не става въпрос за Красимир Аврамов
Наближават избори. Гласувам винаги, защото иначе няма да имам възможност да недоволствам срещу случващото се в милата ни страна. Тази година има два вота - парламентарен у нас и за европейски парламент. Питам се кой ли ще защитава моите права на гей в България. Който го направи, ще спечели моя глас. Според редица неофициални изследвания (просто защото официални няма) хомосексуалните в България през годините варират между 3 и 10 процента от населението. Това са достатъчно гласове да класират цяла партия в българския парламент. Ако има кой да яхне тази вълна (както казват повечето журналисти), може далеч да стигне. Но...
Симпатизирам на бат`Бойко, но след като заяви, че трябва да прочисти всички гейове от политическата класа, за да управлява спокойно, той загуби моя глас. Не мога да гласувам за човек, който иска да ме прочиства. Независимо от това колко бързо може да оправи страната.
Гласувал съм за НДСВ, преди да стане движение за стабилност и възход (както го преименуваха впоследствие). Допада ми центристката гледна точка, но след изявите на Огнян Герджиков за промените в семейния кодекс, не съм убеден, че това е моята партия. В разговор по РеТиВи тогава този юрист нарече съюзът между двама мъже или две жени "противоестествен". Не мога да поставя в парламента човек, който не ме възприема за естествен.
Умерен антимакедонист съм, затова партията ВМРО ми е симпатична. Но лидерът й Красимир Каракачанов влезе в реториката на бат`Бойко и пожела да ме изрита, споделяйки мнение, че хомосексуалните нямат място в страната. Не мога да си обясня поведението на политик, който се застъпва за сънародниците си в съседна нам държава (хм, държава), но дискриминира открито собствените си съграждани. Загуби моя глас.
Не мисля, че партията на Волен Сидеров е някакъв вариант. Така както иска да прави циганите и турците на сапун, така в скоро време ще поиска и нас да насапуниса към Освиенцим. Въпреки че партия "Атака" пласира доста гейове в политиката, не мисля, че депутат, който прави свирки на окологаровото пространство, би спечелил моя глас.
Движението на Доган би защитило моите интереси ако се кланях на Алах и се молих по пет пъти на ден. Но не съм от тия.
БСП не ми е любимата партия, но тя излъчи за евродепутат Кристиян Вигенин. Въпреки че не съм срещнал някъде потвърждение за слуховете за неговата сексуална насоченост, сякаш той е единственият гей-политик с визия и място на политическата ни сцена. Най-голямата от управляващите партии обаче се отказа от приемането на промените в семейния кодекс в този мандат. Което значи според мен - ще почакаме до след изборите, за да вземем някой и друг гей-глас, след което спокойно в новия парламент ще обявим гей-двойките за противоестествени. Сергей ми е симпатичен. Защо ли не се ожени за Елена досега? Това е друга тема.
Дясното в България напоследък не може да мисли за себе си, едва ли ще помисли за мен.
Съществува ли още гей-организацията "Джемини"? Не е ли точно тук нейното място в предстоящата предизборна кампания да зададе като организация въпрос на нашите политици : Вие ще защитавате ли нашите права? Би ми било интересно кой и какво би отговорил. Това би било от голямо значение за спечелването на моя глас. Но дали "Джемини" има потенциал за това - не зная.
Дълго време за мен гейовете като общност нямаха имена. Те бяха просто хората под и над мен в леглото. В последната година научих имената на някои от тях - Радослав, Аксиния, Деян, Добромир, Христо, Кристиян... Дали някои от тези хора биха се включили в политиката, ако някой ги покани? Дали някой би ги поканил? Тук нямам предвид абсурдната идея Азис-депутат. Има ли гей-общността в България възможностите да излъчи политик, който би се представил достойно на нашата политическа сцена (да, точно сцена, защото нашата политика е театър)?
Според прясно проучване на общественото мнение във Франция 72% от французите биха гласували за кандидат за президент, който е гей. Въпреки че само една четвърт смятат, че и другите французи биха го направили. Проучването пряко е насочено към сегашния кмета на Париж, който е гей и потенциален кандидат за президентския пост на следващите избори. В България този процент сигурно ще е обидно малък, ако някой въобще направи такова проучване. Затова предпочитам да зная кой хетеросексуален би се борил за моята кауза, тъй като хомосексуални в парламента явно няма да видим скоро.
Отникъде взорът надежда не види. А вие ще гласувате ли?
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Публикации
3 коментара:
Рано или късно отново ще срещна Красимир Каракачанов лично и ще го попитам какъв му е проблемът с хомосексуалните. Той може да не ми помни името, но ме познава по физиономия. Била съм член на ВМРО 10 години - първо в София, после в Стара Загора. Напуснах заради интриги и борби за жалки парченца власт, които съсипаха старозагорската структура преди последните местни избори, а централното ръководство с нищо не ни помогна и това още ми е голяма болка. Имахме добър потенциал като организация, но превръщането в партия не прощава.
Аз като съм хетеросексуална, пак нямам никакво доверие на политиците и партиите и само се чудя кой е най-малкото зло.
Дарина
хм...а от позицията ти не толкова на гей, колкото на гражданин на България, за кого би гласувал?
Защото аз примерно не бих пуснал глас за Атака, но бих избрал по-малкото и безвредно зло, а именно Бойко - Човека-его ;)В случая и човека с най-ясна позиция.
Просто...ако беше обикновен средностатистически, стрейт стругар, любител на домашния алкохол, за кого би гласувал? Питам това, защото според една партия трябва да подсигурява всички аспекти от живота на гласоподавателите си. Ясно е, че няма такива, които да се застъпят за гей хората, но здравната реформа, образование, култура? =)
И аз се чудя за кого да гласувам, за първи път ще ми е. Задължително ще гласувам, не само сега, но винаги, но май и при мен ще действа принципа на по-малкото зло поради липса на "добро". :(
Аз мисля да направя едно малко проучване преди изборите, за да се ориентирам в ситуацията, честно казано не разбирам достатъчно от политика, а и ми липсват познанията за политическата история на страната.
Вчера госпожата ни по история ни обясняваше за партиите, които са възникнали след Освобождението, после как всички станали комунисти, защото така е било удобно, и как всички партии след 89-а са произлезли от бившата БКП. Супер грубо: недоволните от една партия отиват в друга, после пак, някои постоянно сменят партиите си. Имаше и някакви куфарчета с партийни пари, олигарси, безпартийни, ново поколение политици, но и същите стари типове.
(Ако в поста ти става дума за мен, държаа отбележа, че името ми е КристиАн.)
Честно казано в момента обмислям и възможността да уча политология, а може и да се "набутам" да уча психология+политология, но не съм го решил окончателно. Но не очаквайте от мен да стана политикът, който ще "оправи" България (мислил съм си го). Може би ще се опитвам да влияя на процесите тук, но най-вероятно ще остана в чужбина.
Публикуване на коментар