Размисли и страсти

Вече почти не посещавам сайтовете за запознанства. Считаните за жизнено важни за всеки гей разговори от рода "А или П си?" или "Духаш ли?" вече ми омръзнаха. Криенето зад маски и гръмки прякори рано или късно свършва. Свършва в момента на срещата на живо, когато всички прикрити подробности лъсват. Поне засега не мисля, че губя от липсата ми в тази част на интернет - пространството. Какво постигнах за трите години свалки в нета? Срещнах един интересен човек, но явно проблемите му се оказаха пречка за нашите отношения. Сега мисля, че съм срещнал друг интересен човек. Точно той беше повод да се откажа от сайтовете.
Не си представям, че след двадесет години ще седя отново пред компютъра и ще се опитвам да свалям млади, засукани момченца. Това сякаш е до време. Но ако това време изтече и още не си срещнал човека за себе си? Тогава автоматично попадаш в графата "чекиджии" и си по правило нещастник. Коя е границата (възрастова или някаква друга), след която се превръщаш в неудачник? Или по-скоро това се определя от чувството на скука, което те обзема, докато седиш пред компютъра и проверяваш дали някой ти отговаря на безсмисленото "хи" или "здр" или още по-лошо "секс?".
Или казано по друг начин - не мога да кажа, че съм влюбен, но определено съм впечатлен. Дано нещата да се развият в хубава насока, защото не искам да попадам в по-горната категория.