Мъжко приятелство и хомосексуалност

или как от играчка става плачка

"Няма по-истинско от мъжкото приятелство!" Това изказване дошло от устата на приятел може да те изненада и да постави доста въпроси. Какво всъщност е мъжкото приятелство?
Вариант 1. Наливане с бира и обсъждане на курви. Стремеж за доказване, че жените не са хора. От време на време някоя псувня за това колко малко са парите, пък и жените. И отново наливане с бира. На по-късен етап се преминава на по-твърд алкохол с евентуалната възможност за обяснения във взаимно уважение или мерене на пишки. Всъщност определянето на най-голяма пишка е доста гейско.
Вариант 2. Съвместно реализиране на дадено хоби. Като например гледане на футбол. Всъщност наблюдаването на всякакви спортни събития накрая води до вариант 1, описан по-горе. Или пък разходки, ходене на ски, посещаване на интересни места, екскурзии. Бягството от обичайното с човек от същия пол може да бъде окачествено като латентно гейско.
Вариант 3. Говорене или по-скоро философстване от типа на дървения философ. Търсенето на смисъла на живота идва малко като търсенето на теле под вола. Но пък какво друго да правят два вола? Боравенето с абстрактни философски понятия може да бъде прието за доста гей.
Вариант 4. Обсъждане на актуалности в музиката, киното или телевизията. Всъщност един хетеросексуален мъж не се интересува от такива неща. Той не ходи на кино и не слуша музика. Това е прекалено изтънчено. А да не говорим за опера, оперета или мюзикъл. Това е толкова гейско.
Мъжко приятелство? Какво могат да правят двама мъже заедно освен секс? Ами да седят и да си мислят за секс, но никой да не смее да си го поиска от другия. Тогава се поражда мъжкото приятелство.
Тази седмица се запознах по работа с едно момче. Познавах го само от десет минути и нямаше да го видя никога повече след около два часа, когато разбрах че си имал гадже (без да уточняваме пола) от другия край на България. Беше ми смешно, начинът по който ме гледаше подсказваше латентната му хомосексуалност. Начинът, по който говореше за майка си, показваше голяма привързаност към нея. Всъщност защо трябваше да ми казва за гаджето. Това беше информация, несвързана по никакъв начин с работния процес. Нито с разговора. Звучеше като най-изтъркания начин да заявиш на всеослушание "Аз съм хетеро." И едновременно с това беше толкова гейско. А може пък още да има такива мъже, които си вярват и разчитат на мъжкото приятелство. Те са само на една крачка от хомосексуалността.