I`m a Jew, I`m small, I`m homosexual and I live in Sfeffield. I`m fucked.*

*репликата е от "Клас по история". Героят Познър (Posner) описва себе си. В превод "Аз съм евреин, малък съм, хомосексуален съм и живея в Шефилд. Прецакан съм."

Това е една от любимите ми реплики. Въпреки постоянният извор на глупости "Queer as folk", това умозаключение от The History Boys ме накара да се замисля. Защо всички тези качества, които споменава са минуси, а не плюсове? Все пак това са неща, които малкият Познър наистина не може да промени. Това са дадености, които обаче го обричат за цял живот. Обричат на какво? Ако трябва да опиша себе си, сигурно трябва да перефразирам това изказване като "Аз съм дебел (е, не чак толкова), гей, с косми и живея в провинцията. Значи съм прецакан." Ами всъщност аз така съм си го избрал - поне втората част. В крайна сметка това не е повод за тотално отчаяние от живота. Може и да съм обречен, но колко други обречени има, а те нямат дори и половината от това, което имам аз. Затова трябва да се радваме на това, което имаме, а не да съжаляваме за това, което нямаме. Малко отнесено се получи, но тази реплика просто ми бръкна някъде. А и актьорът, който я произнася, го прави много добре - това да играе гей. Казва се Самюел Барнет (Samuel Barnett). Уж филмът е комедия, но на мен ми беше по-скоро драма.