"Бруно" не е хомофобски филм, но не е и "Борат"

Авторско мнение на Брент Хъртингър на сайта Afterelton.

Той...

...стана то.


Бруно не е прогласа на хомофобията. Но не и толкова смешен като Борат.
А може би е. Подобно на "Борат : Културен обмен с Америка в полза на славния народ на Казахстан", филмът на Саша Барон Коен от 2006 година, комикът пресъздава незабравими ситуации, след което записва реакциите на истински хора.
И трябва да признаем, че много от постановките му са брилянтни. Например въпросите към амбициозни майки на деца - бъдещи артисти дали биха им позволили да ги снимат докато управляват тежки машини, или да намалят теглото им с няколко килограма чрез липосукция, или да ги снимат облечени като нацисти, докато бутат еврейски бебета към пещите. И съгласието на превъзбудените майки да направят всичко без никакви въпроси.
Ето това е невероятна пародия на обзетата от желание за известност американска култура!
По този начин много от шегите са изключително забавни. Съмнявам е някой да не се е смял на опитите на Бруно да осъществи спиритическа връзка с духа на починал член на "Мили Ванили" с цел да прави духовен секс с него.
Но дори във филма да има вълнуващи моменти, той въобще не достига впечатлението от "Борат".
Защо ли? Вече сме виждали шегата преди. Целият филм си е Борат с един по-смешен глас. Без значение колко добре е разказана една шега, тя не е толкова смешна втория път.
Накратко, Саша Барон Коен е Сюзън Бойл на комедията. Той е толкова талантлив, колкото го виждате първия път, но той ще ви накара да паднете от стола от смях само веднъж, особено като ви забаламосва по същия начин като преди.
В случая с Борат той беше толкова впечатляващ, че никой не забеляза слабите моменти. Този път ги виждаме. Филмът е по-скоро сатира за американския стремеж към слава, а не толкова за огласяване на хомофобията, но и двете теми имат своите моменти във филма.
Някои шеги са плоски - както и при Борат, но там не ни правеше впечатление. Дългият момент с тренировките на Бруно по бойни изкуства с цел да се предпази от "педали" с вибратори, не води на никъде.
Колкото да се опитвам, не намирам нищо смешно в близкоизточната история, дори когато Коен се прави, че не знае разликата между Хамас и хумус (почвен слой, ако не ме лъже паметта).
Защо да е смешно когато някой се държи абсолютно неподходящо в дадена ситуация, а хората около него реагират с гняв и безпокойство?
Ако аз бях Пола Абдул и някой се опитва да ми сервира суши върху голо мъжко тяло, и аз щях да си тръгна. Ако бях част от магическа група и някой ми губеше времето да ми показва нещо абсурдно (включващо мъжка голота, както и говорещ пенис), нямаше да ми е приятно.
Да, някой наистина се съблича, но и дума няма дали това наистина е Коен. Но това не е точно обратното на секси.
Част от проблема е, че създателите на филма заедно с Коен, нямаха никакъв момент на изненада със скечовете си, които бяха влезли в новинарските заглавия, още докато се снимаха. След това продължиха с вълна от промоционални клипове и реклами през последния месец.
Досега ние прочетохме или видяхме почти всяка сцена и шега от филма. Това е един анти-Сюзън-Бойл ефект, когато отиваш на кино като знаеш точно какво ще гледаш.
Друг голям недостатък на филма е, че той не показва нищо истинско за Бруно. Нито филма, нито Коен имат някакъв сериозен момент. Характерът на Бруно остава на нивото на скеч от произволно шоу в събота вечер - а 90 минути са ужасно дълъг скеч.
Обратно към показната хомофобия във филма. Преди няколко месеца, когато GLAAD и други организации изразиха притеснения за някои сцени, беше съобщено, че Коен и създателите на филма са изрязали някои неща. Представител на GLAAD заяви, че "Ню Йорк Таймс" и други издания са преувеличили оплакванията им с цел да създадат противопоставяне там, където го няма.
В крайна сметка аз не видях нищо хомофобско във филма. Наистина има няколко доста тлъсти шеги, но те нямат нищо общо с величаене на хомофобията. Ако бяха смешни, нямаше да им обърна внимание, но тъй като не са, нямаше как да не се почувствам обиден от естеството на филма и факта, че годината е 2009.
Самият Бруно? Буквално ми е невъзможно да си представя хора да възприемат Бруно извън гротескния му образ. Или ако има такива, те ще са много по-малко от един средностатистически филм.
Ако искате да се посмеете веднъж или два пъти, гледайте "Бруно". И преди да отидете хвърлете отново око на клипа със Сюзън Бойл от "Британия има талант". Ще ви забавляват поравно.
Линк.