Нет гомосексуалов, нет проблема*

* от руски - няма хомосексуалисти, няма проблем. Вариация по думите на Сталин "Няма човек, няма проблем".

Газ няма. И гей няма. На изток от рая е така. Дмитри Личьов споделя собствените си мисли и спомени. Един от първите ЛГБТ-активисти в Русия, в края на деветдесетте години, напуска родната страна и се премества в Прага.

Всичко започна даже розово. Всички помним времената на управлението на Елцин (началото на 90-те години) като най-либералните. Деветдесетте години започнаха активно. Тогава се зародиха и първите "сини" движения ("син" или "голубой" се използва в руския за гей). Появи се първото гей-списание. След пуча (август 1991) имаше още повече организации и издания. До 1992 година бях сътрудник към Всесъюзния център за профилактика и борба със СПИН. Убедих се колко е тежко положението на хора с половопредавани инфекции - хомо- и хетеросексуални. Важна дата - месец май 1993 година, тогава президентът на русия Борис Елцин внася промени в Наказателния кодекс в член 121.1, като отменя затворът за хомосексуалност. Но това не променя нищо. Престъпленията от омраза и дискриминацията са нещо нормално за голямата страна. Ето една черна хроника само за убийствата през 1999 година и то само за Москва:
На 28 февруари 1999 година, неделя, двама курсанти от Военния университет са на преглед при специалист по нетрадиционна медицина. Пробождат го 11 пъти в гърба и открадват 1500 долара. На 22 април полковник и преподавател във Военновъздушната инженерна академия е задържан за убийството на свой познат - гей. Сутринта на 30 юни в дома си на улица "Овчинска набережна" зверски е убит репортерът от телевизионната програма "Човек и закон" Вадим Руденко. Убит е с нож, а после жилището е обрано. На 14 август е убит началник на отдел в една от големите печатници с декоративен нож от 19-годишен жител на град Перм, отбиващ военната си служба. Той признава, че на 21 юли е разбил с камък главата на друг гей и така го е убил и обрал. На 26 септември в дома си на улица "Тверска" е намерен мъртъв, полугол и целият в кръв гражданинът на Обединеното кралство Кристофър Рийс. До него е намерено оръжието на убийството - кухненски нож.
Всеки може да допълни този списък. Едно е ясно - дори и да има нужда, никой гей не би се обърнал към полицията. Случаите на респресии от страна на правоохранителните органи са все по-чести. Валери Климов от град Нижни Тагил (в Урал) пише : "В милиционерските управления (там полицията все още е милиция) бяха задържани над 100 гейове, които никога преди не са имали проблеми със закона. Тяхната вина е в това, че за тях е известно, че са гей. Чрез изнудване и заплахи им бяха взети отпечатъци и бяха снимани. Много от тях бяха принудени да сътрудничат на службите, да доносничат. В изказване по местна телевизия, местен милиционерски ръководител заяви, че ще бъдат привлечени още около 400 хомосексуални, за да бъдат определени сред тях възможните маниаци и убийци."
Положението в затвора не е по-различно. Цитат от писмо : "Изнасилваха ме или както те казваха "освобождаваха ме". Всички от бараката. Сами знаете, че с новобранците в затвора е така. Те така удовлетворяват половите си инстинкти, както могат. Ако в бараката няма щатен "петел" (общата жена), те се опитват да осъществят контакт с новия. Всяка нощ го насилват групово, а денем го принуждават да върши задълженията им."
Ще пропусна описанията на очевидци и потърпевши от полицейската акция в гей-клуба "Шанс" в Москва. Те са по-скоро четиво за извратени.
Гейовете в Русия не само ги убиват, но и уволняват от работа, когато разберат сексуалната им ориентация. В тези случаи е сложно да предявиш претенции, тъй като в трудовата книжка се вписва друга причина за напускането на работата. Както е прието в Русия - "уволнен по собствено желание". Аз съм се сблъсквах с такова отношение, когато живеех в Москва. Наложи ми се да търся ново жилище в резултат на враждебното отношение на съседите. Те заключиха, че сред тях живеят гейове, само защото "при тях ходят само мъже и нито една жена". Посладваха телефонни обаждания със заплахи, имаше няколко опита за проникване в жилището. Уверен съм, че тези заплахи и преследвания произхождат именно от властите. Нашите издания също не бяха защитени от посегателства.
В дена на встъпване в длъжност на Владимир Путин като президент 6 май 2000 година се прибрах в Москва за една седмица. При мен дойдоха милиционери и конфискуваха издания на стари списания и архива ми. Казаха ми : "Докато преглеждаме списанията ти, ти ще поседиш в общата килия с престъпниците. Едва ли от там ще се върнеш жив или поне със сигурност няма да си здрав." Освободиха ме накрая, но ми взеха руският паспорт, като ми заявиха, че никога няма да го видя. Добре, че ми оставиха международния и така напуснах страната.
По време на предизборната си кампания господин Путин (тогава президент, сега премиер) обещаваше да въведе "диктатурата на закона". Струва ми се, че от това словосъчетание с времето е останала само първата дума. Много често ни се случва да слушаме, че нас - гейове, лесбийки и бисексуални - трябва да ни изолират на някакъв остров. Да, казвам винаги в отговор, дайте ни този остров! Не давайте Курилските острови на японците, дайте ги на нас, гейовете! И най-накрая ние ще можем да си отдъхнем от вашата "демокрация"!
Със съкращения от източника тук.