* доколкото си спомням цитатът е от народна песен за капитан Петко войвода.
Голям медиен интерес към това що е хомо-съжителство от страна на журналистите напоследък. Мислех си, че изявата на Сталик ще е епизодична проява на любезност към странните създания, които явно си го слагат по дупетата, а пък сега искали да имат и семейства. Даването на поле за изява доведе до изливането на добро количество словесна помия както от страна на "наши", така и "техни". Тук е мястото да напиша, че от блоговете, които чета, научих за тези изяви. Иначе рядко следя българска телевизия.
Съжителстваме с другарчетата си и се надяваме това да е законно. Ами няма как да се случи, защото сме в България. Тук различните са обект на подценяване и подигравки - тоест да си гей значи, че си по-долно ниво човек. Не си по-различен от необразования циганин или туркинята с потури. В този ред на мисли колко ще са хората, които ще се възползват от официалното съжителство при положение, че това значи да те считат за "опасно различен".
Колко от нас са открити гейове? Поне от моя град в популярен сайт за запознанства са регистрирани стотина профили. Уви, почти никой от тях не споделя открито ориентацията си. При положение, че сме на такова ниво в "излизането от гардероба", за какво съжителство говорим? Всъщност за какво се борим? За установяване на права, от които така или иначе няма да се възползваме. По-добре да градим образа на "гея" като нещо нормално. Да се покажем какви всъщност сме и какви плюсове носим на обществото.
Противопоставянето на хомосексуални и открити хомофоби в медиите води до изопачаване и създаване на някаква илюзорна дупка между хората от двете сексуални ориентации. Тези предавания изглеждат сякаш сме събрали Волен Сидеров и Цветелин Кънчев и очакваме те да се разберат. Няма как да стане. Не знам защо въобще трябва да има разговор с такива събеседници. Може би въобще не трябва да има такъв.
Така между другото преживяхме и предложение 8 в далечния американски щат Калифорния. Не видях голям отзвук в българските медии, което говори за явно непознаване на темата от нашите журналисти. Това беше много важен момент в историята на гей-движението по света според мен. И то в момент когато у нас се шуми по темата.
Мога да предложа и друг цитат: "Когато гръм удари - как ехото заглъхва". Пейо Яворов го е сътворил. И след като изрично се посочи в новия семеен кодекс, че в България съжителстват само мъже с жени, ще тръгнем на лов за вещици сред собствените си редици. Ще обвиняваме този или онзи активист за провала. Ицо има интересно виждане по въпроса - виж статията с култовото заглавие " Активно ми е едно такова…" и продължението от 20 ноември "ЧАСТ ВТОРА: Активно ми е едно такова…" . "Джемини" ще обвиняват някоя друга сбирка, те пък ще винят глада в Сомалия... И пак ще дадем повод на медиите със заглавия от типа "Хомо-та се хванаха за косите" или "Педали се клепат за поражението".
Аз ще продължа да обичам, да живея и да правя секс по същия начин. Независимо дали ще съжителствам законно или не. Защото този кодекс няма да спре дихателния ми рефлекс, а докато дишам ще бъда гей и ще се гордея с това. Може би съм гледал прекалено много Queer as Folk?
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар