Някои особености на българското ежедневие

инспирирано от Муша-буша, позната още като Аксиния

Българското ежедневие започва с работа и свършва с работа. Ако работиш в частна фирма, знаеш, че Кодексът на труда за теб не важи. Събота, неделя, сутрин, вечер - вечно си на работа. Работиш, за да изкараш пари. Изкарваш пари, които не можеш да изхарчиш, защото си прекалено скапан от работа. Омагьосан кръг.
Отпуска се полага от време на време, когато има време. Взимаш си отпуска, готвиш се за почивка, ако ще и на българското черноморие. Оказва се, че приятелите ти са заети през седмицата на твоята отпуска, но все пак след доста врътки, отиваш. Вече си на плажа, когато ти прекъсват отпуската по някаква много важна причина, която ти така и не разбираш. Плажът свършва бързо-бързо, чао на морето и отново на работа. Хайде пак, въртележката се завърта.
Решаваш да разбиеш ежедневието с някой one-night stand (каква хубава българска дума). Разравяш най-долнопробните сайтове в търсене на някоя нормална личност от твоя провинциален град. Най-накрая откриваш някого. Започвате безумния чат по скайп с размяна на глупави въпроси и такива от чиста любезност. Вариантите са следните : разбираш, че си лафиш с някой вече пробван, разбираш, че си лафиш с някой ненормален (в буквалния смисъл) или в най-невероятния случай стигате до среща. Ти закъсняваш с 5 минути при положение, че си предупредил, че си зает и нещата се провалят. Вече си блокиран и потребителят не желае повече да разговаря с теб. Продължаваш с напъните - пак си пред компютъра. Ясно ти е, че няма как в дълбоката провинция да кипиш от щастие при първо послание "zdr pic?", защото не знаеш кой седи насреща и иска твоята снимка. Не даваш снимка - няма чат - няма секс. Бррр, седиш на пързалката и няма как да се плъзнеш надолу.
Изживяваш хорската и собствената си коплексарщина и почваш да си мечтаеш за гей-заведение и в твоя град. Прехвърляш наум всички gay-friendly заведения в града и достигаш до извода, че това са най-големите градски дупки, в които би стъпил само със силен дезинфектант. Тяхната gay-friendly-вост се определя само от сексуалната ориентация на бармана или сервитьора, работещ там. И какво става - нещастното момче, дръзнало да признае хомосексуалността си е под постоянните подигравки и то не на околните, а на своите собствени събратя по съдба. Тези хора се кефят как въпросният се притеснява от техните подмятания като "А може ли да си поръчам бармана?". Не, мерси, от тази водна пързалка не се спускам.
Обезверяваш се все повече, вече си в нечии прегръдки, въпреки че знаеш, че това не са ръцете, които искаш да те докосват. Осъществяваш възвратно-постъпателни движения (на български - правиш секс). Вече си се спуснал по пързалката, въпреки че знаеш, че втори път няма да има. Защото ти не искаш. Защото той не иска. Защото двамата не искате. Тормозиш се с въпроса "Ами ако не се появи никой друг? Пак ли на сухо?". И продължаваш нещо обречено още в зародиш. Така минават седмици, месеци, година. Така идва време за следващата отпуска. Сигурен си, че не искаш да я прекараш като предната. Резултатът - "любимият" вече го няма, ти си пак на море за малко в очакване да ти прекъснат отпуската за по-важни дела. Колелото на живота се върти.