16 февруари 2009

Гейове в политиката ли?

Откъси от книгата "Български хроники", том ІІІ на Стефан Цанев, издателства "Труд" - София и "Жанет 45" - Пловдив, 2008 година, стр. 240-241

...князът [Фердинанд] беше бисексуален през целия си живот...
...Фердинанд бил постоянен дискретен посетител на остров Капри, чиито благосклонни млади лодкари бяха превърнали острова в ловно поле на богатите хомосексуалисти в Европа.
...таз негова невероятна и необяснима симпатия към млади момчета със сини очи и руси коси, доходяща до подозрителна страст.
Види ли млад момък със сини очи и руси коси, втренчи се в него и веднага заповядва:
-Да се преведе за ординарец в двореца!
...и по цели часове са заедно затворени в кабинета...
...поручик М., който се скарал с поручик С., друг Фердинандов любимец, нарекъл го "курва"
друг един млад човек, немец по народност, Фанищел, открил го нейде в Германия, кантарщик в някой си магазин...
Вайх бе последният Фердинандов любимец измежду чужденците, доведе го в България като шофьор, а го издигна до длъжността хаусмаршал,
не е важна дворцовата му служба, важна е интимността между шофьора и господаря, а оттук и силата на влиянието му-
г-н Вайх можеше както си ще да мести и уволнява неугодните нему чиновници...
...Фердинанд провожда да викат М. да се яви при него в банята, ординарецът отива като по служба, почуква и бутва вратата: пред него Фердинанд гол-голеничък, седнал на плетен стол, хили се, кани ординареца да се съблече...

Разказват, че веднъж Стамболов, като отишъл в двореца, пошепнали му многозначително, че князът е в банята с двама ординарци, нашият дивак [Стамболов] нахълтал в банята и що да види:
Фердинанд и ординарците, голи-голенички, направили си древногръцко влакче: Фердинанд по средата, Свиленчо отпред, отзад Сюлейманчо, пуф-паф,пуф-паф...

Авторът цитира буквално исторически извори в текстовете, представени с наклонени буквички. Текстът засяга истински личности от българската история. Всъщност гореспоменатия е дядо на Симеон Втори, който беше министър-председател на страната допреди четири години.
Авторските права за този текст са на Стефан Цанев. Аз не съм техен автор и не притежавам правата върху тях. Надявам се да не ме съди.

Няма коментари: