07 септември 2008

Ще мрем, но преди това ще се борим

Ангел и Атанас отидоха в историята. Атанас след като се върнах от Италия ме информира, че някой е споделил на неговата възлюбена, че спал с мене и сме били нещо като гаджета. Много смешно наистина, особено след като съвестта ми е чиста. А неговата дали е? Нямам представа, ама вече не искам и да зная.
Дано да е щастлив с невероятната си приятелка. Продължавам да се надявам, че и на мен ще ми дойде времето в един момент. Но какво ли ще правя тогава?
Ангел сякаш изчерпа умственият си капацитет. След като стана на 30, реши, че вече е метро. Обръсна краченцата, купи прилепнали дрешки и модна чантичка за през врата. Ами същият си е, но явно има нови цели. Аз определено не се вписвах в тях, защото не съм на 18, нито съм с невероятни размери (нещо като 60-90-60 но в мъжки вариант). След като му показах, че не искам да тичам сляпо по свирката му, от 3 месеца вече не си говорим. Е, вчера му пуснах една язвителна забележка в сайт за запознанства, но той не ми отговори.
Емил пак е на вълна "какъв пич съм". Ще го почакам да му мине, защото с неговите пясъчни кули не ми се бори.
Чакам Петър да си дойде за началото на академичната година. Дано не ме забрави, защото на него разчитам за най-интересният секс, който съм получавал.

Няма коментари: