Явно смяната на времето и бруталното намаляване на деня не ми се отразява добре. Нямам желание за почти нищо, освен да гледам телевизия. А и ходя на работа, защото е задължително. И все пак мисля да се пробвам пак с Роро, защото няколко пъти вече се разминаваме, а последният път беше по моя вина. Един по-сериозен размисъл ме доведе до идеята, че няма нищо лошо във възрастните хора - дори са по-спокойни и улегнали. С две думи, не очаквам някаква тинейджърска изненада.
С Ангел имахме мимолетен разговор в скайп на тема професионалното му развитие или по-скоро деградация. Вече явно нямам чувства към него, защото не ми беше интерес въобще. Ако го видя на улицата, сигурно ще ми потекат лигите веднага, но сега се правя на железен.
В този момент един хетеросексуален ми е най-голямата опора в живота. Какво да се прави като винаги на такива попадам. После идват и усложненията. Но дотогава има време.
04 ноември 2008
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар