Гей-войната в Ирак

В ужасните дни на робството в САЩ, там е съществувала т.нар. подземна железница - мрежа от тайни пътеки и квартири, които са дали възможност на хиляди роби от юга да избягат в свободния север.
Днес, 200 години по-късно в Ирак, модерен вариант на същата схема спасява живота на гей-хора, които бягат от наказателните отряди на ислямистите. Осигуряват се безопасни убежища в Багдад и други иракски градове и помагат на хората да избягат в съседни страни, където могат да кандидатстват за хуманитарна защита от органите на ООН. Тази нелегална мрежа, която се координира от иракски изгнаници в Лондон, е спасила десетки животи.
След падането на Садам Хюсеин, хомофобията и тероризирането на ЛГБТ-хората са се увеличили. Западната инвазия в Ирак през 2003 година сложи край на тираничната диктатура на баатистите. Но освен това разруши една подредена държава, създаде хаос и беззаконие и позволи процъфтяването на религиозния фундаментализъм. Резултатът се изразява в кампания на хомофобен терор, възпламенен от исляма.
Кампанията беше подкрепена от духовния лидер на шиитите в Ирак великия аятолах Али ал Систани. През 2005 година, той издаде фатва (религиозен присъда) за убийство на ЛГБТ-хора по възможно "най-лошия и жесток начин".
Това е същият Систани, когото президента на САЩ Буш описваше като "умерен лидер". Лекувахме го във Великобритания. Той беше против Садам, затова западът го подкрепи, дори и след издаването на убийствените си религиозни заповеди.
Въпреки че общата ситуация със сигурността в Ирак се подобри, за ЛГБТ-хората се влоши ужасно. Систематичните убийства на гейове се координират от полицията и тайни агенти във вътрешното министерство, много от които са бивши членове на милицията.
Гейовете ги застрелват в домовете им, на улицата и на работните им места. Дори заподозряни деца се убиват. Убийците оправдават действията си със заповеди от "демократичното" иракско правителство, които имат за цел да заличат неморалното, неислямско поведение.
Тази програма на целеви убийства има една цел според отрядите на смъртта - цялостното заличаване на всички гейове в Ирак. Това всъщност си е форма на етническо прочистване. Убийците отчитат, че повечето "содомити" са били елиминирани.
Вътрешното министерство разбира се е подкрепено от САЩ и Великобритания. Каква демокрация! Няма никаква демокрация по отношение на правата на хомосексуалните. Дори и да не подтиква към убийствата, официалната власт позволява на полицията и ислямистите да ги извършват.
За да предпази хората от терора и да им запази живота, иракска организация е създала подземна гей-железница, изградена от убежища и пътища за бягство.
"След началото на дейността ни през 2006 сме спасили десетки хора, преследвани от отрядите на смъртта", споделя Али Хили, координатор на организацията.
"Също така сме помогнали на хора да избягат от Ирак в съседните държави, където имаме проекти за тяхното осигуряване. Регистрираме ги като бежанци във Върховния комисариат на ООН за бежанците и ги местим в трети безопасни страни в Европа и Северна Америка. Тези късметлии сега започват наново живота си.", казва Хили.
К. е 33-годишен архитект, който бяга в Аман в Йордания. Там помага в управлението на организираните бягства от Ирак. Досега 7 от 23 бегълци от Ирак, които са се измъкнали в Йордания, са получили статут на бежанци и са преместени в сигурни убежища в страни като САЩ, Швеция, Германия и Холандия.
Героичната дейност крие своите рискове и саможертви. Много от тайните активисти са били убити в поредица от показни хомофобски убийства.
Две лесбийки, които са управлявали убежище в град Наджаф са били заклани заедно с младо момче, което те са спасили от проституция. Миналото лято координатора на багдадското убежище Башар е застрелян в местна бръснарница от ислямистки ударен отряд. Преди това петима гей-активисти, организиращи убежище около Багдад, са били убити.
Липсата на финанси също е голям проблем. Три от петте убежища в Багдад трябваше да затворят врати миналата година поради липсата на дарения, които да ги издържат. Две от тях са били отворени отново след това, но постоянно има проблеми с финансирането им. Парите са нужни за заплащането на наеми, електричество и храната на 10-12 бегълци, настанени във всяка къща. Повечето ЛГБТ-иракчани все още имат нужда от скривалище.
Статията е публикувана на интернет-страницата на английския вестник "Гардиън".
Източник тук.