Гледна точка

Как тихичко си капеха листата...

Един блог разказва :
Трудно хората биха разбрали за какво му е на един гей да постъпва в армията. В случая на Клей, той беше цивилен дълги години и отново попадна там след като навърши 30. Тренирахме в задния двор един следобед, когато ми каза, че иска отново да се запише в армията. Помислих го за луд. Вече бяхме заедно от 10 години.
Когато срещнах Клей за първи път, той служеше в националната гвардия. Познавахме се от около месец, когато дойде да ме вземе от летището в униформа. Краката ми се подкосиха, когато го видях. Закара ме с приятелите му в най-близкия гей-бар на два часа път с кола. Те танцуваха, а ние просто седяхме на масата и се държахме за ръка. Можех да се загубя в очите му, докато приятелите му ни обикаляха и се шегуваха с нас.
Всъщност Клей ми спаси живота. Бях на 25, все още студент и си борех с трудностите на сексуалността си. Бях в депресия и склонен към самоубийство. От момента, в който влезе в живота ми, някъде дълбоко знаех, че нещата щяха да се оправят и всичко щеше да бъде наред.
Но тогава бяхме доста безпарични. Често трябваше да избираме между яденето или плащането на сметките. Имаме богата колекция от писма и телефонни обаждания, но тогава бяхме млади и влюбени, и загубени.
Клей напусна гвардията малко след като се срещнахме. Беше ме прекалено трудно да води двойствен живот. Клинтън тъкмо беше въвел политиката "не питам - не казвай" и това направи нещата много по-лоши за него. Тогава на повърхността изплува проблемът с гейовете в армията, който дълго време беше потулван. Никой не беше подготвен да се справи с него. Момчетата от неговата част поставяха плакати върху танка с надпис "Розовата армия на Клинтън" и разпространяваха ксерокопирани листовки с наистина обидни гей-шеги. В автобуса на връщане от годишния им лагер, колегите му са били особено настървени. След като ги е слушал с часове, той се е изправил и е изкрещял "Може ли да млъкнете?". Тогава е обявил сексуалността си.
И така, бяхме в градината на първия си съвместен дом. И двамата имахме добра работа и се трудехме здраво, отстоявайки малкото ни парченца от американската мечта. Когато ми каза, че иска да се върне обратно в армията, бях потресен. Лицето му беше напрегнато и аз знаех, че ще говори по работа. Казах му, че не разбирам как един гей-мъж може въобще да си помисли да се върне в гардероба, след като веднъж вече е излязъл от там. Той остави уреда, с който се упражняваше и ми обясни как докато е растял, никой не го е хвалил за това, което прави, нито го е потупвал по гърба. Наричали са го само глупак, идиот или копеле. Но е бил добър войник, награждаван е и е получавал потупвания по гърба - хората са го оценявали. Каза, че все още има нещо да свърши, да докаже на себе си.
Клей е бил обкръжен от беднотия и насилие, от която само той и малката му сестра са се измъкнали, като са постъпили в армията още след завършване на гимназия.Нещата, които е преживял могат да накарат косата ти да настръхне, но това не е моя работа.
Оказах му нужната подкрепа и нещата вървяха добре с години. Но сега той е в Ирак на война за първи път, когато е два пъти по-възрастен от повечето войници. И аз чувствам, че бавно се разпадам.
Източник тук.