Какво е да си политически гей

Статия на кореспондента на британския вестник "Таймс" в Париж Чарлз Бремнър със съкращения. Заглавието е мое.

За първи път френски министър обявява публично своята сексуалност. Признанието на Роже Каручи, на 57 години, зае доста място в медиите. Той е министър по връзките с парламента и дългогодишен приятел на президента на Франция Саркози.
Обяснението на Каручи по телевизията и радиото, както и в книга звучеше като (това на Клаус Воверайт, кмета на Берлин) "Аз съм гей. И какво от това?" Вчера по ТФ1 той заяви "Живея с партньора си и съм щастлив с него. Точка по въпроса. Това е моят живот и не изпитвам нито голяма гордост, нито срам от него."

Французите му казват на това le coming out (комбинация от английското coming out и френския определителен член). Преди 20 или 30 години, Каручи би осъществил електорално самоубийство с това съобщение. Сега дори това може да му помогне.

Официалното приемане на хомосексуалността във Франция идва първо в артистични свят след появата на "Клетка за птици" през 70-те (доста по-познат у нас е американският вариант с Робин Уилямс, Калиста Флокхарт и др.) През 90-те гей-персонажите стават нормални за филмите и телевизионните продукции (такъв доста интересен филм на лесботематика има с участието на българофренската актриса Наталия Дончева). Френското медийно табу за личния живот на хората беше нарушено миналата пролет след смъртта на Ив Сен-Лоран и ролята на партньора му Пиер Берже.
Тази година стават 10 години от установяването на т.нар. PACS, гражданският съюз, въведен основно за гейовете през 1999 година. Оказа се, че този съюз е изключително популярен сред хетеросексуалните двойки, докато хомосексуалните активисти се борят за узаконяването на еднополови сватби.
Но възприемането на различните идва доста по-късно в политиката. Само преди 17 години, Едит Кресон, министър-председател по времето на Франсоа Митеран, се изказа, че "четвърт от англичаните са хомосексуални". Пробив беше постигнат, когато парижкият социалист Бертран Деланое призна през 1998 година, че е гей и спечели изборите за кмет (на Париж) през 2001 година. За разлика от Деланое, който се възползва от толерантността на космополитния столичен град, във френската провинция, печеленето на избиратели с изявена хомосексуалност е трудно.
Каручи се чувствал толкова уверен, защото е бил приет много добре от Саркози, който го е поканил заедно с партньора си на официални вечери в Елисейския дворец. "Ако трябва да посветя на някой събитието, че се разкрих, това трябва да е президентът на републиката", заявява Каручи пред вестник "Монд".
Политиците застават зад стореното от Каручи. Той ще се състезава на първични партийни избори за кандидатурата на партията му за президент на Ил дьо Франс - централната местна власт в Париж. Опонентката му е министърът на висшето образование Валери Пекрес. Запитана за разликата между нея и Каручи, Пекрес отговаря "Аз съм майка със семейство."
Важна за отбелязване е и промяната в отношението на френския президент Никола Саркози към хомосексуалните си приятели. През 2001 година той нападна Бертран Деланое в една книга с думите "Какво толкова го прихвана, че искаше на всяка цена да разкрие хомосексуалността си?"
Източник тук.