Ние пак сме тук! - казваше Радичков.

И така...
Бяхме стигнали до факта, че ще се взимаме след десет години. А дали ще сме живи след десет години?
Имам един приятел, който е невероятно гъзе - направо отговаря на определението "турбогъзар". Той изглежда малко женствено и трябва да отбележа, че това е не само мое мнение. Поне 4-5 пъти ми се е налагало да отговарям на въпроса "Ама той да не е гей" или както попита една колежка "Той мъж ли е ?". Точно аз да отговарям на този въпрос - смях в залата. Не съм му казал за себе си, а искам. Но ме е страх, че ще реагира крайно отрицателно, може дори и да ме изпрати по направление. Харесвах го в началото, когато се запознахме, но бързо ми мина. И въпреки това държа на него - приятелче ми е. А дали ми е приятелче като не знае какъв съм всъщност?
Друга интересна личност в моя живот е една жена, но не на 33. Нещастна връзка, страх от раздялата и неяснотата на бъдещето без подходящия - всички тези хетеро-глупости са налице. Лошото е, че наистина прекалено много си приличаме с нея и това понякога адски много ни изнервя и създава проблеми във взаимоотношенията ни. Но и фактът, че не се е научила да толерира мнението на околните, не прави нещата по-добри. А споменах ли, че тя се оказа бившото гадже на моя хетер. Ирония на съдбата или честита баня?
Сигурно знаете какво се получава когато се съберат български татко и руска мама. Отговорът е един малък кошмар - малък в смисъл дребен и хилав и кошмар в смисъл на много голям. Ето за този човек не мога да ви кажа какво прави в моя живот толкова години. Отхвърлен от всички и забравен от доста, аз съм с него по силата на навика. Не знам дали допринасям с нещо в живота му, но той в моя определено с нищо. Водя го в парка в почивните дни и общо взето уплътнявам времето си, когато няма с кого другиго. Проблемите му са много и комплексите, а когато го поставя в по-голяма компания, започва да се държи съвсем неадекватно. Общо взето е родена клюкарка и е способен винаги да всее раздор във всяка компания. Не че не бих го оправил, но не искам да си представям после какво ще е. Пък и нещо не съм сигурен, че преживяването с него ще е с положителен знак. Шегуваме се от години с него, че си няма нищо между краката. А и да има с какви ли покъртителни размери ще е?
Ами това са основните хора в моя живот. Как ли се чувствам? Ами ако не бях болен, сигурно щях да съм добре. Но 5 дни вкъщи те натоварват със скука и дори се научаваш как се прави блог. Това е всичко засега.