Писмо на една майка

до ирландския правосъден министър

Уважаеми г-н Ейхърн,
Имeто ми е Хелън Дууди, Вие вече сте получили и не сте отговорили на писмо, което моят син Деклън изпрати преди около седмица. Така че, като всеки добър и отговорен родител, аз се опитвам да ви накарам да чуете и защитите детето ми - а това е най-малкото, което една майка може да направи за детето си.
Прочетох писмото на Деклън и всичко, което той казва в него е истина. Беше му много трудно да израстне в Абифейл, все още си го представям как плачеше преди да тръгне за училище, защото го беше страх от хората, които го чакаха там, които му се подиграваха и щяха да го пребият. Опитвах са безброй пъти да му помогна, разговарях с учителите, с родителите, но проблемът просто изчезваше за няколко седмици и след това се появяваше отново.
Деклън беше свито и тихо момче, но след като тормозът продължаваше, той стана още по-невидим. С баща му прекарвахме нощите в разговор за него, чудехме се дали ще отиде на училище сутринта, дали ще се завърне вечерта с разкъсано яке или учебниците му нямаше да бъдат разкъсани, опитвахме се да му дадем помощта, от която се нуждаеше, но тормозът продължаваше и той почна да се затваря за семейството си.
Всичко това започна да се променя, когато Деклън ми разкри, че е гей. Няма да се правя, че го приех като светица, това беше шок, защото никога не мислиш детето си за гей, просто приемаш, че е хетеросексуален. Когато Деклън ми каза, не знаех как да постъпя. Мислих, че съм направила нещо погрешно, смятах, че грешката е моя, наистина мислих, че това е края за моя син, когато хората щяха да разберат, че е гей, целият свят щеше да се превърне в ад за него.
През следващите седмици той започна да се променя, отново виждах усмивката на лицето му и се чувстваше по различен начин. Синът ми достигна дъното на 16 години, но дори в най-ниската му точка, синът ми има смелостта и силата да признае, че е гей.
Той отиде да учи в колеж с нов поглед върху живота, най-накрая изглеждаше доволен и едва тогава разбрах, че няма нищо сбъркано в Деклън. Когато синът ми беше щастлив и вече не се притесняваше от мнението на другите за него, тогава разбрах, че няма грешно в това да си гей.
Много години той беше пазил тайната си от мен и семейството си, защото си мислил, че ще го отхвърлим, както много хора са направили с него преди. Сега на 23 години завърши успешно магистърска степен. Той стана прекрасен млад мъж, с когото аз и баща му се гордеем.
Когато чух по новините, че гей-хората най-накрая ще могат да регистрират официално отношенията си както всички женени двойки, сметнах, че нещата са се променили и предполагам така са мислили и много други хора в страната. Обаче сега разбирам, че това, което планирате да направите е да заявите на гей-общността, че те все още не са равнопоставени. Няма да заявите на синовете ми, че те са равни с братята си, приятелите си и останалата част на обществото. Проектът за сключване на граждански съюзи не е достатъчно добър за семейството ми и за стотици, хиляди други семейства в страната. Може да не съм най-умният човек в страната, но дори аз мога да ви кажа, че този проект за закон е безсмислен и само ще задълбочи усещането, че гей-хората не са като всички останали.
Бях със синовете си, когато сърцата им биваха разбивани от техните приятелки и приятели. Помагах им да избират подаръци за празника на свети Валентин. Запознавах се с всички приятелки и приятели, някои харесвах, към други се държах хладно. Представях си как всеки от тях ще сключи брак с този, когото обича и който ще ги обича колкото аз ги обичам.
Имам шест сина, г-н Ейхърн, шест много хубави момчета, които станаха шест красиви и значими млади мъже!
Двама от тях са гей. Четирима са хетеросексуални. Двама са пожарникари. Двама обичат да играят на видео-игри. Един обича да готви. Трима от тях обичат колите. Петима са с извадени сливици.
Всички те са мои синове.
Вие имате властта да промените тази страна, така че направете правилното и променете страната към по-добро, събудете се и вижте, че все още имате време да изчистите тази бъркотия и да дадете на гей-двойките същите права като останалите.
Моля от името на гей-децата ми, техните гей-приятели, моите гей-приятели, моето семейство, моля като гражданин на тази страна, като данъкоплатец, но най-вече моля като майка, помогнете на децата ми и преразгледайте този закон, така че всеки в тази страна да е равен.
С уважение,
Хелън Дууди
Линк. За какво се борят хората. В нашата страна съюзи няма, пък за бракове ще си мечтаем. Явно в Ирландия съюзите не са им достатъчни.