-ха и таз хубава.
Нова седмица - нов късмет. И дано той да е с А2 (а може би скоро няма да ми трябват цифрички?).